Облачен воин

Джоди Казан кръжеше във въздуха, докато Гас и Стив се спускаха към ешелона. Гас намали скоростта на двадесет мили в час, плъзна се по задната част на ешелона, включи спирачките и кацна върху покрива на фургона за излитане. Големите задни гуми на планера стъпиха меко, носовото колело удари с обичайното си разтърсващо тупване. Щом Гас изключи двигателя, петима души от наземния екип по поддържане се качиха на страничните платформи и сгънаха крилата на скайхока, след това, когато предната подемна секция на летателната палуба се прибра във фургона, слязоха заедно с него долу. Планерът беше изтъркаляй на място и прибран; подемникът беше издигнат плавно нагоре на конзолните бутала и застопорен на палубата; втора група наземен екип скочи на страничните платформи — в така наречените „патешки дупки“, — готови да приемат Стив. Той се плъзна по опашката на ешелона точно деветдесет секунди след като Гас беше застопорил спирачките. Зад него планерът на Джоди Казан зави под ъгъл за кацане.

Тримата планеристи отидоха към челния команден фургон за обичайния доклад пред командира на въздушните сили Бакстър — студен нисък и набит мъж. Стив докладва, че е видял нещо, което прилича на ниви на около петдесет мили на северозапад от настоящото местоположение на ешелона. Тримата свериха картите си с по-голямата карта на масата в командната стая. Основната траектория на полета на Гас беше доста далеч на изток, но Джоди потвърди доклада на Стив.

Командирът на въздушните сили отбеляза установеното местоположение върху бойната карта на „Дамата“ и докладва на командира Хартман за откритието на планеристите. Командирът на ешелона дойде в командната зала със своя навигационен офицер, старши полевия командир и коменданта Бък Макдонъл. Тримата бързо огледаха картата, като спряха вниманието си на района, отбелязан от командира на въздушните сили на югозападния фланг на планините Ларами.

— Видяхте ли някакви селища? — попита Хартман.

— Не, сър — каза Стив.

— Трудно е да се види нещо от хиляда и петстотин фута — обади се Гас. — Ако ни беше разрешено да летим по-ниско…

Двамата планеристи се бяха постарали да летят на минималната височина, дадена им от Казан преди започване на патрулния полет.

Хартман кимна разбиращо.

— Скоро ще имате възможност за бръснещ полет.

— За мен не може да е достатъчно скоро — каза Гас.

— Те са там долу — каза Казан. — Когато Брикман ми се обади и ми докладва за обработената земя, отидох и я огледах отблизо.

Стив изстена.

— Да не искате да ми кажете, че долу има и колиби?

— Не, но е имало — отвърна Казан и му се усмихна със стиснати устни. — От шестстотин фута над повърхността може да се види много повече. — Казан се обърна към Хартман и помощниците. — Които и да са били, бързо са напуснали. Опитали са се да разчистят мястото на лагера, но не са успели. Открих десетина дупки от колове, които не бяха запълнени, и видях пепел и главни. Когато южните мюти преместват лагера си, обикновено изгарят всичко, включително и сметта. Край нивите имаше и няколко дървени инструмента с дълги дръжки. От опита, който имам, знам, че мютите не изхвърлят инструменти. Те са много ценни за тях. Мисля, че някой просто не е успял да ги скрие добре. — Тя спря, после добави: — Тези ниви още се обработват.

— Значи мютите са все още наблизо — заключи старши полеви командир Мур.

Бък Макдонъл се наведе напред.

— Някаква идея за техния брой?

— Трудно е да се каже, сър — отговори Казан. — Поне неколкостотин. Селището е било голямо. Нивите са доста обширни.

— Което ще рече, че племето е голямо — каза Хартман.

Казан кимна.

— Да, сър. В неотдавнашните рапорти от разузнаването се казва, че е възможно да се натъкнем на племена, които могат да хвърлят в бой хиляда воини.

Гас Уайт смушка Стив.

— Повече от достатъчно да може всеки да участва в боя.

Казан потупа картата с пръст.

— Имам предчувствието, че те може би се крият в тези гори. Две мили…

— Достатъчно да изтичат и да се скрият, когато ни видят да идваме — каза командващият въздушните сили. Видя, че Стив се намръщи, и обясни: — Мютите имат страхотно зрение. Могат да видят скайхок от повече от пет мили.

— Което означава — отбеляза Казан, — че ще избягат, преди да се доближиш до тях.

— Тогава как ще ги хванем? — попита Гас.

— Много трудно — отговори командващият въздушните сили.

— Трябва да ги измъкнем на открито — изръмжа Макдонъл. — Трябва да заложим примамка. Един свален скайхок. Един патрул, който да прилича на изгубил пътя. Примамваме ги на открито, заобикаляме ги в гръб, така че да не могат да избягат, и след това ги нападаме.

— Може и да извадим късмет с тези — отбеляза Казан. — Много е късно да започнат ново засаждане. Няколко запалителни бомби би трябвало да ги изкарат на открито.

Командващият въздушните сили кимна в знак на съгласие.

— Правилно. — После се обърна очаквателно към Хартман.

Командирът на ешелона погледна внимателно картата и прецени възможностите. Не му трябваше много време да вземе решение.