Нощна стража

Майк, Си. У., Сабрина,

Надявам се, че полетът от Амстердам е минал приятно. Ще дойда утре сутринта в десет. С нетърпение очаквам да ви видя.

Шивон

Показа картичката на Сабрина, която я прочете и я подаде на Уитлок. Греъм леко сложи ръка на рамото му.

— Ще се видим утре. Времето ми за лягане отдавна мина.

— И моето. Лека нощ и на двама ви.

Нощният портиер вдигна двата куфара и тръгна към асансьора. Апартаментът за младоженци на седмия етаж бе разделен на две — всекидневна и спалня.

Греъм нареди на портиера да остави куфарите във всекидневната и го изчака да излезе, преди да се обърне към Сабрина:

— Ти се настани в спалнята. Аз ще спя на един от тези дивани.

Сабрина се съгласи, взе куфара си марка „Вюйтън“ и се скри в спалнята.

— Искаш ли да влезеш пръв в банята? — долетя гласът й след малко.

— Къде е тя?

— Тук до спалнята.

Само след минута той застана на вратата с тоалетна чантичка в ръка.

— Ще мина пръв, сигурно ще стоиш там цяла нощ.

— Мерси — каза тя. После лицето й изведнъж стана сериозно. — Притеснявам се за Си. У. Направо не е на себе си. В самолета за Амстердам реших, че е много мълчалив, но това бе нищо в сравнение с вчера. Отвори уста един-два пъти, но сякаш бе другаде. Винаги е толкова весел и приказлив, когато летим заедно, а и онази сцена пред Жак… Никога не съм го виждала толкова ядосан. Какво му става?

— Кармен — дойде незабавният отговор.

— Той ли ти каза?

— Не.

— Тогава откъде знаеш?

— Познавам симптомите. Имал съм си същите неприятности с Кари.

Сабрина седна на края на леглото.

— Защо не поговориш с него, Майк!

— Не! — почти извика той. — Това е личен въпрос. Трябва сами да се оправят.

— Ами ако са стигнали до задънена улица?

— Тогава бог да му е на помощ — отвърна Греъм и затвори вратата на банята след себе си.

Тя потръпна и внезапно си спомни какво бе казал Марти Коен. „Нещо го яде. Не го изпускай от очи, Сабрина, заради самия него.“

Така и щеше да направи — заради самия него.

На следващата сутрин Греъм стана пръв, разгря се двадесетина минути и като метна една хавлиена кърпа на врата си, излезе на балкона на спалнята. Денят обещаваше да бъде чудесен, само от време на време някой заблуден пухест облак минаваше лениво в лазурното небе и се усещаше полъхът на прохладния свеж бриз, който смекчаваше горещината и я правеше по-поносима. Избърса потта от челото си и се върна в спалнята, където бе поръчал да сервират закуската в девет и половина, за да се поддържа легендата за меден месец. На път към банята разтърси Сабрина, за да я събуди, и с изненада я завари станала и облечена, когато излезе след няколко минути.

Докато беше в банята, закуската беше пристигнала и след като си намаза една топла кифличка с масло, седна и започна да чете броя на „Латин Америкън Дейли Поуст“, който бе поръчал да му донесат.

Точно в десет телефонът иззвъня три пъти — Шивон им даваше сигнал, че ги чака пред хотела. Сабрина се обади на Уитлок да му каже, че са готови, и заедно с Греъм слязоха с асансьора във фоайето. Срещнаха се на рецепцията и след като оставиха ключовете си, излязоха навън.

— Сабрина? — чуха неуверен глас зад гърба си. — Сабрина Карвър?

Тя се обърна и на лицето й се изписа престорена изненада. Миг по-късно недоумението й се смени с усмивка и тя поклати удивено глава.

— Не мога да повярвам! Та това е Шивон! Двете се прегърнаха и започнаха да се оглеждат една друга, като продължаваха да се държат за рамене и клатеха невярващо глава.

Шивон бе невероятно привлекателна жена на около тридесет години с великолепна мургава кожа, която се открояваше на фона на бялата й блуза. Носеше тесни джинси „Левис“, опънати по крака. Облеклото само подчертаваше фигурата й, която дори у Сабрина предизвика лека завист. Дългата й черна коса, сплетена на плитка и украсена с нанизи от сребърни и златни мъниста, стигаше до средата на гърба й и бе сресана така, че да оставя лицето й открито. Погледът й се спря на Греъм и Уитлок и Сабрина ги представи.

— Съпругът ти? — възкликна поразена Шивон и притисна ръка към гърдите си.

— Тук сме на сватбено пътешествие — отвърна Сабрина с усмивка и хвана Греъм под ръка.

— Това е чудесно! Толкова се радвам за теб — Шивон също се усмихна. — Още не мога да се съвзема. Да се видим така неочаквано след всичките тези години!

— Имаме толкова неща да си кажем. Хайде да пием по едно кафе някъде.

— Сещам се къде можем да отидем. Да вървим, съвсем наблизо е.

Когато се отдалечиха достатъчно от хотела, Греъм сграбчи Шивон за ръката.

— Стига толкова, представлението свърши. Какъв е планът оттук нататък? — попита той, без изобщо да се старае да прикрие враждебността в гласа си.

Шивон се вмъкна в една пуста уличка и каза: