Нощна стража

— Май нещо ви е къса паметта, а? — обади се Греъм, като местеше очи от Уитлок към Сабрина. — Не помните ли големия скандал, който избухна в европейските бизнес кръгове през седемдесет и девета, когато руснаците влязоха в Афганистан? Една тайна операция на европейските митнически власти изобличи немската оръжейна фирма „Хехт“, че е продавала на руснаците химическо оръжие, използвано срещу муджахидините. Управителният съвет бе принуден да подаде оставка, а Мартин Шрадер, собственикът на фирмата, трябваше да продаде компанията направо на безценица. Последното, което чух за него, бе, че е напуснал страната — той погледна към ван Ден. — Къде живее сега?

— В Рио де Жанейро.

— Срещал ли си се с него? — попита Сабрина.

— Не, Драго уреждаше всичко.

— Защо са избрали теб, а не Брудендик, да речем, или главния уредник Гейзер? — запита го Уитлок.

— За Брудендик и дума не може да става, прекалено е честен. Гейзер пък всеки уикенд се запива с приятели и Драго е решил, че може да изтърве нещо в момент на слабост. Аз почти не пия и нямам кой знае какви приятели. Каза ми, че идеално ставам за тази работа.

— А кой се спря на Тойсген? — продължи да задава въпроси Уитлок.

— Шрадер, макар че на практика не го е виждал лично. Както вече ви казах, Драго движеше всичко. Тойсген бе измъкнат нелегално от Русия единствено за да нарисува фалшивата картина. Бе най—добрият фалшификатор в Москва, а Рембранд бе любимият му художник.

— Хамилтън и Лемер също ли бяха наети от Драго? — попита Уитлок.

— Не, тях аз ги наех. Драго възложи цялата операция в Амстердам на мен. Първата ми работа бе да открия подходяща основа, която Тойсген да сложи под платното с фалшификата. Свързах се с Хамилтън и той откри картината на Зегерс, която пасваше отлично.

— Хамилтън знаеше ли защо ви трябва картината? — попита Сабрина.

— Не, казах му само, че търся картина с такива размери. После Тойсген поиска да я взема, но тъй като не познавах подходящи хора, Хамилтън предложи да използвам Лемер, който работеше за него. Дори не знам как изглежда… — той млъкна и втренчи поглед в Уитлок. — Чувахме се само по телефона. Идеята бе на Драго — искаше възможно най-малко хора да знаят какво точно става.

— Кой нареди да убият Тойсген? — попита Греъм.

Ван Ден прокара пръсти през влажната си коса.

— Когато разбрах, че сте по следите му, изпаднах в паника. Трябваше да го накарам да млъкне; ако го бяхте пипнали първи, сигурно щеше да проговори. Не че исках така да стане. Повярвайте ми, наистина не исках така.

— Значи ти си казал на Лемер да го убие? — попита Уитлок.

Ван Ден мрачно кимна и като видя, че Уитлок сочи касетофона, неохотно промърмори:

— Да, аз.

— А как вербува Кеплер? — запита Сабрина. Ван Ден, който гледаше как лентата бавно се навива, вдигна изпитателно очи към Уитлок и каза:

— Ще изтриете всичко, което показва, че съм замесен в убийство, нали? Обещахте ми.

— Отговаряй! — кресна Греъм и се надвеси заплашително над него. — Как вербува Кеплер?

— Не аз, Драго го вербува.

Уитлок кимна с глава, припомняйки си вчерашния разговор с ван Ден, и добави:

— А за да бъде сигурен, че ще възложат договора на него, той предложил да транспортира картината до летището почти без пари.

— После по пътя ти и двамата пазачи сте сменили картините, а след като фалшификатът бил свален, полицейският ескорт нямало защо да придружава Кеплер и празния според всички фургон обратно до музея, така че той е имал достатъчно време да прибере оригинала и фалшивите панели, преди да се върне. Прав ли съм?

— Да — отвърна ван Ден, без да поглежда Греъм в очите.

— Колко трябваше да ти платят за подмяната на картините? — попита Сабрина.

— В случай на успех щях да получа десет милиона долара.

— Дадоха ли ти нещо в аванс? — продължи тя.

— Драго внесе на мое име един милион долара в швейцарска банка. Каза, че ще получа останалото, след като фалшификатът се върне в музея.

— Колко платиха на другите? — попита Уитлок.

— Тойсген получи половин милион долара, но жестът бе напълно символичен. Парите изобщо не го интересуваха. На Лемер и Хамилтън платих аз, от сметката за текущи разходи, която Драго бе открил на мое име тук в Амстердам. За Кеплер и пазачите не знам, предполагам, че Драго им е платил.

Греъм седна на ръба на бюрото.

— Милион и половина долара плюс разходите, и то за една от най-ценните — или по-скоро безценните — картини в света. Шрадер е направил добра сделка.

— Десет и половина милиона плюс разходите — поправи го ван Ден.

Греъм му хвърли презрителен поглед.

— Май си доста наивен, а? Драго е внесъл онзи милион на твое име само за да ти разпали апетита. Изобщо не е имал намерение да ти плаща останалото. Знаеш твърде много.

Ван Ден погледна към Уитлок, който поклати глава в знак на съгласие.

— И според мен е така. Ако играеше честно, Драго щеше да внесе в швейцарската ти сметка поне половината пари.

Ван Ден впи очи в разтрепераните си ръце.

— Как съм могъл да бъда толкова сляп? От самото начало той само ме е използвал!

— Драго знае ли, че фалшификацията е разкрита? — наруши Сабрина внезапно настъпилото мълчание.