Нощна стража

— Тогава ще ти препоръчам шопиньо или пък мате, зависи какво предпочиташ. Първото е наливна бира, второто е лимонада. И двете се поднасят изстудени.

Всички решиха да пият мате и Шивон повика келнерката, за да й поръча цяла кана.

— Ще пристъпим ли най-сетне към работа? — попита Греъм, щом момичето се отдалечи достатъчно.

— Какво знаете за Шрадер и Драго?

— И тримата сме прочели едно изчерпателно досие на Шрадер до момента, когато е напуснал Германия — отговори Сабрина. — А това, което знаем за Драго, може да се побере на гърба на пощенска марка.

— И все пак?

— Че е бил обикновен шифровчик в чешкото разузнаване, преди да избяга на Запад — обясни Сабрина.

— А и това го знаем от вашите хора в Лангли — добави Уитлок.

— И на мен ми пробутаха същата история — каза Шивон с гримаса.

— Какво? — изненада се Сабрина. — Не им ли вярваш?

— Не, но това е лично мнение — побърза да се усмихне Шивон. — Не ме разбирайте погрешно, не ги упреквам. Сигурно си имат причини.

— Значи според теб в Драго има повече, отколкото се вижда с просто око?

— Да, така смятам.

Сервитьорката се върна с табла, на която имаше кана мате# и четири чаши. Сабрина сипа на всеки и Шивон отпи, преди да продължи.

— Шрадер е пристигнал в Рио преди десет години с петдесет и пет милиона долара, спечелени от продажбата на „Хехт“. Като проницателен бизнесмен направил задълбочено проучване на пазара на недвижими имоти в и около Рио, след което вложил всичките си пари в Леблон, богаташкия квартал. В такава операция човек просто няма как да загуби. Финансирал е строежа на жилищни блокове, хотели, ресторанти, увеселителни паркове — каквото и да ви хрумне, все ще има нещо общо с него. Собственик е на по-голямата част от Леблон и се смята за един от петимата най-богати бизнесмени в Бразилия.

— С какви средства разполага? — попита Уитлок. Шивон безпомощно разпери ръце.

— Невъзможно е да се каже, но сигурно се изчисляват с билиони.

Уитлок леко подсвирна.

— Не е зле за сина на един франкфуртски обущар.

— Обществена тайна е, че главната му цел са парите, но има и друго. Той е филантроп. Организира няколко благотворителни кампании за подпомагане на така наречените фавеладос…

— Какви са тези фавеладос? — прекъсна я Греъм.

— Жителите на фавелас, бедняшките квартали. Няма начин да не сте ги забелязали, ако сте гледали надолу от самолета, когато сте кацали в Рио. Пръснати са по склоновете на всички хълмове край града, които не се споменават в пътеводителите. В тях има над два милиона души, предимно пришълци от Северна Бразилия, дошли тук с убеждението, че пътищата са постлани със злато. Особено трагично е положението на децата. Ходят недохранени и дрипави, а много от тях стават престъпници, за да оцелеят. Когато видял нищетата, сред която живеят тези деца, Шрадер направо се ужасил и обещал да им помогне. Оттогава всяка година дава стотици хиляди долари, за да облекчи положението им. Другите милионери обикновено остават глухи към молбите му за подкрепа — според тях копторите само загрозяват иначе великолепния град. Така че той урежда пищни балове в своите клубове, взима безбожно скъпо за всичко, а после дава парите за благотворителни цели. Казва, че това е единственият начин да накара хората като него да помогнат на фавеладос.

— Този негов ореол неопетнен ли си остава?

— Както винаги право в целта, Майк, нали? Разбира се, че не. Парите, които харчи за подкупи на градската администрация, далеч надхвърлят средствата, които отделя за благотворителност. До този извод бе стигнал един от най-добрите журналисти в града след четиримесечно разследване. Удави се при загадъчни обстоятелства в залива Гуанарабара само седмица преди деня, когато разкритията му трябваше да излязат в печата. Полицейското разследване бе чиста подигравка, потулиха всичко до най-малката подробност. А в деня преди публикуването на материала главният редактор на вестника изведнъж го отхвърли. Нарече го „прекалено спекулативен“.

— И изобщо не го публикуваха, така ли? — попита Уитлок.

— Не, но успях да се сдобия с едно копие. Струваше ми цяло състояние, но не съжалявам нито за цент. Посочени са поименно висши служители на местното самоуправление, всичките в малкото джобче на Шрадер.

— Къде е мястото на Драго в цялата работа? — попита Сабрина и отново напълни чашата си.

— Официално е шеф на личната охрана. Личният телохранител на Шрадер.

— В Амстердам се е представял за негов частен секретар — каза Сабрина.