Нощна стража

— Мисля, че Майк ви е запознал със събитията, принудили Шрадер да продаде „Хехт“. Тук разполагам с по-подробно изложение на фактите, което ще прочетете в самолета. Що се отнася до Драго, ударихме на камък. Пуснахме името му в компютрите — пълен провал. Сякаш изобщо не съществува. Тогава се обърнахме към Лангли с надеждата, че там може да знаят нещо. Оказа се, че е бил шифровчик в чешкото разузнаване, преди да избяга на Запад преди пет години. След като бил преслушан от ЦРУ, заминал за Рио де Жанейро и през последните четири години работи за Шрадер. Връзката ви в Рио ще може да ви каже повече, близка приятелка е на Шрадер.

— Жена ли е? — попита подозрително Греъм.

— Да, казва се Шивон Сен-Жак.

— Звучи екзотично — усмихна се Уитлок.

— И както личи по всичко, наистина е. Има обаче малък проблем. Дават ни я на заем от ЦРУ.

— Страхотно! — Греъм бе направо бесен. — Нямаме ли си свой човек в Рио?

— Имахме, но загина миналата година. Произшествие с моторница.

— А, Рамирес. Спомням си. Но защо полковникът не е пратил друг на негово място?

— Защото не можа да намери подходящ, Майк. Трябваше му човек, който да се движи в същите среди като Рамирес, да има същите приятели. Никой не отговаряше на тези условия и тогава полковникът поразпита тук-там за Шивон. В ЦРУ, естествено, не останаха очаровани от предложенията му. Дори направо отказаха да дискутират въпроса, което бе напълно разбираемо при тези обстоятелства. В края на краищата тя е може би най-добрият им агент в Южна Америка. Както обаче и сами можете да се досетите, полковникът не смяташе да се предава и отиде директно при генералния секретар с молба да му ходатайства. Генералният секретар се свърза с президента, който на свой ред повика директора на ЦРУ в Белия дом. С една дума, сега Шивон все още е преди всичко сътрудник на ЦРУ, но е на разположение и на ЮНАКО, ако стане нужда. Отношенията с ЦРУ се вкиснаха, но това не е нещо ново. Полковникът не се разтревожи кой знае колко, нали получи, каквото искаше.

— Виждал ли си я?

— Наистина ли мислиш, че имам време да ходя до Рио, Майк? Не съм я виждал, но е добра, истински професионалист.

— Сигурно, щом полковникът е отишъл толкова далеч, за да я получи — каза Сабрина.

— Но дали можем да й се доверим? — попита Уитлок.

— Информирана е за случая, но това не означава, че трябва да я посветите във всичко… Задачата й е да ви запознае с Шрадер, това е всичко.

— Тоест тя си е преди всичко и най-вече човек на ЦРУ и трябва да се отнасяме с нея крайно предпазливо — каза Греъм.

Начинът му на изразяване накара Ръст да се усмихне.

— Предпазливо, Майк, не враждебно. Тя е на наша страна.

— Кога заминаваме? — попита Уитлок.

— Довечера в шест — отговори Ръст и извади от дипломатическото си куфарче три запечатани плика. — Полет на КЛМ № 730 до Дакар и Рио. Ще пристигнете утре рано сутринта. И не забравяйте, че Бразилия е с четири часа назад от европейското време. Ще отседнете в хотел „Меридиен“, резервациите ви са потвърдени. Изобщо не знам как е успял полковникът — сега там има карнавал.

— Защо такъв луксозен хотел? — попита Греъм.

— Защото ще минаваш за богат бизнесмен от Ню Йорк и е задължително да живееш в един от най-скъпите хотели в града — каза Ръст и си пое дълбоко дъх, преди неохотно да продължи нататък. — Сабрина ще се представя за твоя жена. Там сте на сватбено пътешествие. Съжалявам, Майк, но няма друг начин. Отвратително е спрямо теб, след като Кари…

— За какво, по дяволите, се извиняваш, Жак? — прекъсна го остро Греъм, когато чу името на жена си. После погледна Сабрина. — Това е служба, нищо повече.

Тя кимна.

— Шивон е стара приятелка, която не си виждала от много отдавна — обърна се Ръст към нея. — Това е достатъчно, за да бъдете поканени в „Ривиера Клъб“, собственик на който е Шрадер. Достъпът е само с покани. Шивон е споменала пред Сергей и за някакъв прием, който Шрадер дава всяка година в чест на карнавала, но ще ви обясни всичко по-подробно, когато пристигнете в Рио.

— Къде е моето място във всичко това? — попита Уитлок.

— Пазиш тила, mon ami — отвърна Ръст, но усмивката замръзна на устните му, когато видя обидата в очите на Уитлок.

— Винаги едно и също, нали? Добричкият стар Си. У., той ще пази тила. Той няма нищо против. Само че имам нещо против, Жак. Имам нещо против, когато никой дори не се сеща да ме пита за мнението ми.

Той стана и излезе от стаята. Ръст втренчено гледаше към вратата.

— Какво беше това? Винаги е пазил тила. Там е най-добър.

— Може би точно това е проблемът — каза Греъм. — Остават му още четири години, преди да се пенсионира като чиновник в командния център. Не ти ли е минавало през ума, че може би иска да докаже нещо на себе си в акция, преди да е станало твърде късно?

— Но Си. У. никога не е бил амбициозен!

— Не така, както ти го разбираш, Жак, но всеки е амбициозен по своему.

Замислен над думите му, Ръст остави трите кафяви плика върху масичката за кафе, порови в куфарчето си и извади малка кутийка, която протегна към Сабрина.

Тя я отвори и видя осемнадесеткаратов златен венчален пръстен, поставен върху мека подложка.