Нощна стража

В тълпата се чуха сподавени възклицания — петнадесет от четири карти. Въпреки че му оставаше възможността за пет карти, шансовете му сега силно бяха намалели. Както вървеше играта, банката бе в много изгодно положение. Хората започнаха да сключват облози помежду си и докато споровете край нея се разгорещяваха, Сабрина едва сдържаше вълнението си. Трябваше му само една добра карта. Тя неспокойно дъвчеше устни — трябваше да рискува. Без да обръща внимание на нарастващото нетърпение наоколо, Греъм почукваше с пръст по масата и замислено гледаше картите пред себе си. Най-сетне вдигна поглед към Анри и му кимна. Шрадер и Драго не издаваха чувствата си и това само засилваше напрежението.

Анри изтегли картата, постави я до другите четири с лицето нагоре и прочисти гърлото си, преди да обяви:

— Мосю Греъм — едно.

Тези, които бяха спечелили личните си облози, избухнаха в ръкопляскания. Сабрина и Шивон се прегърнаха като развълнувани ученички и после се усмихнаха гузно, когато осъзнаха какво бяха направили. Глъчката около тях бе толкова голяма, че не чуха как Греъм каза:

— Искам още една карта.

Шрадер, Драго и Анри се спогледаха. Добре ли бяха чули? Греъм повтори.

— Дами и господа, моля ви — каза Шрадер и вдигна ръце. — Играта още не е свършила. Господин Греъм поиска още една карта.

За миг настъпи дълбока тишина, после всички заговориха едновременно. Бяха потресени. Едни смятаха, че трябваше да се откаже, докато печелеше. Защо изкушаваше съдбата, при положение че сега шансовете се обръщаха още повече срещу него? Според други, ако се гледаха картите, той имаше всички основания да вярва, че с една успешна ръка от шест карти ще спечели.

Сабрина не взимаше участие в дебатите. Предпочиташе да запази мислите си за себе си. Въпреки че не разбираше напълно мотивите му и не ги споделяше, тя бе единственият човек там, който знаеше защо Греъм искаше да доведе играта до крайност. Зад всичко това се криеше не толкова предизвикателство, колкото психология. Като приемаше предизвикателствата и преодоляваше пречките, той доказваше сам на себе си, че психологически е по-силен от противника си. Това винаги я бе обърквало, но знаеше колко е важно за него. Най-странното от всичко бе, че той неизменно отстъпваше, щом се убедеше вътрешно, че е победил. Според него това създаваше у противника му лъжливо чувство за превъзходство — слабост, от която можеше да се възползва по-късно. Сега прилагаше същата стратегия и към Шрадер. Биеше банката със своите пет карти и сега бе готов да зареже играта.

Греъм погледна към сервитьорката, която по знак на Шрадер му бе донесла чаша „Перие“. Изпи половината на една глътка.

— Нека оттук нататък продължим така. Анри ще ми даде шеста карта и ще я оставим с лицето надолу, докато банката изиграе своята ръка. Нямате друг избор освен ръка от шест карти. Ако банката загуби и моята последна карта е шестица или повече, ще ви платя двеста и петдесет хиляди долара. Ако банката загуби и моята карта е пет или по-малко, ще ми платите вие. Така играта става по-вълнуваща.

Шрадер се съгласи и обясни положението на публиката. Тълпата отново започна да сключва облози.

— Още една карта — каза тихо Греъм и изтри с длан потта от челото си.

Анри изтегли картата и я остави с лицето надолу. После обърна втората карта на банката — четворка. Съобщи го високо — дванадесет от две карти, възможно най-лошата комбинация за двадесет и едно. Изтегли третата карта, която бе дама. Банката губеше.

Греъм взе в ръка петте си карти и бавно се пресегна за шестата. Плъзна я към себе си по масата, така че никой да не може да я види, и изведнъж се плесна по челото, поклащайки глава. Събра шестте карти заедно и ги подаде на Анри. Драго се усмихна на себе си. Сабрина затвори очи и изруга наум Греъм. Този път бе отишъл твърде далеч.

Анри разгърна шестте карти на ветрило и преброи точките. После ги сложи на масата.

— Банката губи. Мосю Греъм има ръка от шест карти с обща стойност двадесет. Според нравилата на банката мосю Греъм трябва да получи първоначалния си залог от двеста и петдесет хиляди долара в четворен размер. Банката дължи на мосю Греъм един милион долара.

Греъм срещна унищожителния поглед на Драго, взе чашата си и изпи останалата вода.

Сабрина извърна очи, когато той я погледна.

— Този път помислих, че се провали.

— Нима? — понита равнодушно той.

— Вие сте изключително интересен човек, господин Греъм — каза Шрадер с половин уста. — Защо поехте риска с шестата карта?

— Предчувствие, да речем — отговори Греъм. Шрадер седна на стола до него и протегна ръка към Драго, който му даде златната си писалка и чекова книжка в кожен калъф. Този път не бе махнал капачката.

— Как предпочитате, да ви дам чек или да ви платя в брой?

— Задръжте стойността на чиновете, които купих преди това, и попълнете чек за благотворителни цели по ваш избор. Убеден съм, че госпожица Сен-Жак ще се погрижи парите да стигнат до местоназначението си.

Ръката на Шрадер замръзна над чека и той погледна изкосо Греъм.

— Продължавате да ме учудвате, господине.