Облачен воин

— Уебър, Колфийлд, вие сте номер първи и втори за излитане. Аз ще ви последвам. Нейлър излита след мен. — Той се обърна към Стив, Гас Уайт и Фазети. — Бакстър ще ви подаде посоката. Междувременно искам вие и колкото души може да отдели Мъри да сте готови за стрелба. Това излизане може да е опасно.

Беше. Уебър и Колфийлд бяха ударени един подир друг още докато планерите им бяха на катапултните рампи. Като пренебрегнаха опасността от скритите стрелци на мютите, Стив и неговият съвипускник Фазети изскочиха и насочиха залпов огън над речните брегове, докато Мъри и трима от неговия наземен екип освободиха двамата ударени планеристи от коланите и ги извадиха от кабините. Седемнадесетгодишният Уебър беше убит на място. Колфийлд не беше толкова щастлив. Една стрела влезе отстрани на шлема му точно зад лявото му око. Върхът с шипове прониза главата му и излезе от другата страна. Когато началникът на бригадата вдигна забралото на Колфийлд да провери дали още е жив, Стив видя целия ужас на случилото се. Създаденото от ударната вълна налягане беше изхвърлило очите му от орбитите. Докато битката бушуваше около тях, Колфийлд беше в безсъзнание, странно разкъсаното му лице беше покрито с кръв. Започна да рита и да пищи чак когато наземната бригада се опита да го премести.

Стив помогна да го задържат, докато командирът на групата завърза ръцете и краката му. После го сложиха до Гас Уайт и тримата медици, настанени в „патешката дупка“.

— Заведете го при капитана хирург — извика Мъри, после помъкна безжизненото тяло на Уебър. — А този сложете в чувал.

Самоувереният Райън се качи в кабината на планера на Уебър и бързо установи, че контролните уреди не са повредени. Нейлър, останалият планерист от първо звено, се опита да стартира планера на Колфийлд, но не успя. Един от наземния екип откри важен електрически проводник, прекъснат от втора стрела.

Нейлър скочи от планера и помогна да го изтеглят настрана от катапулта.

— Добре че от време на време не улучват — каза той с нервен смях.

Клекнал на палубата отдясно на Райън, Мъри му даде знак да форсира мотора на пълна мощност, след това, когато катапултът беше освободен, махна с ръка напред. Планерът се издигна във въздуха, полетя рязко надясно, след това се обърна по гръб на около двеста фута и се гмурна в свредел. Отвратителният остър неприятен звук от разбиването на Райън на земята беше заглушен от оглушителната експлозия на неговия товар от напалм. Стив и другите на палубата за излитане трепнаха от ужас, но наблюдаваха с нещо като болезнено очарование как оранжевото кълбо се понесе навън от точката на удара, след това се всмука навътре в себе си, повдигна се и се превърна в гъба от черен пушек и остави силуета на обезобразения корпус на скайхока в средата на кръг от горяща трева.

Стив се опита да преглътне, но гърлото му беше сухо. Той не се гнусеше от кръв или разкъсана плът и беше уверен в своята способност да убива, когато дойде това време, но все още не можеше да свикне с ужасната бързина, с която някой като Райън, живо, мислещо човешко същество, с което е говорил миг преди това, може да се преобрази в неузнаваема купчина овъглено месо. Джоди, Букър, Ятс, Уебър и сега Райън. Той си спомни с гняв думите на сестра си в Рузвелт: „Не се опитвай да ми казваш колко опасно е да бъдеш там и да се биеш с мюти“. Роз трябваше сега да е тук, да види какво беше останало от Райън. И щеше да разбере, че експедициите на пионерите не са „сладки разходки“, за каквито ги смяташе.

Хартман, командирът на ешелона, който беше видял касапницата на палубата за излитане и смъртоносното пикиране на Райън на редицата екрани в кабината, бързо реши, че загубата на трима планеристи за по-малко от пет минути е неприемливо голяма, така че включи видеокомуникационната система и погледна към Бакстър.

— Спрете въздушния удар и върнете всички на летателната палуба. Ще се опитаме да проведем атаката по друг начин. Пригответе се да изстреляте планерите по двойки. Вие ще останете на земята. С лошия късмет, който имахме досега, не искам да рискувам цялата си въздушна сила.

Бакстър прие променените нареждания и спря подемника, издигащ планера на Нейлър към палубата за излитане. Нейлър, който седеше в кабината, готов да изпита късмета си на руската рулетка, откопча коланите и изскочи навън с видимо облекчение. Бакстър също се почувства облекчен. Подобно на всички планеристи, той беше готов да посрещне смъртта във въздуха при изпълнение на задача — това беше постоянен риск, пред който бяха изправени всички. Но никой не искаше да бъде убит, докато седи в планера си, преди да е излетял. Това беше толкова безсмислено, колкото и да се подхлъзнеш на плочките в банята и да се удавиш с глава, заклещена в тоалетната чиния.

Хартман се обади по радиото на полковник Мур и му каза да се върне с хората си към „Дамата“ и да изградят нова защитна линия зад петте фургона, заседнали напряко в речното корито.