Никол

Никол се поразмърда и измъкна парче ябълка изпод себе си. Усмихна се многозначително и остави ябълката на нощното шкафче. Елън никога няма да успее да изпере този чаршаф.Как ли може да поднесеш извиненията си в такива случаи?! Можеш ли да разкажеш на домакинята, че си сипала червено вино по гърба на Клей и си го облизала, но въпреки старанието ти, за съжаление, се е разляло малко и върху чаршафа. Клей беше виновен — езикът й го гъделичкаше и той се обърна, преди да е облизала всичкото… Но такива неща не се разправят…

Никол отметна завивката и разтърка голите си рамене. Във въздуха вече се чувстваше студеният полъх на есента. В гардероба й имаше една кадифяна рокля, точно с цвета на виното, което пиха заедно с Клей. Тя бързо грабна тежкото кадифе и закопча ситните седефени копчета на гърба. Беше с дълъг ръкав, затворена чак до врата, силно пристегната на гърдите и падаща на тежки дипли до земята. Семпла елегантна рокля. А и беше топла за един такъв хладен ден.

Никол отиде към огледалото и оправи косите си. Искаше й се да е особено хубава. Клей бе казал, че смята днес на обяда да обяви на всички идеята си за втора сватба, като мислеше да покани всички за Коледа в Ейръндел хол. Никол успя да го убеди да изчакат дотогава, за да могат да подготвят истинско сватбено пиршество. Гостите на Елън започваха да се разотиват още днес следобяд и Клей бързаше да оповести събитието, докато са още всички.

Никол сбърка пътя към външната врата само веднъж. Масите по моравата бяха заредени отново, хората пак се въртяха край тях, говореха си пак оживено, като че не са се виждали с месеци, или отново отрупваха чиниите си с храна. Но се усещаше някак си, че всички вече са изтощени и са нетърпеливи да тръгнат към дома.

Никол също се радваше, че ще се върне в Ейръндел хол, сега вече като пълноправна стопанка. Видя Бианка, седнала на една от масите под големия бряст. Изпитваше угризения на съвестта заради Бианка. Не беше честно Бианка да дойде чак от Англия с надеждата да се омъжи за годеника си, и да открие, че той е вече женен. Изпълнена с колебания, Никол направи крачка към нея. В този момент Бианка вдигна очи от пълната си чиния и я видя. В очите й преливаше омраза. Погледът й би могъл да убие човек.

Никол импулсивно вдигна ръка към врата си и свърна встрани. Почувства се като истинска лицемерка. Разбира се, би могла да се насили и да каже на Бианка, че съжалява, след като бе излязла победителка! Победителите винаги могат да си позволят да бъдат великодушни.

Никол тръгна към бюфета, взе си нещо за ядене и седна. Но чинията остана в скута й, вече не й се ядеше.

— Извинете, госпожо Армстронг! — каза един мъж и се изправи пред нея.

Никол вдигна очи от чинията си.

— Моля?

Беше висок млад човек. Очите му бяха неприятни — малки, близко разположени едно до друго, с някакъв див блясък.

— Мъжът ви ме изпрати да попитам ще можете ли да дойдете до шалупата.

Никол веднага скочи, заобиколи масата и застана до младия човек.

Той се засмя:

— Най-обичам жени, дето веднага се подчиняват. Изглежда Клей го бива да опитомява жени.

Никол поиска да го среже, но се въздържа. Той надали би разбрал поученията й.

— Мислех, че господин Армстронг е на надбягванията — каза тя, като нарочно използва официално фамилното име на съпруга си. Никол тръгна след мъжа към реката.

— Малцина са мъжете, които съобщават на жените си къде отиват — каза непознатият многозначително, като нескрито оглеждаше Никол от глава до пети, но все лепеше очи на гърдите й.

Никол рязко спря.

— Мисля, че ще се върна. Бихте ли казали на съпруга ми, че ще го чакам в къщата. — Тя се завъртя на пети и тръгна обратно.

— Я слушайте, малка френска госпожичке! — подвикна той и оголи зъби в усмивка. — Знам всичко за вас! Знам всичките ви дребни игрички! И много добре зная какво сте причинили на моята братовчедка! — Той я хвана за рамото.

Никол дори не се дръпна, толкова беше смаяна.

— Вашата братовчедка? Пуснете ме или ще викам!

— Само извикайте и утре мъжът ви няма да е между живите!

— Клей?! Какво сте направиш с него? Къде е? Само ако му направите нещо, аз ще… Аз ще…

— Какво ще? — ухили се мъжът подигравателно. — Ти си се побъркала по него, нали? Точно това казвах на Па, че си като някаква разгонена кучка! Нали те видях как се потъркваш около него! Една почтена жена никога не би се държала така!

— Какво искате от мене? — попита Никол с променен глас.

— Не е важно какво искам — засмя се той — а какво ще си взема! Сега ме слушайте добре!

Тя кимна, онемяла. Чувстваше, че й призлява.

— Вървете сега с мене до кея, там чака нашата шалупа. Не е толкова елегантна като тая, дето пристигнахте с нея, но за жена като вас е добра. Сядате в лодката и кротувате. Ще направим едно малко пътуване.

— При Клей?

— Разбира се, захарче! Нали ви казах, всичко ще бъде добре, ако слушкате.

Никол кимна и ръката на мъжа се протегна към лакътя й. Пръстите му се забиха точно както преди. Единствената й мисъл бе, че Клей е в опасност и трябва да му помогне.