Облачен воин

В следващия момент спираловидният вятър обхвана Кадилак и Шакатак, който седеше на гърдите му с вдигната ръка. Силата, която беше отприщила Клиъруотър, изглежда, даде на ножа в ръката на Шакатак собствен живот. Той затрептя в ръката му, но вместо да го изтръгне от хватката му, величествената сила на вятъра накара пръстите му да стиснат дръжката още по-здраво. Почувствал опасността, ужасеният воин вдигна другата си ръка в отчаян опит да се отърве от ножа, но щом го докосна, пръстите му се затвориха около онези, които вече го държаха. Шакатак зави от страх. Мускулите на врата и раменете му се издуха от усилие да държат ножа над главата му. Силата на вихъра нарасна, вихрушката зави, заглушавайки трептящия неземен вик на Клиъруотър. С бързо, невъзможно да бъде спряно движение ножът в ръцете на Шакатак се изви надолу пред ужасения поглед на Кадилак и се заби до дръжката в слънчевия сплит на воина.

Шакатак изкрещя ужасено и падна върху Кадилак, ръцете му още стискаха ножа. Канонбол и Фриуей бързо скочиха и хукнаха през тревата като панически бягащи бързокраки, следвани по петите от виещата вихрушка. Звукът, излизащ от гърлото на Клиъруотър, затихна. Тя падна на колене, очите й бяха изцъклени, сякаш бе изпаднала в транс.

Кадилак се измъкна изпод безжизненото тяло на Шакатак, запрепъва се на изтръпналите си крака към Клиъруотър и я прегърна. Тялото й бе студено, сякаш изпразнено от живот. Той замилва лицето й. Не знаеше какво да направи, бе ужасен от смъртоносната природа на силата, която беше излязла от нея. Сила, която не беше подозирал, че притежава — тя никога не беше намекнала с нищо за нея.

След няколко минути сивата мъгла се вдигна от очите й и той усети в тялото й приток на топлина. Тя му се усмихна, после на лицето й се изписа тревога. Клиъруотър бързо се огледа, разбра, че вече няма опасност, и се отпусна. Кадилак се изправи, отиде до падналия Шакатак и го обърна. Безжизнените му ръце изпуснаха ножа. Клиъруотър отиде при него, после двамата отидоха при Торпедо, който лежеше промушен от тоягата за маркиране на територията на Д’Вайн. Очите им се срещнаха над безжизненото тяло.

— Защо не ми каза, че си повелителка?

Клиъруотър поклати глава смутено.

— Досега не го знаех. Едва когато смъртта надвисна над теб, силата дойде в мен. Тя беше изпратена чрез мен. Тя използва моя глас да извика силите от земята, но аз не я направлявах. — Тя замълча и погледна тялото на Шакатак, неочаквано уплашена от ужасната сила, която беше освободила. — И не зная дали ще дойде отново.

— Вратата на твоя ум е отворена. Ако извикаш силата, тя ще влезе. Мистър Сноу ще те научи как да я направляваш.

Клиъруотър потрепери и потри ръце.

— Тя ме плаши.

— Мен също — съгласи се Кадилак. — Но това е добра сила. Не спаси ли ти живота ми?

Клиъруотър поклати глава.

— Не. Талисмана спаси живота ти. Неговата сила изтече чрез мен. — Тя погали нежно с пръсти раните по ребрата на Кадилак. — Ако можех да спася живота ти с един вик, щях да поваля Шакатак още преди да беше извадил ножа си. Но това не стана. Талисмана не разкри силата си, докато не разкри твоите сили. Ти се би смело като велик воин и пред лицето на смъртта отказа да опозориш племето си. Ти спечели слава. Ти имаш сърце и кръв на мечка и този ден ще бъде увековечен с огнена песен…

— Аз лично ще избера думите — каза Кадилак и изпъчи гърди от гордост пред перспективата и новооткритата способност да пренебрегва болката, която туптеше в гърдите му.

— Но само — твърдо каза Клиъруотър — ако удържиш на клетвата си пред Мистър Сноу. Никога отново да не действаш прибързано. Никога да не излагаш на опасност дарбата на думите.

Кадилак вдигна високомерно рамене.

— Ако съдбата ми е да бъда велик воин…

— Тогава огнената песен, която аз ще изпея, ще разкаже истината за смъртта на тези лъвски сърца. Не от ръката на една смела мечка, която те нарекоха койот, а от един-единствен вик от устата на една кротка лисица!

— Шъът! — изсъска Кадилак. — За кротка лисица зъбите ти са много остри.

Клиъруотър сложи ръце на врата му.

— Те хапят достатъчно нежно в тъмнината на нощта. — Отри нос о бузите му, после го целуна по устата. — Хайде ела да изкормим бързоногия.

Изкормиха водача и го нанизаха на дългия прът за маркиране на територия. Под тежестта на мъртвото тяло прътът опасно провисна. Да го върнат в селището без чужда помощ означаваше да изоставят мъртвите мюти и оръжията им.

Кадилак пусна пръта и каза:

— Ти ще отидеш за помощ. Аз ще остана тук да пазя. Вземи арбалета на лъвските сърца. — Той опъна тетивата, като изохка от болка, постави стрела и й го подаде.

Клиъруотър не го взе. Гледаше покрай него към равнината на север — дома на Бялата смърт.

— Бягащи облаци — каза тя.