Нощна стража

— Винаги прави така, когато урежда някакви сделки за Шрадер. Той безрезервно му вярва и колкото и да не го харесвам, трябва да призная, че не знам някога да е измамил доверието му. Той е пълна противоположност на Шрадер — работи до умопобъркване и винаги остава в сянка. Шрадер, от друга страна, е изключително общителен и се чувства най-щастлив, когато е в центъра на вниманието, заобиколен от богатите си и влиятелни приятели. Когато нае Драго преди четири години, Шрадер му постави като най-важна задача намаляването на престъпността в бедняшките квартали. След шест месеца сто и петдесет от най-закоравелите бандити фавеладос тръгнаха по улиците като самозвани блюстители на реда със заплата, която гарантираше безпрекословното им подчинение. Започнаха да раздават улично правосъдие, и то в най-примитивния му вид. Носеха револвери, ножове, мачете, вериги, оловни тръби и бейзболни бухалки, а един даже се беше въоръжил с резачка. Превърнаха се в ескадрони на смъртта, които стоят над закона. Полицията изобщо не се намеси — надяваха се, че тези жандарми най-сетне ще обуздаят нещо, което по-рано изглеждаше непоправимо. Общественото мнение се раздели на две — едните обявиха Шрадер за спасител, а другите го нарекоха гангстер, който налага в бедняшките квартали собствените си закони.

— Ти също ли смяташ, че е гангстер? — попита Греъм.

— Аз знам, че е убиец. Имам списък с имената на четиринадесет души, които почти със сигурност са убити от Драго през последните четири години. Всичките са застреляни право в сърцето с куршум от „ЧЗ“ 75. Драго винаги носи със себе си такъв пистолет. Списъкът е в колата ми пред хотела, както и двата пистолета „Берета“ и броунингът, които ме помолиха да ви донеса.

— Добре тогава, да тръгваме — каза Уитлок и пресуши чашата си.

— Ще имаме ли честта да видим и Драго в „Ривиера Клъб“ довечера? — попита Греъм.

— Можеш да разчиташ на това — отвърна Шивон с усмивка.

Шивон ги изпрати до хотела и отиде до най-близкия орильое — обществен телефон, покрит с голям жълт купол. Прерови чантата си за някой жетон, наречен фиша, пусна го в отвора и набра частния номер на първия секретар на американското консулство.

Той бе връзката й с ЦРУ, откакто работеше за тях. След малко чу гласа му:

— Добър ден, Кейси Морган е на телефона.

— Здравей, Кейси, обажда се Шивон.

— Как мина?

— Както и очаквахме. Ще ти кажа повече, когато се видим. Къде ще се срещнем?

— На старото място след един час.

Обикновено уреждаха срещите си на една дървена пейка край спокойните води на реката в „Парк да Сидади“ — тих парк, сгушен между покрайнините на Сан Конраду и Леблон.

Шивон пристигна първа, отиде на самия бряг и се наведе, за да нахрани мускусните патици, които шляпаха във водата, с натрошения хляб от една кесия, която носеше със себе си.

— Сигурно вече са придобили условен рефлекс като кучетата на Павлов — долетя глас зад гърба й. — Не искам и да помисля какво ще се случи, ако някой път дойдеш без хляб.

— Убедена съм, че ще преживеят шока, Кейси — отвърна усмихнато тя и отиде при него на пейката.

Кейси Морган бе висок ъгловат мъж, минал петдесетте. Работеше в дипломатическия корпус от тридесет години, двадесет и шест от които като сътрудник на ЦРУ. Запали цигара и върна пакета в джоба на сакото си.

— Е, какво направи с братовчедите от ЮНАКО?

— Изиграх всичко така, както се разбрахме снощи — отвърна тя и му разказа какво бяха нравили сутринта.

— Значи не споменаха нищо за плика, така ли?

Тя хвърли няколко парчета хляб на четирите патици, които се бяха осмелили да излязат на брега, и каза:

— Не споменаха нито дума, но това изобщо не означава, че не знаят за него. Имаме работа с професионалисти, Кейси.

— Не се и съмнявам — промърмори той и дръпна от цигарата. — Говорих с Лангли тази сутрин.

— Какво ти казаха? — попита рязко тя и го погледна.

— Вече са напълно сигурни, че пликът е бил прехвърлен заедно с картината. Нещо повече, утре вечер на приема, който Шрадер дава по случай карнавала, Драго ще се срещне с човек от КГБ, за да му го предаде. Тогава трябва да го измъкнеш, това е единственият ти шанс.

— Кой е човекът от КГБ?

— Не ми казаха.

— Не са искали да ти кажат! — избухна тя. — Стига, Кейси, щом в Лангли са научили, че ще идва някой от КГБ, също така са разбрали и кой точно ще бъде. Защо се впускат в толкова опасна игра с него?

— Не е наша работа — въздъхна той.

— Да, ние сме длъжни само да се подчиняваме, и то със сляпа преданост — гневно продължи тя. — Аз съм тази, която утре вечер ще си рискува живота, за да вземе плика, нали? Щом не могат да ми се доверят, защо изобщо са ме наели, по дяволите!

— Разбирам твоето недоволство…

— Така ли? Ти никога не си бил на мушката… — тя веднага съжали за думите си и стисна ръката му. — Извинявай, Кейси, не исках да си го изкарвам на теб. Просто тези от Лангли понякога направо ме вбесяват.

— Само понякога ли? Знай тогава, че си сред малкото късметлии…

Тя се усмихна леко и хвърли цяла шепа трохи в реката.