Облачен воин

Кадилак измъкна ножа си и зае същата поза. Гърлото му беше сухо. Беше се бил на лъжливи дуели, беше се борил и преживявал изпитания на сила с много племенни братя; тялото му беше жилаво и мускулесто, рефлексите бързи, умът буден, но до този момент никога не се беше изправял пред нещо по-смъртоносно от пъхнат в ножница нож. Сега се намираше пред ужасно извито острие, дълго цяла педя, и неочаквано разбра, че ще умре — и то много болезнено. Представи си как ножът на Шакатак потъва в слабините му и го разпаря нагоре през червата. В стомаха му се сви ледена топка; гърбът му настръхна. Ако си беше останал на отсрещната страна на реката… Ако…

Клиъруотър отново застана между тях и вдигна ръка към страховития Шакатак.

— Прибери си ножа! От този бой няма да спечелиш никаква слава. Този, когото се каниш да убиеш, не е воин, а летописец!

Шакатак спря, очевидно изненадан от новината.

— Лъвските сърца на Д’Вайн толкова ли са слаби, че трябва да се бият с такива, които не са дъвкали кост? — Клиъруотър се засмя, но в гласа й имаше нотка на отчаяние. — От това ще стане хубава Огнена песен!

Шакатак изръмжа гневно и погледна другарите си, несигурен какво да направи. Но преди да може да отговори Кадилак избута Клиъруотър настрана и разсече въздуха пред лицето на Шакатак с ножа си.

— Дори и един летописец, който не е дъвкал кост, струва колкото десет воини от племе като Д’Вайн, чието име е кал и чиято храброст може да бъде разказана на един дъх! — И плю на земята в краката на Шакатак.

Очите на Шакатак почти изскочиха от ярост. Той оголи зъби и посочи безцеремонно с пръст Кадилак.

— Ще си вземеш думите назад, койоте… заедно с твоята мършава смахната мома. Торпедо! Начертай кръга!

Канонбол и Фриуей хванаха Клиъруотър за врата и ръцете и я издърпаха настрана. Торпедо остави на земята арбалета на Шакатак, обърна своята тояга-нож и бързо начерта на земята около Шакатак и Кадилак четириметров кръг.

Шакатак посочи кръга.

— Всеки път, когато стъпиш върху тази линия, Торпедо ще отрязва по едно парче от лисицата. Разбра ли?

Отговорът на Кадилак бе ново замахване с ножа във въздуха пред лицето на Шакатак. Торпедо хвърли своята тояга-нож настрана и помогна да завържат ръцете на Клиъруотър.

— Режи го бавно! — изрева Фриуей.

— Не се тревожи — успокои го Шакатак. — Ще го разпоря това койотче парче по парче. Ще оставя очите му до последно, та да може да ни наблюдава как мажем опашката на лисицата… — Ножът блесна от дясната в лявата му ръка със страхотна бързина и той замахна и с хирургическа точност поряза гръдния кош на Кадилак отдясно.

Писъкът на Клиъруотър беше задушен от ръцете на Канонбол върху устата и гърлото й.

Болка прониза гърдите на Кадилак; кръвта потече от раната. Ножът на Шакатак удари отново и разряза кожата на ребрата отляво. Това бяха първите два удара в ритуалното нараняване и посичане до смърт при бой с една ръка. Кадилак беше виждал такива белези по телата на своите племенни братя и на мародерстващи мюти. Щяха да последват разрези на раменете и горната част на ръцете за отслабване на ударите на ножа на противника. Дълбоките пробождания в бедрата щяха да бъдат последвани от разрези на бузите, след това удар по челото, от което кръвта щеше да потече в очите, хоризонтален разрез на корема, разпаряне нагоре от слабините и после — ако е късметлия — забиване на ножа в гърлото, което предшестваше отсичането на главата. Онези, които нямаха този късмет, страдаха осакатени, преди да бъдат задушени до смърт със собствените им отрязани гениталии.

Това, което го чакаше, даде крила на краката на Кадилак и той заподскача и заобикаля около Шакатак. Не можеше да избяга, не можеше да остави Клиъруотър и все пак знаеше, че ако по някакво чудо успее да победи Шакатак, неговите братя лъвски сърца ще заемат мястото му — или по един, или заедно. Той щеше да умре! Мисълта, че трябва да умре, беше непоносима, но нямаше начин да се спаси. Ножът на Шакатак отново изсвистя във въздуха, този път само на косъм от пъпа му, и той пак отскочи назад.

Ударите на Шакатак бяха ужасяващо бързи, но поради по-тежкото си тяло той беше по-бавен в краката. След двата среза на ребрата единствено пъргавината на Кадилак го предпази от сериозна беда, но това му осигури само временен отдих; то не беше решение. Той не можеше да танцува вечно пред яростно свистящия нож на Шакатак. Трябваше да намери начин да нанесе къс, остър, унищожителен удар. Но как?