Облачен воин

— Защо ни пълниш ушите с измислици на малодушни хора?! Тези на юг не са Плейнфолк. Те живеят под петата на подземните хора. Нека не слушаме повече техните страхливи думи. Имената на техните племена са кал в нашите уши! — Той плю на земята: ритуален жест на открито пренебрежение.

Мистър Сноу вдигна ръка, за да спре гневния отговор на Айрън-Мейдън.

— Не бива да ги съдим. Макар че не са от Плейнфолк, мнозина от нашите южни братя дълго и упорито са се били с острото желязо… и са умрели с името на племето си на уста.

Мотор-Хед се разкрачи и скръсти мускулестите си ръце.

— Те не се бият като нас.

— Хей-яа! — извикаха в хор струпаните воини.

Мистър Сноу се усмихна.

— Никой не се бие като М’Кол. Това е истина, изсечена в сърцето на света. Но онези на юг, които са избрали живота, познават тъмнината на безчестието. Техните ръце и крака са завързани с железни въжета и всички те работят под камшик от изгрев до залез като опитомените волове от Старото време.

— Ой-йее… — изохка племето в един глас и всички се полюшнаха настрана — традиционната реакция при лоши новини.

Ролинг-Стоун, главният старейшина, се обърна към Мистър Сноу и попита:

— Какво казват Небесните гласове?

Мистър Сноу затвори за малко очи. Цялото племе го гледаше.

— Казват, че има два пътя, по които можем да тръгнем: да се оттеглим във високите хълмове, където желязната змия не може да ни преследва… или да останем и да се бием на избрана от нас земя. Ако се отправим към хълмовете, ще трябва да изоставим хлебните стръкове и другата земна храна, която сме засадили. Защото ако желязната змия стигне дотук без съпротива, можете да сте сигурни, че всичко, което сме посели, ще бъде унищожено, преди да го приберем.

— Не можем да си дадем местата, на които садим — каза Бъфало-Хед. — А и ни трябва семе да засеем в Новата земя.

— Нямаме ли никакви запаси? — попита Кадилак.

— Съвсем малко — отговори тя. — Останалото е замърсено от сива прах. — Бъфало-Хед беше главната от жените, натоварени да се грижат за хранителните запаси на М’Кол.

— Ойй-йее… — простена племето.

— Ако останем и се бием — каза Стинг-Рей, друг старейшина — много племенни братя ще умрат.

— Това е сигурно — съгласи се Мистър Сноу.

— Но ако се преместим в хълмовете — каза Бъфало-Хед, — в колибите ни няма да има нищо, когато дойде Бялата смърт. Мечките ще трябва да нахлуят в други селища. На месото ще има кръв. Нашите братя по душа няма да ни позволят да вземем храната от техните усти, без да убиваме.

Хок-Уинд скочи и викна:

— Ние не се страхуваме да умрем! Но ако трябва да целунем острото желязо, трябва да го направим над телата на подземни хора.

— Хей-ай! — изреваха воините.

Кадилак стана.

— Моят брат мечка говори с мъдростта на велик воин. Ние трябва да защитим нашите територии от онези, които не са ни подали приятелска ръка, но ако убием онези, които сме направили наши братя по душа, няма да сме по-добри от червеите, които ядат мъртви. Плейнфолк ще стане като пепел, разпръсната по четирите краища на празна земя.

Кадилак седна. Мистър Сноу кимна одобрително.

— Добре казано. Ако това стане, дори силата на Талисмана не може да ни събере отново. Нашата територия е свещена, но ние винаги трябва да помним, че Плейнфолк са братя под небето. Дори онези, които са кал в нашите усти, един ден ще застанат на наша страна срещу подземните хора.

— Това са добри думи — каза Ролинг-Стоун, главният старейшина. — Да се надяваме, че този ден ще дойде.

— Но не и преди да сме напълнили стълбовете си за глави! — извика Конвой от задната редица на струпаните воини.

— Хей-яа! — отговориха воините сред силен смях.

— Всичките ще дъвчете кост преди луната да скрие лицето си — каза Мистър Сноу. — И ако Мо-Таун, нашата майка, не пие от потоците на вашия живот, стълбовете ви ще тежат от глави на подземни хора.

— Хей-яа! — извикаха мечките.

Ролинг-Стоун погледна тревожно другите старейшини на племето и попита:

— Това съвет на Небесните гласове ли е?

— Небесните гласове ни съветват да сме предпазливи — отговори Мистър Сноу. — Ще трябва нещо повече от силата на буйната кръв на нашите мечки да се спре желязната змия. Хитрост и магия са оръжията, които трябва да използваме.

— Ще можеш ли да призовеш земната магия? — попита Лонг-Туут.

— Ако Талисмана го пожелае — отговори Мистър Сноу.

— Но дори той да подкрепи ръката ми, мнозина от онези, които седят пред нас, няма да чуят неговите огнени песни. Това е годината, в която Мо-Таун се намира в Черната кула на Тамла. Сърцето й е изпълнено с любов към Ши-Карго, но гърлото й е сухо. Тя е жадна… и когато пие, много потоци ще пресъхнат.

— Мо-Таун ще има кръв и от гърлата на подземните хора — изръмжа Мотор-Хед.

— Хей-яа — промърмориха воините със същото ниско гърлено ръмжене.

Ролинг-Стоун вдигна двете си ръце за тишина.

— Стига приказки. Нека онези, които ще тръгнат към хълмовете, станат, за да бъдат преброени!

Никой не помръдна.

— М’Колите казаха — рече Ролинг-Стоун. — Ние имаме сила и ще се бием с желязната змия!