Нощна стража

— Попаднахме на нещо много интересно, докато събирахме данни за Шрадер и Драго. Хорст Кеплер е бил шеф на охраната в „Хехт“. Собственик на фирмата му в Амстердам е Шрадер.

— Този Шрадер добре си планира нещата — каза Сабрина.

— А двамата служители на Кеплер, които са участвали в подмяната? — попита Греъм. — Открихте ли нещо за тях?

— Да — отвърна Ръст и отвори папката. — Ернест де Вере, тридесет и двегодишен, осъден на двадесет години затвор за банков обир. Излежал е седем години от присъдата. Нает е от Кеплер преди две години.

— Човек, който е бил осъждан за обир на банка, да работи във фирма за охрана! — възкликна Уитлок и се намръщи. — Умът ми не го побира.

— Почакай да чуеш и останалото, Си. У. — каза Ръст и отново погледна в папката. — Вторият се казва Руди Остеруйс, тридесет и петгодишен. За ограбване на охраняван фургон е бил осъден на осемнадесет години затвор, от които е излежал девет. Нает е от Кеплер преди единадесет месеца, четири дни след като е излязъл на свобода.

— Сигурно още в затвора са знаели, че Кеплер възнамерява да ги наеме веднага щом ги пуснат.

— Наистина така изглежда, chérie — съгласи се Ръст. — Според сведенията първоначално са имали големи неприятности в затвора, но после изведнъж се превърнали в примерни затворници. Остеруйс дори стигнал дотам, че станал доносник, за да направи добро впечатление на надзирателите. Ползвали са се и със специални привилегии, а честната дума, давана в такива случаи, при тях била чиста формалност. Управителят на затвора твърдял, че наказателната система е превъзпитала и двамата.

— Добре са го преметнали — презрително промърмори Греъм.

— Погрижили сме се за Лемер и Тойсген. Труповете им ще бъдат открити едва преди процеса. За Лемер със сигурност няма да се усъмнят — полицията просто ще приеме, че още се крие. Мисля, че изчезването на Тойсген също няма да се забележи. На практика той е живеел като отшелник, не се знае да е имал някакви приятели. Един от нашите хора ще държи под око апартамента му през следващите няколко дни, в случай че донесат мляко или вестници.

— Аз се сещам за някой, на когото Тойсген ще му липсва — каза Греъм. Имаше предвид бармана в „Бохемер“.

Ръст изслуша наблюденията му, после си записа нещо и каза:

— Ще оставим нещата така, Майк, а и не мисля, че това ни засяга. Дори този барман да реши да съобщи, че Тойсген е изчезнал, не виждам как Шрадер може да разбере.

Телефонът иззвъня и Сабрина вдигна слушалката. Отсреща мълчаха, после колеблив глас попита:

— Сабрина?

— На телефона.

— Питер де Джонг се обажда. Жак там ли е?

— Момент — тя закри с ръка слушалката и каза на Ръст кой го търси. Той се намръщи, приближи се с количката си и взе слушалката. Изражението му ставаше все по-мрачно и накрая, преди да затвори, той благодари на де Джонг, че се е обадил.

— Ван Ден е мъртъв.

— Мъртъв ли? — извика Сабрина. — Как така?

— Самоубил се е. Обесил се е на душа в банята. Ние, естествено, ще проведем свое разследване как е успял да вмъкне въжето вътре, но е казал на пазачите нещо, което може би обяснява защо го е извършил. Споменал е, че изпитва ужас да отиде в затвора, щом още отсега бил белязан. Какво ли може да означава това?

— Тъй като идеята за домашен арест не му се нравеше особено, аз му казах, че, ако откаже да ни сътрудничи, ще се погрижим да бъде белязан още преди да стъпи в затвора — каза Греъм, изправи се и отиде до прозореца. — Просто исках да го сплаша.

— Очевидно си успял — отвърна сухо Ръст.

— Така трябваше, Жак — не се сдържа Уитлок и повиши глас на бившия си партньор. — Параграф 46 от Хартата гласи: „Всеки член на ударен отряд има право да постави заподозрения под домашен арест, ако смята, че той може по някакъв начин да провали успеха на възложената задача.“ По закон обаче нямаме никакво право да държим заподозрени лица затворени в собствения им дом, така че трябва да си служим с други методи, макар и недотам почтени. Няма защо да ни обвиняваш. Другият вариант е някакъв си мазен адвокат да вдига шум за неправомерни действия и да заплашва, че ще разобличи ЮНАКО пред световната преса.

— Не ви обвинявам, Си. У. Много добре знам проблемите около параграф 46. Не забравяй, че и аз съм бил като вас. Това, което ме притеснява, е как ще реагира полковникът на доклада, който съм принуден да му изпратя. Знаеш колко докачлив може да бъде по въпроса за методите на Майк да постига ефект.

— Защо трябва да му казваш? — попита Сабрина, като гледаше Ръст в очите. — Ван Ден бе точно от типа хора, склонни към самоубийство, изобщо не мислеше трезво. Кой знае какво е имал предвид с това, че е „белязан човек“?

— Няма нужда да ме прикриваш — озъби се ядосано Греъм. — Чисто и просто кажи истината. Нямам какво да крия.

— Стига с този твой инат, Майк — каза Ръст, кимайки замислено с глава, докато преценяваше идеята на Сабрина. — Разбирам позицията ти, chérie. Ще я имам предвид, когато пиша доклада си.

— Какво успяхте да откриете за Шрадер и Драго? — понита Уитлок, нарушавайки внезапно възцарилото се мълчание.

Ръст отпи от кутията с пепси, преди да отговори.