Нощна стража

Събу джинсите си, под които носеше плътно прилепнал клин от неопрен, хвърли на пода ризата и шалчето си и се покатери на перваза над мивката, като се извъртя гърбом към прозореца. Отпусна се назад и плъзна крака си надолу, докато не усети, че е стъпил здраво на скалата. Започна сантиметър по сантиметър да се отдалечава от прозореца. Чувстваше хладния, болезнен допир на камъка, докато несигурно опипваше пред себе си с подметката на обувката си, за да намери безопасно място. Стъпваше, преместваше другия си крак и отново започваше да опипва… Изведнъж облак затули луната и всичко потъна в мрак. Той ядосано изруга и се притисна до скалата, без да смее да мръдне. Стресна се от цяла поредица взривове и леко наклони глава, за да види пищния фойерверк, който озари за миг небето над залива Ипанема с калейдоскоп от ярки светлини и след това се стопи в тъмнината. Луната се показа също толкова внезапно, колкото бе изчезнала, и той продължи бавния си и неотклонен път към балкона.

Оставаше му по-малко от метър, когато кракът му се подхлъзна. Гладкият камък полетя надолу, а Греъм в последния момент вкопчи дясната си ръка в една издатина, но скалата се отрони под пръстите му. Той зашари по голата повърхност и внезапно откри малка цепнатина на сантиметри от лицето си. Опита да се залови по-добре, но напипа тялото на малък прилеп, който спеше вътре. Прилепът веднага излетя и докосна с крайчеца на крилото си лицето на Греъм, който инстинктивно дръпна глава назад. Пръстите му се изплъзнаха от процепа, краката му също изгубиха опора и за един ужасен миг той остана да виси само на лявата си ръка, впита до болка в скалата. Краката му се люлееха насам-натам във въздуха и той едва сподави вика си, когато лявото му коляно се удари в един остър ръб. Заби отново пръсти в процепа и въпреки силната болка в крака се опита да се закрепи на скалата. Този път успя. Въздъхна дълбоко и опря чело на ръката си. Беше бесен. Беше се паникьосал, а паниката беше страх. По дяволите всичките му теории! Примигна един-два пъти, очите му пареха от потта, която се стичаше по лицето му и надолу по гърдите. Разтърси глава и капчици пот пръснаха по раменете му, но почти веднага потта отново потече по лицето му. Добра се до балкона без други премеждия, хвана парапета с една ръка, после премести и другата и се прехвърли вътре. Свлече се надолу, облегнат на парапета, и като опря глава на една от подпорите, затвори очи.

Остана неподвижен около минута, нежният бриз разхлаждаше потното му тяло. Отвори очи и огледа коляното си. Раната бе повърхностна, но кръвта се стичаше по панталона му и капеше върху платнените му обувки. За щастие те бяха черни и петната не личаха. Изправи се, отиде до плъзгащата се врата и тъкмо се канеше да пристъпи прага, когато се сети за инфрачервения лъч на „Голконда“. Можеше ли Шрадер да пази по този начин и апартамента си? Постави се на негово място — балконската врата гледаше надолу към пропастта от двадесет метра височина, ако не и повече. Как би могъл да влезе някой? Греъм се усмихна — освен него, разбира се. Тогава защо да се тревожи? Той мина през вратата. Вдигна една смачкана кърпа от пода, избърса кръвта от панталона си и върза кърпата около коляното си, за да не капе кръв по килима. Отиде в банята, заключи вратата и светна лампата. Помещението бе почти изцяло заето от мраморна вана под нивото на пода със златни перила и кранове. Намери бинт в едно от шкафчетата на стената, размота кървавата кърпа от коляното си, намаза драскотината с някакъв дезинфекциращ препарат и превърза крака си, като здраво стегна възела отзад. Пъхна кърпата под мръсното бельо в коша за пране в ъгъла, изгаси лампата и се върна в спалнята. Насочи се право към фалшивия Ван Гог на стената вдясно от плъзгащата се врата.

Картината бе точно там, където я бе нарисувал Силва на плана си — според него отзад се намираше личният сейф на Шрадер. Греъм опипа ъглите на рамката и откри, че от едната страна картината виси на панти. Отвори замаскираната вратичка — сейфът наистина бе там. После внезапно радостта му се превърна в ужас. Според описанието на Силва ключалката на сейфа се отваряше с комбинация, а в Делта Греъм се бе научил да се оправя с такива сейфове. Сейфът пред него обаче се отваряше с ключ! Той удари гневно с юмрук по стената и се отпусна на колене пред нея. Прокара пръсти през влажната си коса. Шрадер бе сменил ключалката, откакто Силва не работеше там. След малко се изправи на крака, затвори вратичката с картината и излезе на балкона. Опря ръце на парапета и се загледа към осветения прозорец, примамливо очертан на фона на мрачната и враждебна скала. Продължителното му отсъствие от приема щеше да привлече вниманието на Драго и той можеше дори да разбие вратата на тоалетната под предлог, че е бил загрижен за него, след като никой не отговарял на почукванията.

Колкото по-скоро се върнеше, толкова по-добре.