Читаем Облачен воин полностью

Клиъруотър коленичи и огледа бързокракия. Кадилак ходеше наперено около него, сияещ от вълнение. Тялото на елена потръпваше спазматично, нервната му система реагираше на последните конвулсии сигнали от умиращия мозък.

— Къде се прицели? — попита Клиъруотър.

— В сърцето — отговори Кадилак. — Където гърлото се свързва с гърдите. — Той коленичи до главата на мъртвото животно, прокара ръка по врата му и усети кръвта да тече между пръстите му. — Виж тук… можеш да напипаш края на стрелата.

Клиъруотър кимна тъжно и вдигна ръка от тялото на водача.

— Ами тази стрела чия е?

Кадилак видя крилата на стрела от арбалет да стърчат от гърдите на водача точно зад десния преден крак и зяпна. Измъкна ножа си от копието-тояга и изряза стрелата от мъртвия елен. Клиъруотър избърса кръвта с шепа трева. Знакът, изрязан пред крилата, не беше на племето М’Кол.

— Какво е това, братя? — попита един подигравателен глас. — Койот и лисица се хранят с месо, останало от лъвове?

Сърцата на Кадилак и Клиъруотър трепнаха. Четирима непознати воини се надигнаха от тревата. Единият, който, ако се съдеше по накитите му, беше водачът им, носеше арбалет; другите бяха въоръжени с ножове-тояги и каменни боздугани. Носеха шлемове-маски от изсушена бизонска кожа, с пришити върху тях кости и оцветени камъчета, украсени с камъни кожени маншети на предмишниците, а изрисуваните им тела, гърди и рамене бяха защитени с каменни брони, украсени с пера и кости, натопени в кръв.

Кадилак и Клиъруотър бавно се изправиха. Четиримата мюти застрашително пристъпиха към тях. Кадилак пъхна ножа си в ножницата, привързана към кръста му, и се обърна към якия водач на бандата. Мютът подхвърли арбалета си на воина отдясно, а Кадилак му протегна стрелата.

— Аз съм Кадилак от племето М’Кол, от родословието на Ши-Карго, първородния на Плейнфолк. Ние дебнем този бързокрак от пладне. Изстреляната от мен стрела прониза сърцето му. — Той посочи мъртвия водач. — Извади я и ще видиш, че казвам истината. Твоята стрела е била насочена твърде високо, за да го убие. — Той подхвърли стрелата към мюта, който я хвана във въздуха с нервен жест.

Сърцето на Клиъруотър се сви при това безразсъдство на Кадилак.

Един от другите воини коленичи и разгледа раната в сърцето на мъртвия елен, после кимна към своя водач, сякаш да потвърди претенцията на Кадилак.

— Това няма значение — отвърна водачът на групата. — Аз стрелях пръв. Месото е наше.

Кадилак почервеня от гняв.

— Бързокракият беше мъртъв, когато твоята стрела го удари! — Той се удари по гърдите. — Аз го убих!

Водачът на групата пое дълбоко дъх, изправи рамене и изгледа Кадилак с подигравателна усмивка.

— Имаш голяма уста, койоте. Но скоро ще подвиеш опашка.

Кадилак не се уплаши.

— Един койот не се плаши от граченето на гарван, който се храни с мърша и няма име.

Водачът на групата пристъпи напред, така че носът му почти се допря до Кадилак, и скръсти ръце — жест, показващ пълното му безразличие към всяка възможна опасност от противника.

— Слушай добре, койоте… докато все още имаш уши. Аз съм Шакатак от племето Д’Вайн, от родословието на Д’Тройт, най-силното сред Плейнфолк. — Той посочи другарите си. — Това са моите братя лъвски сърца — Торпедо, Канонбол11 и Фриуей12. Ние сме дъвкали кост, койоте. Пълен стълб с глави краси вратата на нашата колиба. Твоята ще стои добре на втория.

Тримата му другари се изсмяха и подигравателно завиха като изплашени койоти.

Клиъруотър се премести до Кадилак и се обърна към Шакатак без никаква следа от страх.

— С какво право отнемаш живота на брат по душа? Не сме ли всичките от Плейнфолк? Не дишаме ли същия въздух? Нека разделим бързокракия и споделим триумфа от убийството.

Шакатак изправи ръце и притисна юмруци до бедрата си.

— Д’Тройт не са братя по душа на Ши-Карго. — Той плюна на земята пред тях. — Вашето име е кал в нашата уста. Ние нямаме нищо общо с онези, които нахлуват на наша територия и крадат месо от нашите ножове.

При тази обида Клиъруотър не можа да сдържи гнева си.

— Тази земя не е на никого! Вашето племе не е сложило отличителни знаци!

Шакатак протегна лявата си ръка към Канонбол и щракна с пръсти. Канонбол се пресегна в тревата, вдигна една тояга за собственост — осемфутов прът със закачени на него пера и резбовани дървени плочки, оцветени с боите, използвани от племената мют за маркиране на границите на териториите им — хвана я с две ръце, вдигна я високо във въздуха и я заби здраво в земята.

— Сега имаме — изръмжа Шакатак. — И така, койоте… ако искаш да вземеш месото и да го занесеш при миризливите жълти зверчета, които наричаш твои племенни братя, ще трябва да ми покажеш колко остри са зъбите ти.

Кадилак направи крачка напред и се озъби.

— Достатъчно остри да изтръгна червата ти!

Шакатак се усмихна.

— Необуздани думи. И ножът ти ли говори толкова дръзко като устата? — Измъкна дългия си нож, отскочи назад и се разкрачи широко, готов за бой.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Классическая проза / Проза