Нощна стража

— Прекрасен е — тихо промълви тя.

— Да, като реквизит — отвърна Ръст. Можеше да разбере неговата неприязън. И той като Греъм бе изгубил единствената жена в живота си, която бе обичал истински. Бе се запознал с Терез Марден във Франция още докато работеше в отдела за контрашпионаж. Тя бе свидетелка по дело за наркотици и му бе възложено да я пази по време на процеса. Започнаха да се срещат почти веднага и след шест месеца тя вече живееше в квартирата му. Когато го назначиха в ЮНАКО, Терез напусна работата си в универсалния магазин на „Галери Лафайет“ в Париж и се премести с него в Ню Йорк. И двамата не искаха да се женят и живяха щастливо през следващите осем години. След онзи фатален изстрел обаче тя се отчужди от него, неспособна да се примири с мисълта, че той ще остане инвалид за цял живот. Върна се във Франция още преди да го изпишат от болницата. Последното, което бе чул за нея, бе, че живеела с някакъв скиор в Люцерн.

Сабрина внезапно усети, че Ръст я наблюдава. Усмихна й се тъжно:

— Мислеше си за Терез, n’est-ce pas?

— Заради пръстена.

— И аз — Ръст плесна с ръце. — Стига толкова. Вие трябва да се приготвите за самолета, а аз трябва да се върна в Цюрих възможно най-бързо. Сигурно Втори ударен отряд вече е в Алжир…

— Значи все пак са тръгнали? — развълнувано го прекъсна тя.

— Мислех, че Сергей ви е казал.

— Когато Си. У. звъня в Ню Йорк, на работа беше още нощният дежурен. Не сме се чували със Сергей от вчера.

— Е, излетяха тази нощ. Планът е да се прехвърлят довечера в Либия и да измъкнат другите или утре, или вдругиден — той подкара количката си. — Желая ви успех и късмет, въпреки че не знам досега да ви е трябвал.

— Благодаря все пак — отвърна Сабрина и го целуна по бузата.

Ръст стисна ръка на Греъм и каза:

— Съжалявам, че Сабрина трябва да играе ролята на твоя жена, Майк.

— Всичко е наред, Жак. Честна дума. Сабрина отвори вратата и Ръст спря до нея.

— Кажи довиждане на Си. У. от мое име. Ако има нещо, знае къде да ме намери. Стига да иска да говори за това, разбира се.

Сви рамене и се скри надолу по коридора.

Сабрина се обърна да влезе в стаята и видя Греъм, който напрегнато се взираше в нея. Изведнъж се почувства неловко, без сама да знае защо, и несъзнателно направи крачка назад, смутено опитвайки се да издържи хипнотичния му поглед. Когато заговори, гласът й леко трепереше.

— Какво има, Майк?

— Чудех се как ли щеше да реагира Кари на всичко това.

— Е, и? — все още несигурно попита тя.

— Щеше да полудее от ревност — отвърна Греъм и излезе в коридора. После се обърна още веднъж към нея. — Но мисля, че тайно щеше да даде одобрението си.

Сабрина остана до вратата дълго след като той бе влязъл в стаята си. Одобрение за какво? За нея? Или за това, че олицетворява неговата съпруга в интерес на работата?

Най-сетне затвори вратата, съблече се и влезе в банята за дълъг и горещ душ. Едва когато избърса парата от огледалото на стената, забеляза, че през цялото време несъзнателно се е усмихвала сама на себе си.

Седма глава

Кацнаха на международното летище „Галеан“ в Рио де Жанейро в два и половина през нощта и взеха такси до „Меридиен“ — хотел на тридесет и осем етажа в подножието на „Захарната планина“9 и с изглед към брега на Копакабана. Греъм плати на шофьора, който им бе помогнал да внесат куфарите си във фоайето, и отиде на рецепцията да уреди регистрацията.

Жената потърси името му в компютъра.

— Господин и госпожа Греъм от Ню Йорк?

— Да.

— Моите поздравления, сър.

— Благодаря — промърмори Греъм не много убедително.

Тя му даде да попълни регистрационната карта.

— Бихте ли ми дали вашите паспорти, моля? Греъм ги извади от джоба си и ги сложи на рецепцията. Попълни формуляра и го побутна към жената.

— Първоначално бяхме предвидили да ви настаним в отделно бунгало — само с това разполагахме вчера, когато бе направена резервацията. Но очевидно имате късмет, тъй като днес следобед една от предварителните заявки бе анулирана и се освободи точно апартамент за младоженци. Даваме ви него, и то на същата цена, която щяхте да платите за бунгалото.

Греъм с досада разтърка очи и отчаяно поклати глава.

— Да не би нещо да не е наред, сър?

— Не, не, няма нищо — той се насили да се усмихне. — Наистина много мило от ваша страна, че можем да ползваме апартамент за младоженци на същата цена както за обикновено бунгало.

— Жест на генералният директор, сър, който ви поднася благопожеланията си.

— Няма да забравите да му благодарите от мое име, нали?

Той махна с ръка на Сабрина, когато жената се отдалечи да вземе ключа, и й каза:

— Поръчката ни всъщност е била за бунгало, а сега трябва да се настаним в някакъв си проклет апартамент за младоженци!

Сабрина сподави смеха си и прехапа устни, когато усмивката все пак пропълзя по лицето й.

— Извинявай, Майк, но трябва да признаеш, че е смешно донякъде!

— Радвам се, че мислиш така.

Жената от рецепцията се върна с ключа и с един запечатан плик.

— Оставиха го за вас рано тази вечер, сър. Греъм разряза плика и извади отвътре картичка, на която пишеше: