Нощна стража

— Ако отново се почувствате зле, моля ви не се притеснявайте да кажете на господин Шрадер или на мен. Ще ви осигурим възможно най-квалифицирана помощ. А сега ме извинете — каза Драго и се запъти към бара.

Греъм бе сигурен, че Драго вече е прозрял легендата им. Бе само въпрос на време да тръгне подире им и да ги притисне, а откакто бяха пристигнали в Рио де Жанейро, не се бяха приближили и на косъм до картината. Предзнаменованията бяха неблагоприятни — както бе тръгнало, можеха изобщо да не я намерят. Той дръпна Сабрина настрана и й каза за сейфа.

— Значи се връщаме на старта — промълви мрачно тя.

— Май така излиза. Трябва още тази вечер да седнем и да обсъдим нещата със Сергей и Си. У. Единствената ни надежда е да измислим друг план И да го изпълним в близките двадесет и четири часа.

— А сега какво ще правим?

— Няма кой знае какъв смисъл да се мотаем тук… — той внезапно млъкна, когато очите му се спряха върху мъжа, с когото говореше Драго в момента.

— Какво има, Майк? — попита тя, като проследи погледа му.

— Не може да бъде — промълви той, без да откъсва очи от лицето на мъжа.

Той погледна към шатрата и Греъм сложи ръка пред устата си, като се престори, че кашля. По този начин успя да скрие донякъде лицето си, но точно тогава Драго простря ръка напред и двамата мъже тръгнаха към шатрата, потънали в разговор. Греъм се огледа наоколо, но просто нямаше накъде да бяга. Не можеше да влезе в шатрата, без да го забележат, а ако продължаваше да стои там, мъжът почти сигурно щеше да го види. Оставаше му само един изход.

— Целуни ме — каза той на Сабрина.

— Какво? — учудено попита тя.

— Целуни ме, и го направи добре.

Той я притегли към себе си и я целуна, като здраво я държеше през талията. Започна да я гали по врата и тя се притисна към него, пръстите й милваха влажната му рошава коса.

— В Русия за това щяха да ги арестуват — каза мъжът със силен украински акцент, докато минаваше край тях.

— Младоженци от Щатите — каза Драго с лека усмивка.

— Типично — изсумтя другият.

Греъм започна да целува врата й и прошепна в ухото й:

— Отминаха ли? Сабрина гузно отвори очи.

— Сега са пред входа на шатрата.

— Към нас ли са обърнати?

— Не.

Той я отблъсна и каза:

— Веднага ми доведи Шивон!

— Майк, какво…

— Побързай, Сабрина! — избухна той.

Тя го изгледа, после се втурна към бара. Греъм заобиколи шатрата отстрани и остана да ги чака там.

— За какво беше всичко това, Майк? — попита Сабрина, когато се върна.

— Защо не питаш нея? — отвърна той и погледна Шивон с ледени очи.

— Да ме пита какво? — учуди се Шивон.

— Защо не ни предупреди за приятелчето на Драго?

— Приятел че ли? Какво приятел че?

— Да взема да ти го опиша, за да си опресниш малко паметта, а? Над петдесетте, къса черна коса, сиви мустаци и силен руски акцент. Да продължавам ли?

— Сещам се кого имаш предвид. Пристигна, докато ти беше вътре. Изобщо нямам представа кой е, ако за това намекваш.

— Аз пък смятах, че си местният експерт по висши служители на КГБ — отвърна саркастично Греъм.

— Познавам само тези, които редовно посещават Рио. Никога не съм виждала този човек.

— Защо просто не ни кажеш кой е, Майк? Сам виждаш, че и двете нищо не разбираме — притече й се на помощ Сабрина.

— Името Юри Леонов говори ли ви нещо? И двете кимнаха.

— Онзи Леонов? — попита недоверчиво Шивон.

— Юри Леонов, шеф на отдел К, който се занимава с чуждите разузнавания. Един от най-могъщите хора в КГБ.

— Винаги са ми казвали, че той е привърженик на твърдия курс и никога не напуска Русия — каза Шивон, без да сваля очи от Греъм. — Сигурен ли си, че е той?

— Разбира се, че съм сигурен. Срещали сме се лице в лице на финландско-съветската граница, докато още бях в Делта — Греъм леко докосна Сабрина по ръката. — Ето защо изиграх сцената с целувките. Ако ме беше видял, легендата ни отиваше по дяволите.

Сабрина разбиращо кимна с глава и попита:

— Какво търси тук човек като него?

— Може би Сергей ще успее да открие нещо — отвърна той и се обърна към Шивон. — Трябва да се махна оттук колкото е възможно по-бързо. Можеш ли да намериш шофьора ни…

— Фелипе — подсказа му Сабрина.

— Да, Фелипе. Нека ни чака пред рецепцията. Предай извиненията ни на Шрадер — кажи му, че не съм се чувствал добре, Драго може да го потвърди.

— Оставете всичко на мен. А сега се махайте оттук.

— Точно това смятаме да направим — отвърна Греъм. — И благодаря.

— Няма защо. Ще ви се обадя утре, някъде по-обед. За вас не знам, но аз лично ще спя като мъртва.

За по-пряко Греъм и Сабрина решиха да заобиколят шатрата и се озоваха точно срещу Драго и Леонов.

— Как е стомахът, господин Греъм — попита Драго, като ги видя.

— Все още се чувствам малко слаб — каза Греъм, полагайки големи усилия да се усмихне.

— Американци — промърмори презрително Леонов и продължи прекъснатия си разговор с Драго.

— Сигурен ли си, че беше той? — попита Сабрина, когато се отдалечиха от шатрата.

— Абсолютно. Леонов беше.

— Защо тогава не каза нищо? Имаше идеална възможност да те провали, особено пред човек като Драго.

— Нищо не разбирам — каза объркано Греъм, докато се качваха по стълбите. — Просто нищо не разбирам.