Никол

Клейтън я пусна и се обърна — приятелите и съседите стояха безмълвни зад гърба му. През тази нощ никой не бе мигнал.

— Давай да вървим! — каза Травис и тупна Клей по рамото. — Сигурно жената на Илайа пак чака бебе и Ейб е извикал първата срещната жена.

Клей и Травис размениха погледи. И двамата не вярваха, че е така. Илайа беше побъркан човек и съвсем не беше безобиден. А Ейб бе озлобен, вечно сърдит млад човек, който често изливаше злобата и завистта си върху богатството на съседите.

Клей вече тръгваше, когато някой докосна ръката му — зад него стоеше Джени. Подаде му кошница с храна.

— Вземи това — каза тя необичайно тихо. За първи път, откакто я знаеше, бузите й не бяха румени, лицето й беше свито от мъка.

Клей пое кошницата и стисна ръката й с благодарност. Погледна Травис и Уес, застанали един до друг. Само кимна и тримата поеха към шалупата на Клей. Уесли изтърча най-напред до тяхната лодка, а когато се присъедини към Клей и брат си, носеше два пистолета, втъкнати в пояса му. Мъжете освободиха мълчаливо лодката и се насочиха към фермата на Саймънс.

През целия ден Никол се люшкаше между съня и безсъзнанието. Когато дойде на себе си, видя над главата си дървета, които хвърляха върху нея странни шарки от сенки и слънчеви петна. Айзък я бе сложил да легне върху стари чували и някакви парцали. Бавното плъзгане на лодката и тъпата болка в челюстта й я замайваха и тя забравяше за въжетата около глезените и китките, и за кърпата, която момчето бе вързало на устата й.

Речните канали във Вирджиния са като широка, простираща се на километри мрежа. Малката лодка ту влизаше, ту излизаше от разни канали, истински воден лабиринт. Понякога се провираха едва-едва през тесни и дълбоки води — двамата мъже трябваше да разделят храстите с гребла, за да може шалупата да се провре.

— Къде отиваме, Ейб? — попита Айзък.

Ейб само се усмихна тайнствено. Нямаше намерение да информира брат си за целта на тяхното пътуване. Бе открил малкия остров преди години и оттогава все си мислеше, че някой ден ще му свърши работа. Когато качиха жената в лодката, Ейб първоначално я насочи към фермата и свали там баща си. Знаеше, че плантаторите ще цъфнат там, търсейки Никол и стария Илайа ще ги задържи, доколкото е възможно. Не че Илайа би излъгал и би казал, че не знае нищо за отвличането. Но щяха да минат часове, докато някой успее да разбере нещо от несвързаните му приказки. Ейб се усмихна на собствената си хитрост. Остава само да заблуди и малкия.

Той хвърли поглед към жената, която лежеше тихо и безпомощно върху парцалите. Усмихна се и облиза устни. Слънцето вече залязваше, когато Ейб насочи лодката към брега. Айзък вдигна глава и се намръщи. Цял час откакто бяха отминали и последната къща. Водите, в които бяха навлезли сега, представляваха зеленикава тиня, застояла и зловонна.

— Давай да се махаме! — каза Айзък. — В тая воня не се издържа.

— Точно както съм го намислил. Скочи във водата и докарай гребната лодка, ей я вързана там. Давай! — заповяда Ейб, когато Айзък отвори уста да възрази.

Айзък бе просто навикнал да се подчинява на по-големия си брат. Изпитваше ужас от тази мътилка. Още докато се оглеждаше, една дълга змия се плъзна по пускащата мехури повърхност. Айзък скочи от лодката и зеленикавокафявата тиня обхвана глезените му. Продължи да гази през калта, тя стигаше вече до коленете му, и отвърза малката гребна лодка. Прехвърли се в нея и я докара умело с греблата точно откъм левия борд на шалупата. Ейб стоеше на палубата е Никол на ръце. Подаде я долу на брат си и след това сам скочи при тях.

— Сложи я на дъното и се хващай за греблата! — нареди той. — Имаме още път!

Айзък направи каквото му заповядаха и подпря Никол с единия си крак. Безпокоеше го страха в очите й и му се искаше да я успокои. Ейбрахам изсумтя:

— И хич недей да се точиш, малкия! Тя много добре знае на кой ще е!

Айзък сведе очи. Изведнъж си спомни как Никол и Клей седяха под онова дърво… Нямаше представа какво крои брат му.

Не беше лесно да се придвижват в гъстата кал. На няколко пъти Айзък трябваше да спира, за да освободи греблата от топките кал, натрупана по тях. Мракът ставаше все по-гъст. Надвисналите над водата клони спираха и малкото светлина, идваща от небето. Айзьк погледна нагоре — струваше му се, че дърветата сякаш нарочно а свеждат над тях, като че искат да ги погълнат.

— Чувай, Ейб! Тази вода не ми харесва. Не можем да я оставим на такова място! Що не я върнем във фермата?

— Защото ще я намерят, затова! А да съм казвал, че ще я оставим тук? Внимавай сега, насочи лодката към онзи бряг!

Айзък престана да гребе и заби веслото като прът, за да избута лодката към брега. Ейб скочи и започна да рови в храстите, докато намери скрития там фенер. Ухили се доволен — беше си на мястото, никой не го е пипал. Той бързо запали фенера.

— Върви сега след мене! — каза той и остави Айк сам да свали Никол от лодката. — Давай де!

— Само след няколко секунди още и ще те отвържа — прошепна Айзък, като взе Никол на ръце.