Нощна стража

На светлината на малкото кръгло фенерче, което носеше на главата си на гумена лента, Уитлок слагаше последната мина върху корпуса на „Голконда“, когато внезапно от яхтата светнаха два мощни подводни прожектора. Водолазите се гмурнаха и се насочиха към него, без той изобщо да успее да реагира. Още не бе нагласил докрай часовниковия механизъм, така че и най-малката грешка можеше да взриви мината преждевременно. Не му оставаше нищо друго, освен да остане на мястото си — идеална мишена за приближаващите се водолази. Какво правеше Колхински? Единият от водолазите забеляза мината до витлото на яхтата и даде знак на другия, че отива да я разгледа по-отблизо. Вторият обаче продължи към Уитлок, здраво стиснал харпуна в ръцете си.

Колхински откачи харпуна от едната страна на скутера, но не можеше да реши кой от двамата водолази да застреля. Първият, който щеше да взриви мината, ако се опиташе да я отлепи от корпуса на яхтата, или вторият, който все повече се приближаваше към беззащитния Уитлок? Нямаше обаче много време за колебания, тъй като видя, че първият водолаз вече бе стигнал до мината и се канеше да я отдели с ножа си. Стреля, но в бързината не го улучи. Другият водолаз се извъртя и тръгна към него. Колхински отчаяно се мъчеше да зареди отново харпуна си, но знаеше, че няма да успее.

Изведнъж моторите на яхтата заработиха, перките на витлото се завъртяха и погълнаха първия водолаз. Уитлок бързо обърна глава настрани, когато осветената вода наоколо почервеня от кръв, и с усилие преглътна спазъма, който се надигаше в гърлото му. Вторият водолаз се бе вцепенил от ужас и в тези безценни секунди Колхински успя да зареди отново харпуна си. Натисна спусъка и стрелата прониза мъжа право в гърдите. Той изпусна оръжието от ръцете си и прегърбеното му безжизнено тяло бавно потъна в мрака.

Уитлок включи брояча — седем минути до детонацията. И трите мини щяха да се взривят едновременно. Внезапно двигателите млъкнаха и Лавал скочи във водата, стиснал в дясната си ръка дълъг водолазен нож. Колхински изстреля към него последната си стрела, но Лавал я избегна и нападна Уитлок. Замахна към него с ножа си и въпреки че успя да парира удара му, Уитлок загуби собствения си нож. Сега оставаше без оръжие и Колхински се готвеше да му се притече на помощ, когато с крайчеца на окото си забеляза някакво движение във водата. Обърна се и видя огромна бяла акула, дълга повече от три метра, която се задаваше в тъмнината, привлечена от кръвта. Идваше право срещу него! Той бързо пусна прозрачния покрив над главата си и акулата се отърка отгоре, а той видя обърканата плетеница от белези по сивобелия й търбух. Потръпна, без да може да откъсне очи. Акулата изчезна в мрака, но той знаеше, че ще се върне. Дали Уитлок я беше забелязал?

Тя се появи отново и се хвърли към двамата мъже. Сега вече Уитлок я забеляза — челюстите й бяха зинали и се виждаха двата реда остри зъби, които можеха да разкъсат човек на две. Безумният ужас му придаде сили и като дръпна маската от лицето на Лавал, той размаха крака и се дръпна настрани — знаеше, че акулата няма да може да реагира на внезапната промяна в посоката. Лавал, който още не бе разбрал какво има зад гърба му, продължаваше да се съпротивява срещу водата, когато акулата го захапа отзад. Уитлок се добра до скутера и се покатери вътре, като затвори покрива над себе си. В този момент се появи още една бяла акула, която нападна останките от разкъсаното тяло на Лавал.

Колхински бе едновременно хипнотизиран и отвратен от гледката. Хипнотизираха го лъскавите, източени тела на акулите, които се мятаха насам-натам, впили челюсти в плътта на жертвата си, без никоя да отстъпва плячката на другата; а дивата жестокост на нападението и мисълта, че той самият можеше да бъде там навън, го отвращаваха. Уитлок болезнено го смушка отзад и когато се обърна да го погледне, видя, че той му показва четири пръста. Четири минути до взрива. Колхински включи предния прожектор и направи маневра, за да обърне скутера на югозапад, като не преставаше да гледа компаса пред себе си. Струваше им се, че напредват мъчително бавно, но все пак бяха достатъчно далеч, когато „Голконда“ избухна. Скутерът се разклати леко, когато ударната вълна го достигна под водата, и Колхински го изведе на повърхността. Дръпнаха покрива назад, извадиха мундщуците от устата си и махнаха маските.

„Голконда“ се бе наклонила силно надясно и въпреки че цялата кърма бе в пламъци, екипажът на „Палмира“ не правеше никакъв опит да потуши пожара. Нямаше смисъл. Яхтата бе обречена.

— Бих дал всичко на света, за да съм муха в кабинета на Драго, когато разбере какво е станало със скъпоценния му товар. Да не говорим за реакцията на Шрадер, когато му съобщят, че любимата му яхта е на дъното на морето. Тържеството ще стане много забавно.

— Аха — промърмори Колхински. Пред очите си още виждаше нападението на акулите. Нямаше да го забрави до края на живота си.

— Сергей, добре ли си?

— Да, всичко е наред — побърза да каже той. — Хайде да се връщаме на яхтата, свършихме работата си Тук.