Нощна стража

Година след създаването му Трети ударен отряд бе пратен в Марсилия да унищожи наркотрафика между Франция и Алжир. По време на едно най-обикновено разузнаване край доковете Ръст и Сабрина попаднаха под обстрел и той бе ранен в гръбнака, докато се опитваше да се измъкне. Остана парализиран от кръста надолу и след като го изписаха от болницата, започна работа в командния център като главен съветник. Когато обаче шефът на европейския отдел загина при автомобилна катастрофа, за негов приемник бе назначен Ръст — за най-голяма изненада на мнозина посветени, които очакваха, че мястото ще получи Колхински. Гледната точка на Филпот обаче бе друга. Той много добре знаеше, че една от основните причини Колхински да се вкопчи в шанса да премине към ЮНАКО бе желанието му да се измъкне от бюрото си на „Лубянка“. Негова стихия бе работата „на терен“. От друга страна, дните на Ръст като оперативен работник бяха свършили и той изгаряше от нетърпение да опита на какво е способен в деловата част. Със своята проницателност, задълбочено познаване на европейските проблеми и многобройните си връзки в Стария континент той бе изключително подходящ за подобна работа. И ето че сега, година по-късно, новият шеф на европейския отдел бе спечелил на своя страна критиците със своята дружелюбност, принципност и висок професионализъм.

Мерцедесът спря пред входа на „Парк хотел“. Шофьорът изскочи от колата, отвори багажника и извади сгъваемата инвалидна количка, правена по поръчка специално за Ръст. Бързо я сглоби и я избута до задната врата. Портиерът, който бе наблюдавал сцената отдалеч, побърза да отвори вратата на пътника.

— Разрешете да ви помогна, господине.

Ръст се дръпна назад и вдигна ръце, сякаш за да се защити.

— Не съм инвалид!

— Извинете, господине — каза портиерът.

— Non, аз трябва да ви се извиня — отвърна Ръст с печална усмивка. — Зная, че не искахте да ме обидите, но мога и сам. Благодаря ви все пак.

Той се опря здраво с ръце на седалката и отблъсна тялото си напред към отворената врата на колата. Протегна ръка, за да хване облегалката на количката, но успя само да я докосне леко и въпреки че спирачките бяха натиснати, количката се плъзна малко настрани. Ръст тихо изруга. Портиерът пристъпи напред и понечи да я върне на старото й място, но шофьорът го сграбчи за ръката и му даде знак да не се меси. Знаеше, че жестът няма да бъде посрещнат добре. Ръст се вкопчи в седалката и внимателно се наведе навън, за да докара количката си обратно. Този път я хвана здраво и като прехвърли тежестта си върху другата ръка, се надигна от седалката и се премести навън. После стисна зъби, извъртя тялото си и като се отпусна тежко назад, седна в количката. Лицето му бе почервеняло от усилието. В едната облегалка бе монтирано дистанционно управление; Ръст натисна копчето, освободи спирачките и се завъртя с лице към хотела.

— Всъщност е много по-лесно, отколкото изглежда — каза той на портиера.

Портиерът явно се съмняваше. Свали фуражката си в знак на възхищение и побърза да обслужи таксито, спряло зад мерцедеса.

— Няма да се бавя много — каза Ръст, докато взимаше куфарчето си от шофьора.

— Да, господине — отвърна той и отново седна зад волана.

Ръст насочи количката си към вратите на хотела, които автоматично се отвориха пред него, и влезе във фоайето. Огледа добре рецепцията, избра най-хубавото момиче и го попита за стаята на Сабрина. Девойката му каза номера и даде знак на пиколото да отиде до асансьора и да натисне бутона вместо него.

— Non, non — извика му Ръст и измъкна някъде отстрани под стола пластмасова показалка, с която натисна копчето.

От асансьора до стаята на Сабрина не беше далеч. Той почука на вратата и когато тя му отвори, каза:

— Bonjour, chérie, comment vas-tu?6

Сабрина го целуна леко по двете бузи и се дръпна настрани, за да може да влезе.

— Très bien, et toi?7

— Ah, bien, bien.8 Както винаги, когато те срещна.

— Ласкател — отвърна тя, а в очите й се четеше лъжлив укор. — Как мина полетът?

— За щастие без особени произшествия — отговори Ръст и се придвижи до малкия хладилник зад телевизора, за да си вземе кутия пепси. — Къде е безстрашният ти дует?

— Ей сега ще ги повикам — засмя се тя.

Пръв дойде Греъм. Стиснаха си ръце и Ръст се поизправи, за да обърне яката на ризата му и да огледа добре синините по врата му.

— Изглежда ужасно, Майк.

— Неизбежна част от рисковете, които поемаме с тази работа — отвърна Греъм и сви рамене.

— Не ми говори — измърмори Ръст и се обърна, когато на вратата се почука отново. — Сигурно е Си. У. Вечният джентълмен.

— Влизай, Си. У. — извика Сабрина. Уитлок влезе и се усмихна на Ръст:

— Как си, Жак?

— Както винаги, Си. У., както винаги. Стиснаха си ръце и Уитлок седна на крайчеца на една от двете спални.

— Сергей информира ли те по случая?

— И още как! — отвърна Ръст с усмивка. — Да беше видял телекса, който получих тази сутрин! Мислех, че никога няма да свърши.

Той извади една папка от дипломатическото си куфарче, затвори го и го остави на пода до количката си.