Нощна стража

Шивон видя как двамата се скриха в асансьора, и се обърна да разгледа Леонов. Ето с кого е трябвало да се срещне Драго. Явно наистина смяташе да предаде плика на приема, а това означаваше, че го носи със себе си. Обаче в кой джоб? Имаше един-единствен шанс да го вземе, така че просто не можеше да допуска грешки. Логиката й нашепваше, че пликът е в джоба на ризата му, но дали наистина бе там? „Трябва да е там“, каза си тя. Отпи глътка „Перне“, за да прочисти пресъхналото си гърло, и се запъти към двамата мъже.

— Ела, Андре, още не сме танцували тази вечер.

— Знаеш, че не танцувам — отвърна ядосано Драго.

— Тъкмо удобен момент да се научиш!

Тя протегна ръка към него и изведнъж политна напред, като се престори, че токът й се е закачил за нещо. Драго изпусна чашата си — идеален начин за отвличане на вниманието — и я прихвана, за да не падне, но Шивон вече бе успяла да измъкне плика от джоба на ризата му и го бе скрила в дрехата си.

— О, Андре, извинявай — възкликна тя и се наведе да вдигне чашата му. — Ще отида да ти донеса друго питие.

— Няма нужда — той взе чашата от ръцете й. — Добре ли си?

— Да, но се чувствам много неудобно — каза тя и погледна бримката на чорапа си. — Извинете ме, ще отида да се преоблека.

— И вие на Запад намирате такава жена привлекателна? — попита Леонов, докато я гледаше как върви през моравата към стълбите.

— Съмнявам се дали тук ще се намери и един мъж, който с удоволствие не би рискувал брака си, за да прекара една нощ с нея — отвърна Драго и щракна с пръсти към минаващия наблизо келнер. — Една газирана вода без лед.

— Това и за вас ли се отнася? — попита Леонов, докато с презрение гледаше как гостите се тълпят пред входа на шатрата, където след десетминутна почивка оркестърът бе започнал да свири буйна самба.

— Аз не съм женен, другарю Леонов — отвърна Драго и го поведе към едно по-усамотено място в градината, далеч от шума на шатрата.

— Не съм чувал по-уклончив отговор през живота си.

— Но пък съвсем искрен — възрази Драго. — Аз нито съм женен, нито се чувствам западняк.

— Но все пак живеете на Запад?

— Какво друго ми остава? Трябва или да опитам късмета си тук, или да се върна и да ме разстрелят.

Драго взе чашата си от келнера, огледа се наоколо и се обърна към Леонов:

— Значи носите стоката със себе си?

— Разбира се. Пликът във вас ли е?

Драго бръкна в джоба на ризата си, но той бе празен. Отчаяно прерови останалите си джобове и впи ужасен поглед в Леонов:

— Изчезнал е! Беше в… — той внезапно хвърли чашата си на земята. Беше побеснял. — Мръсна кучка!

Леонов се вкопчи в ръката му:

— Какво се е случило?

— Проклетата мръсница е взела плика, когато падна върху мен — каза Драго и като свали радиостанцията от колана си, я притисна към устните си. — Сен-Жак тръгна ли си вече?

— Да, господине, преди няколко минути.

— Веднага кажете на Лариуш да ме чака с колата пред рецепцията. Пратете ми и двама от охраната, нека си вземат оръжието.

— Слушам, господине…

Драго изключи радиостанцията и погледна Леонов:

— До един час ще се върна с плика.

— Нямам никакво намерение да ви чакам да се оправяте с проблемите си. Изобщо не трябваше да се съгласявам да дойда тук. Ще се срещнем утре вечер, както се бяхме разбрали първоначално — там, за където се бяхме уговорили. Ако ви няма, ще сметна, че сделката пропада, и ще взема първия самолет за Москва. Излишно е да ви напомням какво ще стане, ако се върна с празни ръце.

— Дайте ми само един час, другарю Леонов — примоли се Драго.

— Нито минута повече! Утре вечер е последният ви шанс да ми предадете плика — той махна на един келнер и поръча да извикат колата му пред рецепцията.

Драго бързо изкачи стълбите, мина през покритото с мозайка фоайе и влезе в асансьора. Черният мерцедес го чакаше отпред и веднага щом се качи в колата, Лариуш потегли, а гумите пронизително изсвистяха. И двете порти по пътя бяха вече отворени, за да не губят време. Драго отвори жабката, извади отвътре своя „ЧЗ“ 75, който винаги стоеше в колата, и му сложи заглушител. Едва тогава погледна към двамата мъже от охраната, които седяха на задната седалка. Единият, як и плещест, се казваше Сантен и беше бивш полицай — бяха го изхвърлили от полицията, защото бе взимал подкупи, и то най-вече от Драго. Вторият, Канете, бе уругваец, бивш член на лявата партизанска групировка „Революционна армия на Пуебло“, принуден да напусне родината си, след като го бяха изобличили, че доносничи в полицията. Те идеално му вършеха работа в случая.