Облачен воин

Бакстър, командващ въздушните сили, подаде сигнал за внимание на фургона за излитане, съобщи на екипа, обслужващ планера на Казан, за предстоящото пристигане и нареди да подготвят фургона за кацане. Бък Макдонъл, който се беше измъкнал през един от аварийните люкове от двете страни на скъсания преход, мина през фургона за излитане да провери дали оръжейните кули в последните фургони имат точните разчети, спря скучните излияния на Стив и другите планеристи и им каза да вземат пушките си и да се качат горе, за да помогнат на наземния екип, очакващ да посрещне пристигащия скайхок.

— Навън бушува буря, така че може да се наложи всички да помагате. Пушките ви са в случай, че мютите решат да нападнат. — После отиде към девети фургон.

Стив бързо нахлузи шлема си, взе въздушната си карабина от пирамидата, провери магазина и бутилката сгъстен въздух под барабана, взе още две пълнителя в джобовете на куртката си и излезе през един от десните люкове. Вътре във фургона шумът от бурята беше приглушен. Сега той се изправи пред цялата й сила. Вятърът дърпаше дрехите му, запуши устата му, когато се опита да си поеме дъх, и го прикова към парапета. Под него водата се въртеше с главозамайваща скорост, носеше счупени дървета и храсти. Напред той можа да види водещите фургони на „Дамата“, застанали напреко на потока, изкривени като скъсана язовирна стена. Всеки път, когато някое изкоренено дърво я удареше, „Дамата“ се тресеше силно в пръски вода.

Гас го дръпна за ръкава и извика:

— Ето я, идва!

Стив се втренчи през дъждовната мрачина и видя две безплътни светлини — водещите лъчи за кацане на скайхока на Джоди Казан. Беше на сто метра от дясната страна на ешелона и летеше нагоре по реката в зъбите на вихъра. Когато дойде по-близко, Стив видя планера по-ясно; изтеглените назад крила се люлееха. Можа да види и една червено-бяла точка — шлема на Джоди в кабината.

— Няма да може да кацне — извика Стив на прошарения шеф на екипа, който беше застанал на четири крака на палубата над него. Вятърът духаше със скорост от седемдесет до над деветдесет мили в час. Какво, по дяволите, мислеше да прави тя? Максималната скорост на скайхока беше осемдесет и пет мили в час. Простата сметка показваше, че Джоди ще бъде издухана назад. Обикновено кацане върху палубата беше невъзможно.

Джоди очевидно беше стигнала до същото заключение; за няколко решаващи секунди, когато скоростта на вятъра намаля, тя се промъкна пред ешелона. Очевидно смяташе да дрейфува при пълна мощ и да остави вятърът да я отнесе назад на нивото на палубата.

Стив изведнъж разбра какво се мъчи да направи тя и се ужаси. Това би означавало той да стои горе на палубата в зъбите на виещата вихрушка, която застрашаваше да го събори и да го хвърли във водата. Би означавало да се пресегне и буквално да я измъкне от въздуха, докато тя се носи безцелно. Скайхокът не беше тежък — няколко души можеха лесно да го задържат и да сведат скоростта му фактически до нула. Но двигателят щеше да се върти на максимални обороти. Ако не бяха достатъчно внимателни, някой можеше да бъде насечен от проклетата перка… Стив прогони тази страховита картина от ума си и скочи на палубата, като се наведе срещу вятъра.

— Внимавайте, опасно е! — извика шефът на екипа. Беше донесъл няколко въжета и наземният екип стоеше готов да завърже планера. Но първо трябваше да го изтеглят от въздуха.

Гас Уайт се измъкна от люка и хвана Стив за ръката. Както всички останали, и той беше мокър до кости.

— По дяволите! — извика Гас. — На планера все още има напалм!

Стив погледна през леещия се дъжд към подскачащия скайхок. Един от контейнерите все още беше закрепен към десния бомбодържател.

Гас го дръпна за ръката.

— Ако се удари силно и това нещо избухне!… — Той тръгна обратно към люка.

Стив го хвана за врата и го спря.

— Не бягай, копеле страхливо!

Гас се дръпна ядосано и макар и засегнат от обвинението, се овладя.

— И защо се връща сега, по дяволите? Защо не се измъкне от това и не се върне, след като всичко премине?

Нямаше време за отговор. Планерът на Джоди Казан се носеше към тях на нивото на палубата. Когато стигна на двадесет метра, вятърът неочаквано отслабна и Джоди моментално изгаси мотора — очевидно беше помислила и за това. Скайхокът се олюля от една страна на друга, хлъзна се назад и трите колела стъпиха на палубата на шест крачки от тях.

Това беше. Имаше само една възможност.

Стив, Гас и наземният екип скочиха и задърпаха скайхока. Стив се вкопчи в кабината, забравил, че лявото му рамо се опира на бомбодържателя с напалмовия контейнер. Задърпа надолу, прибавяйки цялото си тегло към планера, Гас хвана предната част. Когато главите им се изравниха с края на кабината, видяха защо Джоди се беше върнала, вместо да чака. Пилотските й дрехи бяха подгизнали от кръв — течеше от рана над десния й джоб на гърдите.