Никол

— Яде — отвърна Клей. — Най-първо нея питах. Не можа нищо да ми каже. Цял ден не е мърдала от мястото си, повечето хора потвърдиха това.

— Възможно ли е Никол да е отишла да се разходи? Може пък да е искала да се усамоти за малко.

Бръчката на Клей стана още по-дълбока.

— Бяхме решили да обявим на обяда, че по Коледа ще вдигнем истинска сватба. Искахме да поканим всички присъстващи в Ейръндел хол…

— На обяда? Обядът мина преди час — промърмори Уесли, загледан в хората, които вече се изнизваха надолу към пристана. — Това тя не би пропуснала!

— Именно! — каза Клей глухо. — Точно това никога не би пропуснала.

Погледите им се срещнаха. И двамата мислеха за едно и също нещо — за онова, което се бе случило с Джеймс и Бет… След като един такъв опитен ветроходец като Джеймс не се бе спасил…

— Я дай да потърсим Травис — предложи Уес.

Клей кимна и се насочи към малкото останали гости. В гърлото му растеше буца.

Когато присъстващите разбраха, че Никол е изчезнала, и разговори, и смехове изведнъж секнаха. Жените бързо нахвърлиха план как да претърсят горите наоколо. Децата изпратиха да търсят по всички постройки. Мъжете се запътиха с мрачни лица към реката.

— Може ли да плува? — осведоми се Хорас.

— Може — каза Клей, оглеждайки трескаво брега, дано зърне една тъмнокоса глава.

— Да не сте се скарали нещо? Може да е помолила някой да я върне в Ейръндел хол.

Клейтън се обърна към Травис:

— Не, по дяволите! Не сме се карали! Тя никога нямаше да напусне забавата, без да ми се обади.

Травис сложи ръка на рамото му.

— Спокойно! Може да е някъде из гората. Започнала е да събира орехи и се е забравила… Интонацията му говореше, че допуска тази възможност не повече от Клей. Доколкото можеше да прецени Никол, тя бе разумна, съобразителна млада жена…

— Хорас — каза той — доведи кучетата!

Клей се извърна с гръб към тях. Не можеше да овладее гнева си.

Ядосваше се на себе си, задето я беше изпуснал от очи дори за минута. Ядосваше се на нея, че пак го е оставила, един господ знае какво пак й е хрумнало!… Но най-силно го вбесяваше собствената му безпомощност. Възможно е тя да е и на десетина крачки, и на петдесет мили от тук, а той просто представа нямаше откъде да започне е издирването.

Никой не обърна внимание на Бианка, която си седеше настрани и се усмихваше е неизменната пълна чиния в ръка. Бе направила каквото трябва, сега може да се прибере доволна. Защото й дойде до гуша хората току да подпитват коя е и защо живее в дома на Клейтън Армстронг…

Отначало кучетата се объркаха от следите на толкова много хора. Мятаха се така, сякаш навсякъде надушваха следите на Никол — напълно възможно беше да е именно така.

Докато Хорас направляваше кучетата, Клей се зае да разпитва хората. Разговаряше с всеки мъж, е всяка жена, с всяко дете в огромната плантация. Но резултатът оставаше все същия — никой не можеше да си спомни да я е виждал тази сутрин. Един прислужник притича услужливо и каза, че й е сервирал бъркани яйца, но не си спомняше да я е видял след това.

Когато се стъмни, мъжете взеха запалени факли — едни продължиха да претърсват гората, четирима тръгнаха със собствените си лодки нагоре и надолу по реката, викайки, непрекъснато името на Никол. Прегледаха и отсрещния бряг, никаква следа от нея.

Когато настъпи утрото, мъжете започнаха да се връщат един по един. Отбягваха изгарящия поглед на Клей.

— Клей! Клей!…

Той вдигна рязко глава. Към него задъхано тичаше с вдигнат поли и килнато на една странна боне Ейми Евънс.

— Жена ти я нямало? Така ли?

— Знаеш ли нещо за нея? — погледна я уплашено Клей. Очите им бяха хлътнали, лицето му тъмнееше от наболата брада.

Ейми притисна ръка към гърдите си. Не можеше да си поеме да от тичането.

Снощи дойде у нас някакъв мъж и пита дали сме виждали жена ти. Бен и аз казахме, че не сме. Но тази сутрин на закуска Дебора най-голямата ми, каза, че видяла Никол с Ейбрахам Саймънс на кея.

— Кога? — попита Клей и хвана дребничката закръглена жена за рамото.

Вчера сутрин. Изпратила бях Дебора до лодката, че си бях оставила там шала, нещо ми се видя студено… Та казва, че видяла как Ейб държал Никол за ръка и я водел надолу към реката. Дебора много мрази този човек, затова не се приближила към тях, промъкнала се само до лодката, взела шала и дори не се обърнала да го погледне.

— Видяла ли е Дебора Никол да се качва на шалупата на Саймънс?

— Не, не е. Нали знаеш, че не се вижда от кипарисите. Дебора бързала за надбягванията… Дори не й направило впечатление, ама днес на закуска се сети, като ни чу да говорим с Бен, че жената изчезнала.

Клей гледаше вторачено жената. Ако Никол се е качила на лодката, значи е все още жива… Не се е удавила… Слава богу! А може да има десетки причини да тръгне с Ейб Саймънс. Достатъчно е само да й каже някой, че трябва да се помогне някъде, и като нищо ще тръгне веднага с него…

Ръцете на Клей се впиха в яките рамене на Ейми. Той се наведе и я целуна звучно по устата.

— Благодаря ти! — въздъхна той и очите му просветнаха.

— Няма защо, Клей! — отвърна Ейми засмяна.