Облачен воин

Пришпорена от Хартман, „Дамата“ тръгна нагоре по брега, буксуващите водещи колела бяха тласкани от другите зад тях. На няколко метра върху по-твърдата почва ешелонът започна да се хлъзга настрана и Хартман нареди двигателите да се включат на максимална мощ. Големите колела с метални плочи са завъртяха бясно, запръскаха кал, подхлъзнаха се още повече наляво, след това се разтърсиха и спряха — предното ляво колело пропадна в дупка. Хартман каза на кормчията да го изправи и да се опита да включи едновременно на предно и задно предаване. Пропадналото колело просто потъна по-дълбоко; блокирано от нещо неподвижно — вероятно скала, — то не можеше да върви напред. Хартман изключи тягата на предните колела и опита отново. „Дамата“ се премести няколко фута напред и отново спря. Първият инженер получи червен светлинен сигнал от датчика за деформация на предната лява ос.

— Трябва да се върнем и да изберем друг път — каза той на Хартман. — Иначе това колело ще се откъсне.

Хартман изруга и предаде управлението на Джим Купър, заместник-командир на ешелон от задния команден фургон. Купър върна „Дамата“ от склона, измина двеста метра по реката и предаде управлението на Хартман. Кал не кал, командирът беше решен да извади ешелона от реката. Изкара „Дамата“ от ставащата все по-дълбока вода на плитката лъка под стръмния ляв бряг така, че да може да извие и да се насочи към калния склон под по-добър ъгъл.

И това, макар че той не можеше да го избегне, беше четвъртата му за деня грешка. Когато „Дамата“ се върна назад през реката под ъгъл спрямо склона зад нея, той и останалата част от екипажа чуха нисък, тътнещ рев, който бързо нарастваше в гръмотевично кресчендо.

Порой.

Заплашително разпенена висока двадесет фута стена от кална вода връхлетя лудешки върху тях: носеше дървета и големи камъни. Бушуващата водна маса експлодира в голям облак от пръски върху първите пет фургона, застанали напреко, след това премина над и около тях и погълна останалата част от ешелона. Огромни дървета се носеха по реката и блъскаха като плуващи стенобойни машини страните на водещите фургони с ужасна сила: клони, дебели колкото човешко тяло, се чупеха като кибритени клечки. „Дамата“ се завъртя под непрекъснатите удари. Водещите фургони се наклониха под страхотен ъгъл, когато големите камъни, носени по речното дъно от водата, се заклиниха под колелата и задържаха клони и съборени дървета. Ужасените пионери във водещите фургони се преместиха от пода на по-високи места. Гласът на Бък Макдонъл боботеше из ешелона, предупреждавайки всички да се държат здраво и да останат на местата си.

Хартман се изправи. Заместниците около него балансираха непохватно върху накланящия се под и изпълняваха добре репетираната процедура за авария. Условията клоняха към хаотични, но всички запазиха хладнокръвие.

— Здраво сме заклещени — извика Барбър, първият инженер. — Всички колела са под водата, задният край има само десет процента тяга, проходът между пети и шести фургон е разкъсан!

— Там ли сме заседнали? — попита Хартман.

— Да, сър!

— Някакъв радиационен поток?

— Недостатъчен, за да се отчете — отговори Барбър. — Люковете от двете страни се затвориха автоматично, когато хидравличният воден затвор се скъса.

Хартман кимна и застана пред видеокомуникационната апаратура да предаде съобщение до екипажа.

— Говори капитанът. Поради грешка в курса, предизвикана от гъстата мъгла, попаднахме в корито на суха река. Започналото като лошо време стана още по-лошо и сме хванати от порой. „Дамата“ претърпя някои повърхностни повреди и загубихме тяга поради нарастване на носените от водата отломки. Но най-лошото отмина. Тази буря скоро ще спре и ще изкараме отново „Дамата“ на пътя. Затова горе главите и гледайте бодро. — Той се усмихна. — Това командване никога не е допускало ешелон да потъне.

Думите му предизвикаха усмивка върху лицето на Стив. Той се огледа и видя около себе си опънати, напрегнати лица.

Точно когато Хартман престана да говори, навигационно-комуникационно-техническият център получи слаб сигнал от Джоди Казан, заглушен от силни електростатични пукания.

— Атакувах мют… засегната… Букър и Ятс свалени… ударени от… Молба… — Последва сигнал за помощ.

Техникът от центъра отговори с включване на предния и заден навигационен лазери, остави червения лъч на водещия фургон да сочи вертикално нагоре, а зеления за така нареченото „плъзгане и влачене“. Лъчът започна да се люлее, разделяйки небето от хоризонт до хоризонт на север, юг, изток и запад, и като повтаряше същата схема, „запълзя“ по посока на часовниковата стрелка през пет градуса. Лазерът по същество изпълняваше функция, подобна на въртящия се лъч на прожекторите отпреди Холокоста. И ако Казан го уловеше — както трябваше да стане, ако беше в този район — единственото, което трябваше да направи, бе да лети по лъча до източника на светлина.