Читаем Облачен воин полностью

Дерето изви рязко наляво около голяма скала — вероятно щеше да ги отведе далеч от водача. Кадилак тръгна напред, зави и замръзна. Само на два метра пред тях върху изровената под скалата през дъждовния сезон от потоците вода земя лежеше свита на колело голяма гърмяща змия.

Съвсем бавно, с неуловимите движения на препарирано насекомо, Кадилак надникна над брега на дерето. Вече нямаше трева. Три женски бързокраки пасяха на двадесет-тридесет метра и лениво размахваха опашки да прогонят мухите. Една вдигна глава и погледна към Кадилак, без да спира да дъвче. Кадилак задържа дъх. Бързокраката тръсна рязко глава в напразно усилие да прогони мухите около очите си, после пристъпи напред към нов участък с трева. Кадилак бавно приклекна и видя, че Клиъруотър проучва другата страна. А после му посочи спящата гърмяща змия, за да му покаже, че трябва да мине покрай нея.

— Ами ако се събуди? — прошепна Кадилак и Клиъруотър се усмихна.

— Тогава ще имаш чудна огнена песен… колко смело си загинал. Тръгвай — прошепна тя. — Змията няма да се събуди, преди да сме готови. Ще я изпратим на водача.

Макар да се смяташе за смел, Кадилак изпитваше необоснован страх от змии. Но за да спечели изобщо някаква слава, дори ако имаше риск да загине, той трябваше да убие бързокракия. Съжали, че беше взел Клиъруотър със себе си. Беше го направил, за да има свидетел за необикновеното си ловно умение. А сега трябваше да се покаже храбър. Извади ловджийския си нож, захапа го, избута арбалета пред себе си и предпазливо се запромъква напред, притиснал гръб към десния бряг на дерето.

Клиъруотър извади от колана си нож и тояга, пъхна заострения край на пръчката в кухата дръжка на ножа и я стегна с кожа, като по този начин превърна ловджийския си нож в дълго четири фута копие със здрава дръжка. Придвижи се напред, вдигна копието и застана на коляно, готова да прободе гърмящата змия при първия знак за опасност. Кадилак — тъкмо промъкваше гърди покрай змията — ужасен видя, че черните и мънистени очи са отворени. Раздвоеният език започна да се стрелка на по-малко от два фута от корема му. Той моментално замръзна, после си наложи да продължи напред съвсем бавно. Сърцето му туптеше като лудо. Когато се отдалечи на безопасно разстояние, се обърна, бързо сглоби и своя нож-тояга и насочи тресящото се острие към навитата на колело змия.

Клиъруотър леко побутна змията с дръжката на копието. Змията се размърда, разви горната половина на тялото си и изсъска. Клиъруотър я фиксира с нетрепващ хипнотизиращ поглед. Кадилак побутна с върха на ножа гърлото на гърмящата змия, когато тя стрелна глава към него с отворени челюсти, после и двамата едновременно се отдръпнаха. Плочките на опашката на влечугото изтракаха зловещо. Гърмящата змия разви останалите шест фута от тялото си и се опита да се плъзне нагоре по скалата, под която бе спала, но Клиъруотър бързо я върна назад. Хваната между две мушкащи я тояги, гърмящата змия тръгна по единствения път за спасение — на зигзаг по огряната от слънцето страна на дерето и после през ниската трева.

Кадилак хвърли колеблив поглед над брега.

— Къде отиде?

— Към водача — прошепна Клиъруотър. Хванала ножа-тояга в две ръце, тя подпря лакти на брега на дерето, насочи острието на ножа към водача, притисна края на дръжката на копието до челото си и затвори очи.

— Какво правиш? — прошепна Кадилак.

— Не говори — изсъска тя и още по-силно стисна очи. — Прицели се във водача.

Кадилак бръкна в торбата на пояса си, извади една дълга около педя стрела с шипове, постави я върху натегнатата тетива и пъхна една от четирите перки на стрелата в жлеба, изрязан в тялото на лъка. После внимателно разгърна тревата. Водачът с ценните рога с десет разклонения беше на около двеста метра. Напълно в обхвата на арбалета на един мют, но трудно за улучване от нетрениран стрелец като Кадилак. Той потри длани в земята да изтрие потта.

Женската бързокрака, която закриваше водача, трепна нервно и се втурна настрана, когато гърмящата змия стигна до тях. Водачът отстъпи, заудря с десния си преден крак, подуши земята, след това замята големите си рога във въздуха. Застанал на коляно, Кадилак притисна арбалета към рамото си, опря лакътя на лявата си ръка на лявото си коляно за опора и се прицели в гърдите на водача, като отчете вертикалното отклонение на стрелата поради разстоянието. Големият бързокрак наведе глава, вдигна гърмящата змия на рогата си и я хвърли високо във въздуха. Когато силният врат се изви в дъга назад, Кадилак стреля в основата на бялата шия. Водачът се олюля от силата на удара, отвори уста към небето, нададе кратък, дълбок гърлен рев, залитна, падна на колене, след това тежко се стовари на една страна.

Кадилак скочи и нададе боен вик на триумф. Останалите бързокраки се понесоха на изток през равнината; младите мъжки, които бяха отвъд дерето, също побягнаха лудешки. Клиъруотър излезе от дерето с двата ножа-тояги.

Затичаха към падналия водач.

— Виждала ли си някога такава чудесна глава? Или такъв добър изстрел?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Классическая проза / Проза