Облачен воин

Всички слушатели на Мистър Сноу, от най-малкото дете до най-стария мют, скочиха на крака и радостно размахаха юмруци във въздуха. Гората около тях потрепери от гръмотевичния рев на одобрение.

— Хей-яа! Хей-яа! Хей-яа!

Вечерта Кадилак коленичи пред вратата на Мистър Сноу и поиска разрешение да влезе. Мистър Сноу му разреши. Двамата седнаха един срещу друг върху постеля от бизонска кожа. Мистър Сноу напълни лулата си с трева рейнбоу16, запали я от пламъка в гърнето, смукна доволно и я подаде на Кадилак. Те споделяха неговата лула вече цяла година. Тревата рейнбоу даваше на нещата цветове, каквито Кадилак не беше виждал никога. Понякога виждаше картини на свят, който не беше от Плейнфолк. Може би това бяха слънчеви залези, може би друг свят отвъд покрива на небето — като света на сънищата, в който влизаше, когато тялото му спеше. Често, когато вдишваше дима, умът му, изглежда, изскачаше от главата и плуваше сред звездите. Когато това се случеше, настъпваше момент на голяма радост, защото той, изглежда, разбираше всички неща.

— Кажи.

Гласът на Мистър Сноу дойде много отдалеч. Като призив на племенен брат, плуващ по въздуха от другата страна на долината.

— Ще отида с мечките да се бия с желязната змия — каза Кадилак.

— Да не си си изгубил ума? — рече Мистър Сноу.

Кадилак се изкиска.

— Тревата дава на ума ми крила, но аз говоря от сърце. Ще се бия на страната на моите племенни братя.

Мистър Сноу отмахна с ръка пушека от лицето си и поклати глава.

— Не, синко. Небесните гласове го забраняват.

— Но аз дъвках кост — извика Кадилак. — Моите племенни братя ме приеха като воин. Пред колибата си имам кол с две глави…

— И Мотор-Хед ти е разрешил да носиш неговия шлем — довърши Мистър Сноу. — Защо си губиш дъха да ми разказваш неща, които дори хълмовете знаят? Не е ли пята твоята огнена песен достатъчно силно?

— Не се хваля, мъдри. Просто искам да те убедя да…

— … да пренебрегна Небесните гласове? — прекъсна го Мистър Сноу и смукна от лулата. — Не стига, че веднъж вече наруши дадената клетва, ами търсиш моята помощ да я нарушиш и втори път! Клиъруотър не ти ли напомни? Защо ме караш сега да си губя дъха… принуждаваш ме да повтарям, сякаш си като другите, без нищо между ушите? В техните глави няма нищо, което да задържи миналото. Думите изтичат през дупките в умовете им като водата между пръстите им. Но ти… — Той посочи с лулата сърцето на Кадилак — ти си летописец! Твоят мозък не е бучка сирене да бъде изгребан с лъжичка от черепа ти преди той да бъде набучен на кол от някой глупак! Той е скъпоценен камък… който трябва да бъде ценен, пазен ден и нощ!

— Използваш странни думи — каза Кадилак. — Скъпоценен камък, ценен — какво означават?

— Това са думи от Старото време — отговори Мистър Сноу. — Скъпоценните камъни се копаят от земята и се обработват от големи майстори. Те са малки и са като очи, и светят като напълнени със светлина от звездите. Други са изпълнени с червен, зелен и син огън. Мъжете и жените от Старото време много са ги харесвали и са копнеели да ги притежават, защото са много красиви. Носили са ги завързани на вратовете си и нахлузени на пръстите си. Те са били знак за голяма слава и почит.

Кадилак се намръщи объркано.

— Почитали са ги, защото са носили камъни?

Мистър Сноу вдигна рамене.

— Тогава са имали много странни обичаи. — Той замълча и загледа замислено светлината на пламъка, блещукащ в издълбания камък. — Клиъруотър е скъпоценен камък, който трябва да цениш.

Кадилак помисли, после бавно кимна.

— Мисля, че ми стана ясно. Ще ми кажеш ли други думи от Старото време?

— Някой друг ден — отвърна Мистър Сноу. — Първо трябва да покажеш по-голямо уважение към нуждите на племето и по-малко към своите.

— Думите ти ме разстройват — каза Кадилак.

Мистър Сноу се усмихна.

— Има една поговорка, която идва от Старото време… „Трудно е да се лети с орлите, когато си сред пуйки“ — Той дръпна от лулата, затвори очи и погълна пушека. Когато ги отвори, видя върху лицето на Кадилак неразбиращ поглед. — Забрави това — каза Мистър Сноу и му подаде лулата. — Да погледаме небето.

На следващия ден Мистър Сноу и Кадилак се качиха на платото, седнаха на скалите и загледаха равнината. Група жени от племето работеха на лехите, където бяха засети хлебни стебла и грудкови растения. Малки смесени отряди от мечки и вълчици наблюдаваха небето за стрелолисти. Ученикът и учителят продължиха започнатия предната нощ разговор.