Нощна стража

— От друга страна, това, което се показва по телевизията, е „Пасарела ду Самба“, Парадът на самбата. Той е туристическа атракция и разчита на шествията и костюмите, за да привлече тълпите. Колкото по-пъстър и по-фантастичен е, толкова повече хора ще дойдат следващия път.

Греъм позна в мъжа, който идваше насреща им, Раул Лажес — един от партньорите на Шрадер в играта на двадесет и едно предната вечер. Бе облечен в шарена риза и карирани къси панталони, а на потния му врат висеше венец от цветя. Заговори на португалски и покани Шивон на танц. Тя поклати отрицателно глава, но когато се опита да го отмине, той я сграбчи за ръката и настоя да танцуват заедно.

Греъм освободи Шивон от хватката му и го заплаши с пръст:

— Не говоря португалски, но е повече от ясно, че тя не иска да ходи никъде с теб. Остави я на мира.

— А, доброжелателният комарджия — присмя му се Лажес. — Какво си се загрижил за нея? Нали не е с теб. Или греша? Да взема да поговоря с жена ти, щом е свободна…

Юмрукът на Греъм се стовари върху слепоочието му и той падна в басейна. Драго веднага остави двамата, с които говореше, и бързо се приближи до басейна, където даде няколко кратки нареждания на португалски на двама от келнерите. Те се втурнаха да помогнат на Лажес да излезе от водата. Кожата на лявата му вежда се беше цепнала и кръвта се стичаше надолу по лицето му. Жена му наклони главата му на една страна, огледа раната и бурно се развика към най-близкия келнер да й донесе една кърпа с кубчета лед в нея. Драго заповяда да не изпълняват нарежданията й и им махна с ръка да отидат при него. Шрадер и Сабрина, които тъкмо излизаха от шатрата и видяха суматохата, си пробиха път през тълпата зяпачи и Шивон им разказа какво се бе случило.

Драго говори с трима очевидци и се обърна към Лажес.

— Ако до пет минути не напуснете имението, ще заповядам да ви арестуват.

— Ами той…

— Млъквай, Мария! — викна Лажес на жена си, която сочеше Греъм. После погледна Шрадер. — Не поставяй приятелството ни на карта по този начин, Мартин.

— Не ми говори за приятелство, след като злоупотреби с гостоприемството ми — сърдито го отряза Шрадер. — Чу какво каза Андре. Махай се.

— Ти изобщо не беше тук, Мартин — разкрещя се Мария. — Вярваш на всичко, което ти каже Драго.

— Стига, Мария! — викна Лажес.

— Не, поне веднъж ще кажа какво мисля, щом никой друг няма куража да го направи — тя погледна Шрадер в очите. — Драго те използва, Мартин, нима не разбираш? Даде му малко власт и той се превърна в корумпиран мегаломан и маниак. Колкото по-скоро се отървеш от него, толкова по-бързо ще си възвърнеш уважението, с което се ползваше, преди да му позволиш да ти се качи на главата. Освободи се от него или той ще те унищожи — тя хвана мъжа си за ръката и го повлече към къщата.

Шрадер тъжно поклати глава, докато ги гледаше как влизат в асансьора.

— Мария винаги е имала голяма уста, а сега окончателно ще съсипе Раул.

— Той винаги губи контрол над себе си след няколко чашки — допълни Драго.

— Не ми изглеждаше пиян — каза Греъм.

— Беше пиян, и то много — отвърна Шрадер. — Просто е от онези хора, които никога не го показват. Единственото, което го издава, е агресивността му, особено в отношението му към жените.

— Мария го държи изкъсо — обясни Шивон. — Пиенето е единственият му отдушник. Дава му самочувствие да се измъкне изпод чехъла й и да си докаже, че е мъж.

— Стига толкова за Раул и Мария — каза Шрадер и погледна към Шивон. — Ще танцуваме ли?

— Разбира се — тя намигна на Сабрина. — Ще се видим по-късно.

Драго се извини и тръгна към бара.

— Наистина ли трябваше да го удряш? — попита Сабрина, когато останаха сами. — Не можа ли да се сдържиш поне един-единствен път?

— Имах си причини. Да не говорим повече за това. Смятам да измъкна онзи предавател от сейфа. Дръж Шрадер настрани.

— Още не си ми казал как смяташ да проникнеш в стаята му. Не можеш да минеш през вратата, отваря се с дистанционно управление.

— Така е според рисунката на Силва. Но не е само това — цялата къща се следи с камери. Така или иначе не бих могъл да вляза през вратата.

— Избягваш отговора.

— Ще ти кажа по-късно — отвърна той. Сабрина протегна напред ръце в умолителен жест.

— Майк, двамата работим заедно! Какво повече мога да направя, за да ми повярваш?

Той обмисли думите й, преди да й отговори.

— Добре. Мисля, че или в баните, или в апартамента на Шрадер няма камери. Все някъде веригата прекъсва. На плана на Силва има една баня точно до апартамента на Шрадер, така че на теория бих могъл да мина от банята в апартамента на Шрадер, без да ме видят.

— Зная, че въпросът ми може да прозвучи нелепо, но как? Доколкото мога да си представя, единственият път е през… — тя млъкна и невярващо поклати глава, когато осъзна какво се канеше да каже.

— Има само един път — през прозореца на банята по скалата до балкона на спалнята.

— Това е чиста лудост!

— Не викай! — ядосано изсъска той. — Точно затова мразя да обсъждам нещо с теб, преди да го направя. Винаги реагираш като любяща майка, изплашена, че малкото й момченце може да пострада.