Нощна стража

Точно това искаше и Греъм. Драго щеше да провери нещата и когато откриеше, че всички факти съвпадат, доверието към него щеше да нарасне. Фирмата „Уитъкър“ бе всъщност прикритие на ЮНАКО и се занимаваше с разузнавателна дейност. Оперативните работници имаха визитни картички за всички подобни фирми, повечето от които бяха в Ню Йорк и околностите му, и когато задачата го изискваше, наред с другите документи получаваха от картотеката и шест визитни картички. Само няколко души от персонала на всяка фирма работеха пряко за ЮНАКО — задачата им бе в случай на нужда да подсигуряват легендата на някой оперативен работник. По принцип колегите им не се интересуваха от това, нито от факта, че всички приходи от тези фирми тайно се превеждала на банковата сметка на ЮНАКО и се използваха единствено от организацията.

Греъм обаче не знаеше, че Драго вече бе направил справките си, и то много по-рано — още когато Шивон се бе обадила в клуба да каже, че смята да покани двама свои познати като лични гости. Не знаеше също така, че от „Уолстрийт“ бяха осведомили Драго, че „Уитъкър“ е солидна фирма с добра репутация и капитал от около пет милиона долара. Шрадер държеше да знае финансовите възможности на всеки един от хората, които посещаваха клуба му — при постоянните членове от това зависеше разликата между приятели и познати, а при гостите определяше дали кредитът им е достатъчно стабилен, за да бъдат поканени да играят комар на личната му маса.

Шрадер изпи шампанското си и остави чашата на бара.

— Играете ли хазарт, господин Греъм?

— Зависи от ставките — сви рамене Греъм.

— Те винаги могат да бъдат променени, за да задоволят изискванията на играчите. Питам ви, защото изоставих една игра на двадесет и едно, за да се запозная с вас и с прелестната ви съпруга, и се чудех дали ще имате нещо против да се присъедините към нас на масата?

— Защо не? — отвърна Греъм.

— Чудесно — каза Шрадер и се обърна към Шивон и Сабрина. — Чувствайте се поканени и вие да дойдете и да гледате.

— С удоволствие — каза Шивон и погледна към Сабрина. — Ще бъде забавно.

„Забавно ли?“, помисли си Сабрина. Щеше да бъде всичко друго, само не и забавно. Греъм щеше да играе с пари на ЮНАКО и това трябваше да се обясни на Колхински, когато се върнеха в Ню Йорк. А тъй като са били двамата, Колхински щеше да дели вината поравно. Но какво можеше да направи? Греъм не беше от хората, които се вслушват в гласа на разума, още по-малко пък, когато тя говореше.

— Сабрина?

Тя се сепна и погледна към Шивон:

— Извинявай, бях се замислила.

— За парите, които Майк може да спечели? — шеговито каза Шивон.

Сабрина насила отвърна на усмивката й и като хвана Греъм под ръка, двамата последваха Шрадер надолу по стъпалата към казиното.

— Няма ли да има конско? — саркастично прошепна Греъм.

— Не си заслужава. Така и така няма да ме послушаш.

— Знаеш много добре, че трябва да играем но свирката на Шрадер, ако искаме да ни покани на прием утре вечер. Това е единственият ни шанс.

— Знам също така, че Сергей ще ни убие, когато се върнем.

— Само ако загубя.

На масата имаше шест места за залагане. Три от тях бяха заети и Шрадер представи Греъм на играчите — майор Алонсо от чилийското посолство, Раул Лажес, местен бизнесмен, и един потен французин на име Грьонел. Драго се наведе над рамото на Греъм и каза:

— Крупието ще ви даде толкова чипа, колкото му поискате, а после, когато станете от масата, можете да уредите сметката пак при него.

— Правилата в Рио са както в Лас Вегас, нали? — попита Греъм, без да го поглежда.

— Да, но това все пак е частен клуб — отвърна Драго с усмивка. — Господин Шрадер има правото да налага свои собствени правила за игра на двадесет и едно, стига да са в рамките на международно установените.

— В клуба допуска ли се ръка от пет карти?

— Да — отговори Драго.

Греъм го изчака да застане зад Шрадер и погледна към крупието.

— Какви са границите за залаганията?

— Долна граница хиляда крузейрос, горна граница петнадесет хиляди крузейрос.

Греъм бързо пресметна наум — горната граница бе малко над две хиляди долара. Нищо пари.

— Петнадесет хиляди крузейрос — каза той на крупието.

Безразсъдството му отново разпали гнева на Сабрина. Винаги ставаше така — той просто не можеше да устои на предизвикателството и изобщо не се интересуваше от това, че може да навреди на себе си или на ЮНАКО.

Крупието му подаде два сини чипа от 5000 крузейрос и пет бели от 1000 крузейрос.