Нощна стража

Колхински се върна при пейката и взе бинокъла за нощно виждане. Насочи го към „Голконда“ и веднага забеляза някакво оживление на борда. Двама от екипажа се бяха навели през парапета и се готвеха да спуснат надолу въжена стълба. Премести малко бинокъла и забеляза „Палмира“, пуснала котва на около петстотин ярда вдясно — тъкмо сваляха една лодка във водата. Той извика Уитлок и му подаде бинокъла, а сам задейства безшумния портативен кран. Уитлок дойде да му помогне и като застана от другата страна, двамата прехвърлиха подводния скутер над борда на яхтата и започнаха бавно да го спускат надолу, докато корпусът му не докосна водата. Колхински остави крана в това положение и отидоха да облекат водолазните си костюми, снабдени с рециклираща система, в която издишаният въглероден двуокис не се изхвърляше, а се преработваше отново в кислород. Нямаше да има мехурчета, които да ги издадат. Оставиха маските да висят на ремък на врата им, поставиха на гърба си двулитровите бутилки със сгъстен кислород и като си сложиха гумени ръкавици, скочиха във водата. Намокриха стъклата на маските си и ги изплакнаха в морето, за да не се изпотят, после си ги сложиха и преплуваха късото разстояние до скутера. Колхински се качи отпред, а Уитлок се сви зад него, като внимаваше да не докосне седемкилограмовите магнитни мини до крака си. Захапа мундщука и отвори клапана на кислородната бутилка.

Всмукна няколко пъти, преди да усети вкуса на чистия кислород. Наведе се напред, потупа Колхински по рамото и му даде знак, че е готов. Той натисна един бутон на таблото пред себе си, за да освободи скутера от крана, после включи двигателя и когато машината плавно потъна под вълните, запали светлините.

Лавал се показа на мостика, слезе по стъпалата долу на палубата и си запали цигара, докато чакаше лодката от „Палмира“ да стигне до яхтата. Отдолу метнаха въже и горе го поеха, после го завързаха здраво за парапета. Тримата от лодката се изкатериха по въжената стълба и стъпиха на палубата. Нисичкият мъж, който носеше сивото куфарче, имаше къдрава коса и груба кожа, придобила бронзов цвят от дългогодишния живот на слънце.

— Казвам се Лий О’Брайън, капитан на „Палмира“ — мъжът говореше с австралийски акцент. — Вие ли сте Драго?

Лавал веднага осъзна предимствата, които щеше да има от психологическа гледна точка, ако се представеше за Драго, и кимна. Без да обръща внимание на протегнатата му ръка, той посочи куфарчето:

— Това ли е стоката?

О’Брайън хвърли куфарчето пред краката му.

— Проверете го — каза Лавал на мъжа от екипажа, който го вдигна. — Точно осемнадесет килограма, премерете го до последния грам.

Човекът изчезна в един от люковете зад тях.

— Ако е по-малко, аз не знам нищо — каза рязко О’Брайън.

— Тогава няма за какво да се притесняваш. Колумбийците не биха ни измамили в такава сделка — отвърна Лавал и го покани в салона. — Хайде да пийнем нещо, докато чакаме.

О’Брайън го последва и удивено се оглед наоколо, когато влязоха вътре.

— Божичко! Хубаво местенце си имате тук!

— Какво ще пиеш? — попита Лавал от бара.

— Бира — отвърна той и седна на един от високите столове отпред, като подпря лакти на плота. — Никога досега не съм пренасял наркотици, само контрабанда. И преди няколко години, докато имах курс между Хавана и Маями, вкарвах нелегално хора в Щатите.

— С наркотици парите са много повече.

— Така си е. Ти май не си тукашен, а?

— Не.

След този лаконичен отговор О’Брайън само сви рамене и отпи от леденостудената бира.

— А този карнавал какво представлява всъщност? Чувал съм да казват, че е направо невероятно.

— Добре е за бизнеса.

— Обзалагам се, че е така — ухили се О’Брайън. В салона се втурна един от екипажа и каза нещо на Лавал на португалски.

— Пригответе двама души и един костюм за мене — отвърна той на английски и като извади пистолета си от кобура, го насочи към О’Брайън. — Какво се опитваш да направиш?

— Не знам за какво става дума — каза уплашено той с разширени от страх очи. — Вече ви казах, изобщо не съм пипал онова нещо…

— Не става въпрос за това! Забелязали са някакви светлини под водата близо до корпуса на „Голконда“. Казвай, какъв е този номер?

— Не знам нищо за никакви светлини, честна дума!

Лавал притисна дулото на пистолета между очите му.

— Няма да те питам втори път.

— Боже всемогъщи, господин Драго, кълна се! Не знам нищо такова, повярвайте ми.

— Ще се разправям с теб по-късно — изръмжа Лавал и заобиколи тезгяха. Излезе на палубата и веднага посочи към двамата мъже, които бяха дошли с О’Брайън от „Палмира“.

— Отведете ги в салона и не ги изпускайте от очи. Мъжът, който стоеше най-близо до тях, кимна и грубо ги блъсна в гърба. Те се обърнаха, за да виждат Лавал, и започнаха да протестират.

— Застреляйте следващия, който си отвори устата — кресна той.

Двамата млъкнаха и се оставиха да ги отведат.

Лавал погледна към човека на мостика и посочи двамата водолази, които стояха до парапета, въоръжени с харпуни:

— Веднага щом скочат, пуснете прожекторите по корпуса.

— Слушам.

— Готови ли сте? — попита Лавал двамата мъже. Те кимнаха.

— Хайде!