Нощна стража

След като им обясни накратко положението, Драго свали от таблото радиостанцията на колата и попита дежурния за номера на златистото порше „Кабрио“, което караше Шивон — както номерата на много други коли, и той се пазеше в паметта на компютъра в контролния център. Повтори номера на глас, за да го чуят и останалите, и като върна радиостанцията на мястото й, се облегна назад — на устните му играеше доволна усмивка. Тя имаше преднина и колата й бе по-бърза, но пък Лариуш познаваше пътя като никой друг. Беше сигурен, че на крайбрежната улица, която по това време беше задръстена от карнавални шествия и движението там на практика спираше, най-сетне щяха да я настигнат. И тогава щеше да я убие.

Шивон наближаваше крайбрежната улица и също си мислеше за шествията. Бе участвала в достатъчно много от тях, за да знае как могат да объркат плановете на човек, който е с кола и бърза. „Ухапалият ще бъде ухапан“, помисли ядосано тя, когато забеляза последните от процесията пред себе си. Спря колата и наведе глава през прозореца, за да огледа по-добре шествието, от което я деляха близо сто метра. Имаше най-малко двеста души, така че щеше доста да се забави. Драго вероятно бе разбрал какво се е случило само минути след като си бе тръгнала от приема, и сега сигурно бе по следите й — не само за да вземе плика обратно, но и за да й отмъсти, че го бе изложила пред Леонов. Погледна в огледалото, но зад нея имаше само един очукан фолксваген. На кормилото седеше стара кариока. Дали да рискува и да остане там, където си беше? Можеше ли Драго да я настигне, преди шествието да отмине? Бе се уговорила с Кейси Морган да се видят в една от пресечките на „Нимайер Авеню“ в десет и половина, за да му предаде плика. Погледна деветкаратовата си златна гривна с часовник, последен подарък от мъжа й — показваше десет и двадесет и четири. Ако шествието минеше до една-две минути, щеше да стигне навреме. В противен случай трябваше да изостави своето предано порше и да стигне пеша до мястото на срещата. „Хайде, хайде“, помисли тя и отново надникна през прозореца. Процесията сякаш изобщо не бе мръднала.

Точно тогава видя в страничното огледало черния мерцедес, който спря четири коли зад нея. На волана седеше Лариуш, а това означаваше, че и Драго е с него — Лариуш не возеше никой друг. Тя се отпусна безсилно на седалката — щяха да открият колата й след броени минути. Трябваше бързо да се маха оттам. Свали обувките си на висок ток, които щяха само да й пречат — щеше да тича по чорапи. Или не, гуменките й! Сутринта бе ходила на аеробика и гуменките й сигурно се търкаляха някъде в колата. Започна трескаво да ги търси и най-сетне ги намери, хвърлени на топка заедно с трикото й зад предната седалка. Тъкмо ги обуваше, когато видя, че задната врата на мерцедеса се отваря. Отвътре излезе Канете и се наведе през прозореца на Лариуш, вероятно за да получи последни инструкции от Драго. Той самият не се виждаше, тъй като го закриваха спрелите между тях коли. За момент й хрумна веднага да побегне, но бързо се отказа от подобна идея. Едно от нещата, които Канете бе научил в революционната армия, бе да стреля право в целта. Имаше по-добри шансове, ако го оставеше да се приближи. Той се отдалечи от мерцедеса и видя колата й. Вдигна палец към Драго, за да му покаже, че я е открил. Това, което я безпокоеше най-много, бе, че не виждаше Драго — той лесно можеше да се измъкне от мерцедеса, без тя да разбере, но трябваше да се довери на късмета си. Канете тръгна към нея. Шивон изключи мотора и здраво хвана дръжката на вратата. Поне елементът на изненадата бе на нейна страна — единственото, което бе на нейна страна. Канете бе вече съвсем близо. Мушна ръка в джоба си и й каза да излезе. Тя кимна с глава и се престори, че се колебае, очите й шареха между него и ключа за мотора. Той се хвана на въдицата и мушна ръка през прозореца, за да вземе ключа. Шивон с всичка сила блъсна вратата и го удари с ръба право в стомаха. Той залитна назад и се преви надве, лицето му се сгърчи от болка. Шивон изскочи от колата и се втурна към процесията — там щеше поне за малко да е на сигурно място.

Драго и Сантен излязоха от мерцедеса и се хвърлиха след нея. Тя се добра до шествието двадесетина метра преди тях и се скри от преследвачите си сред ярките, пищни костюми. Група танцьорки наобиколиха Сантен и той едва успя да се измъкне, за да попадне веднага във вихъра на друг танц. Драго се справяше сравнително по-добре и продължаваше да следва Шивон — скъсаният й черен чорап се виждаше отдалеч сред морето от голи крака наоколо. Когато, накуцвайки, дойде и Канете, Драго му каза да заобиколи шествието отпред, за да я притиснат вътре. Сантен вече си бе пробил път натам, където процесията оредяваше, и се приближаваше към Шивон от другата страна.