Облачен воин

„Дамата“ се състоеше от два фургона за командване и контрол на огъня с кабини, високи по тридесет и пет фута и разположени в началото и края на ешелона, два тягови фургона и дванадесет с оръжие, товари и жилища — всичките свързани посредством гъвкави проходи. Всяка от четиридесетфутовите секции беше монтирана на четири огромни пневматични гуми с диаметър дванадесет фута и широчина също дванадесет фута, които можеха да се движат по почти всякакъв терен. Захранвани с водород турбини, монтирани в тяговите фургони, произвеждаха електроенергия за двигателните електромотори, прикрепени към всяко от шестдесет и четирите колела.

В боядисаната с камуфлажно черно, кафяво и два цвята червено обшивка „Супер Кон“ на ешелона беше пресовано олово за антирадиационна защита. Всеки фургон имаше няколко малки екранирани отвора за перископ с армирано стъкло — те се използваха при критични обстоятелства, но при нормални условия наблюденията се извършваха посредством комплекси от дистанционно управлявани телевизионни камери. Наблюденията на големи разстояния се извършваха от поделение от десет планера „Скайхок“, управлявани от планеристи като Стив. Ешелонът беше оборудван с въздушни оръдия и лазерни оръжия плюс различни други електронни прибори — и за отбрана от малко разстояние — невидими дюзи с прегрята пара, която за секунди можеше да изгори човешка плът до костта.

Гас Уайт и Стив стояха край „Дамата“. Гас все още беше бесен, че не беше получил назначение на „Биг Ред Уан“, но полагаше усилия да не го показва.

— Какво ще кажеш?

Стив учудено поклати глава.

— Макар че тренирахме цяла година на макет с действителни размери и живяхме в симулатора цяла седмица, когато го видиш в истинския му вид какъв е… — Не можа да намери думи.

— Огромен — каза Гас.

— Да — съгласи се Стив. — Нищо чудно, че проклетите мюти бягат презглава към планините, когато видят ешелоните.

— Да — усмихна се Гас. — Наричат ги „железни змии“. Нямам търпение да видя лицата им, когато тези змии започнат да издишват срещу тях прегрята пара.

Двамата вървяха покрай ешелона и отбелязваха куполите с многоцевни оръдия, монтирани отстрани и на покривите на фургоните. Отделения инженери проверяваха моторите на огромните колела и движението на лостовете за управление.

Гас се навря под един фургон, погледна предпазливо спускащите се отдолу зловещи дюзи и промърмори:

— Ама какъв начин за отбрана, а?

После отиде при Стив и двамата разгледаха едно от огромните колела — проверяваха вградените плочи от тунгстенова стомана, които представляваха грайферите на масивната гума.

— Не е голямо удоволствие да те прегази такова нещо — отбеляза Стив.

— Ей, вие двамата! — извика един глух твърд глас.

Стив и Гас се обърнаха и видяха едно набито момиче в син планеристки комбинезон. Беше с късо подстригана черна коса, гладко овално непривлекателно лице и стиснати устни; беше накривила такето си ниско над сивите очи, които изглеждаха полузатворени, но явно не пропускаха нищо. На ръкава си имаше три червени лентички на командир на отделение. Над левия джоб на гърдите й имаше две златни крила с пет златни звездички под тях; етикетът, отпечатан над десния й джоб, я идентифицираше като 7571 КАЗАН ДЖ.

— Завършихте ли инспекционната си обиколка? — попита КАЗАН ДЖ.

— Тъй вярно! — отговориха в един глас Гас и Стив, застанаха мирно и отдадоха чест. Отговорът на Казан не отстъпваше на техния по старание и точност.

Докато те гледаха безизразно право напред, Казан прочете имената им на етикетите и ги огледа.

— Уайт и Брикман… А, да… интелигентните. — Обиколи ги, но не можа да открие никакъв пропуск във външния им вид. — Къде са Фазети и Уебър?

— Съвсем не знам. Не сме ги виждали — отсечено отвърна Стив.

— Нямаше ги, когато се регистрирахме — добави Гас.

— Аз ще ви кажа — съобщи Казан. — В залата за брифинг, където командирът на ешелона прави инструктаж преди потегляне.

— Н-но — заекна Гас. — Инструктажът е за десет и петнадесет.

— Изтеглен е напред с тридесет минути — отговори рязко Казан. — Никой ли от вас не гледа екраните? — Тя посочи най-близкия телевизионен монитор. На екрана светваше съобщение за променения час в синхрон с червената светлина за точно време под пулта.

Стив и Гас гледаха смутени монитора.

— Да, очевидно не гледате — заключи Казан, направи се на много възмутена и поклати глава. — Три години в Академията и единственото, което можете да правите, е да се държите като ученици от началното училище, тръгнали на екскурзия.

— Няма да се повтори — каза Стив. И си позволи една кратка усмивка. — Просто сме силно впечатлени от „Дамата“.

— Запази тази хубава момчешка усмивка за друг път, Брикман — сопна се Казан. — И можеш да си скриеш зъбите. Ако ги видя отново, ще ги събираш по земята. Ясна ли съм?

Лицето на Стив се превърна в каменна маска.

— Тъй вярно!