Облачен воин

Освен останалата работа отделението на Стив трябваше да провери дванадесетте скайхока — два от тях резервни — преди да сгънат крилата им и да ги подредят в товарния фургон на „Дамата“. В допълнение на деветте планеристи под нейно подчинение Джоди Казан командваше десет души наземен персонал, чиято главна задача беше да помагат за издигане на площадката за летене, пускане, прибиране, подреждане и поддържане на планерите.

Подобно на другите възпитаници на Академията Стив беше обучен и като наземен, и като летателен инженер. Той можеше да обслужва, поправя и ако е необходимо, да възстановява самолети. В случай на критична ситуация можеше също да изпълнява редица други длъжности, включително и да действа като наземен боец.

Някои от специалните категории воини също имаха многофункционални квалификации. При такъв относително прост планер като „Скайхок“ много пионери можеха да бъдат обучени като планеристи. Усвояването на умението да се лети с планер не беше проблем. Имаше друга причина, поради която планеристите с основание се считаха — както беше казал главният летателен инструктор Карол — за елитна сила на Федерацията. Онова, което ги отличаваше от останалите трекери, беше тяхната способност да действат самостоятелно много дълго — ако е необходимо дни и седмици. Планеристите бяха високо дисциплинирани вълци единаци — единственото разрешено нарушение в строго контролираното общество, което непрекъснато акцентуваше върху груповата идентичност и груповото усилие.

Войните в трекерските експедиции можеха да действат извън сигурността на ешелона като членове на бойни групи, но мнозина изпитваха страх от истинската необятност на земята. Изолиран от поделението и другарите си, обикновеният воин се деморализираше за часове. Претърпяваше прогресираща дезориентация и ако бъдеше изолиран за двадесет и четири часа или повече, движенията му ставаха все по-летаргични. Той търсеше укритие в пещера или си изкопаваше дупка и оставаше там — неспособен на нищо. Намирани бяха воини — след няколко дни, прекарани извън ешелона — в напълно коматозно състояние. Ако не ги откриеха, те просто умираха — от изтощение или глад. В дневниците на трекерските експедиции имаше доклади за хора, намерени мъртви от жажда на брегове на реки. В други случаи, когато нямаше укритие, бяха намирани трекери, заровили се живи.

Работата в периода преди качване беше организирана в цикъл от четири часа труд и четири часа почивка; всяко отделение бе разделено на две групи, за да могат специалистите по поддържане и тестване на апаратурата да продължат да работят без прекъсване. Четирите часа почивка бяха известни като „отбой“ — бързо отлитащ момент, през който хората от екипажите можеха да се занимават с лични работи и да откраднат малко време за сън.

Това беше също време, когато Стив и другите новобранци разпитваха старата служба като как е „горе“. В зависимост от отношението ти към военните неща може да е тъжно или да е успокоително да научиш, че въпреки Холокоста войниците не са се променили от памтивека. Стив и другите млади планеристи бяха угощавани със смразяващи кръвта разкази за ръкопашни боеве и за примитивното дивачество на техния лукав враг — полуидиотите-полумагьосници мюти.

— Знаете ли какво правят тези същества с бучки по главите със заловените живи? — каза един прошарен пионер в заключение на едно особено ужасно описание на жестокостите на мютите.

Осемте новобранци, които седяха около него, повечето с отворени уста, мълчаливо поклатиха глави.

— Отнасят те на един прът в селото, разпъват те и след това насъскват глутница бобри.

— Какво е бобър? — попита Стив.

— Женски мют — каза сивокосият. — Никога ли не сте чували за силния бобър?

— Не — призна Стив. Другите мълчаливо поклатиха глави.

Пионерът ги огледа и също поклати глава.

— Виждам, приятели, че има още много да учите. Във всеки случай… пет или шест от тези ядачи на пионери се разполагат около теб… нали? И ти лежиш и гледаш големите им челюсти и големите им зъби, и се молиш някой да ти направи услуга и да ти прегризе гърлото. Но не. Знаете ли какво правят? Изреждат се да си пъхат езика в пъпа ти. Истина е, както е истина, че аз седя пред вас. После малко по малко двама започват нагоре по раменете и ръцете, а други двама надолу към краката. Близване малко тук, отхапване там. Когато долните двама започнат да целуват капачките на коленете ти, започваш да си мислиш: „Ей, по дяволите! Това не е чак толкова лошо“. И може би започва да ти става дори малко приятно.

Слушателите му се бяха навели напред и прехласнати поглъщаха всяка дума.

Пионерът облиза устни и продължи, гласът му стана по-мек.