Нощна стража

Когато Шивон се обади, Сабрина беше в банята и се преобличаше. Обу си джинсите, облече една бяла тенис-фанелка и веднага слезе във фоайето, където я чакаше Греъм. И двамата бяха въоръжени, кобурите с пистолетите бяха затъкнати отзад в джинсите, за да не бият на очи. Греъм махна на първото свободно такси и въпреки че ги изгледа подозрително, шофьорът едва забележимо кимна с глава, когато Сабрина му каза да ги закара до хотел „Валенсия“. Стигнаха за половин час и тя плати на шофьора, после влезе след Греъм в безвкусно обзаведената приемна. Вътре миришеше на цигари, китайски тамян и евтин парфюм. Момчето зад рецепцията, с обезобразено от акне лице, пъхна парче дъвка в устата си и започна шумно да дъвче, без да откъсва очи от Сабрина.

Греъм щракна с пръсти на сантиметри от лицето му, за да привлече вниманието му.

— Госпожица Сен-Жак. Номерът на стаята й? Момчето неохотно отдели очи от Сабрина и сложи един плик пред себе си.

— Вие ли сте Грейъм?

Греъм взе плика и го разлепи с пръст. Вътре намери следната бележка:

Майк, Сабрина,

Аз съм в стая № 8, в края на първия етаж. Почукайте два пъти и след малка пауза още три пъти. Така ще знам, че сте вие.

Шивон

Греъм подаде бележката на Сабрина и после й показа плика, върху който бе написано името му.

— Почеркът е различен — каза тя.

— Аха. Защо й е да пише бележката, а после да дава на някой друг да я сложи в плика?

— Значи някой е прочел бележката и след това я е запечатал в друг плик — заключи Сабрина.

— Точно така. В прохода до хотела имаше пожарен изход. Ти мини оттам, а аз ще вляза през вратата.

Тя се обърна да излезе на улицата, но Греъм я сграбчи за ръката:

— Не натам! Онова момче сигурно е получило инструкции да се обади в стаята веднага щом тръгнем нагоре. Който и да е там, трябва да го накараме да мисли, че не сме заподозрели нищо, а това означава да се държим естествено. Ще се измъкнеш от самия етаж.

Тя кимна, ядосана на себе си — очевидно съвсем бе изгубила способността си да разсъждава трезво. Не трябваше да позволява на емоциите си да я завладеят.

Изкачиха се по стълбите, застлани с крещящ морав килим, извадиха пистолетите си и стигнаха до края на коридора. Сабрина внимателно отвори вратата на пожарния изход и надникна навън към металната стълба, която се спускаше по стената на хотела. Можеше съвсем лесно да заеме удобна позиция до отворения прозорец на стаята. Каза му да й даде двадесет секунди и стъпи на площадката, като тихо затвори вратата след себе си. Греъм отиде до вратата и се притисна плътно до стената, здраво стиснал пистолета в дясната си ръка. Преброи до двадесет и почука два пъти на вратата, после изчака малко и почука още три пъти. Вратата срещу него леко се отвори и отвътре се показа заглушителят на един картечен пистолет и21. Държеше го Сантен. Греъм се хвърли напред и удари вратата с рамо. Сантен извика от болка, когато ръбът го перна през лицето и го запрати обратно в стаята, а пистолетът се изплъзна от ръцете му. Греъм отвори широко вратата и предпазливо влезе вътре. Видя Сантен в последния момент и не успя да избегне удара, който се стовари върху рамото му. Сантен захвърли лампиона и се втурна към балкона. Покатери се на парапета и се спусна надолу по дървената решетка, която украсяваше стената на сградата. Греъм излезе на балкона тъкмо навреме, за да види как Сантен стигна до улицата и изчезна в тълпата на минаващото шествие.

— Майк, добре ли си? — попита Сабрина от вратата.

— Да — отвърна той, докато бавно разтриваше рамото си.

— Какво стана?

— Изпуснах го. А ти какво направи?

Тя вдигна чуждия пистолет, който държеше в ръката си, и посочи стаята зад гърба си.

— Другият е там вътре. Успях да се промъкна и да го спипам, докато ти чукаше на вратата. Сега лежи в безсъзнание.

Греъм взе пистолета на Сантен, който се подаваше изпод леглото, и отиде в другата стая. Отмести тялото на Канете от вратата и я затвори след себе си.

— Майк! — извика Сабрина от банята.

Той бързо отиде при нея. В празната вана лежеше тялото на Шивон, застреляна с куршум в сърцето. Върна се да вземе един чаршаф от стаята и я покри с него. Едва тогава погледна Сабрина, но когато се опита да я докосне утешително по ръката, тя се дръпна рязко и седна на ръба на ваната, здраво стиснала пистолета в ръцете си. Внезапно се изправи и тръгна към вратата. Греъм й препречи пътя:

— Да го убиеш не е изход, Сабрина. Знаеш го много добре. Пък и не той я е убил. Не си ли спомняш какво ни каза Шивон за начина, по който убива Драго? Един куршум право в сърцето.

Тя погледна надолу към Канете, който още беше в безсъзнание, и отпусна ръката с пистолета.

— Ние бяхме първите хора, откакто е починал баща й, с които се чувстваше добре. Каза ми го днес следобед. Мислех си, че ще станем добри приятелки, а сега… — тя внезапно млъкна и се обърна към Греъм. — Имаме да разпитаме един задържан.

— Ти донеси малко вода, а аз ще го подпра на стената.