Читаем Облачен воин полностью

— Да, доста е изнемощяла — призна Бийвър. — Но ще се оправи. Не се заблуждавай, жилава е.

— Налага се да е жилава — каза Фуражката, хвана убития койот и го отмести. — Окей, дай да я занесем при Медицинската шапка.

Джоди знаеше, че са я намерили мародерстващи ренегати. Беше виждала няколко заловени и върнати във Федерацията за съд ренегати — признаваха престъпленията си пред телевизионните камери, преди да бъдат разстреляни. По-късно, като планерист, беше видяла десетина ренегати, разстреляни от патрулите на „Дамата“. Мъже и жени, за чието откриване беше помагала и тя. Бийвър и двамата му приятели бяха първите живи ренегати, които срещаше очи в очи.

Тя стисна зъби, докато я вдигаха на импровизираната носилка, после изгуби съзнание. Но дълбоко в нея, на подсъзнателно ниво, мъчението продължи. Вътрешният й взор беше непрекъснато втренчен в образа на раната; една безкрайна форма на душевно терзание, което я преследваше и пищеше беззвучно до границата на лудостта.

След осемнадесет часа тя се свести в ръцете на Медицинската шапка. Някой бършеше челото й с мокър парцал. Джоди погледна към небето и пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на сладостта на въздуха. О, Кълъбмъс! Как болеше! Цялото й тяло от главата до петите. Нямаше значение. Щеше да живее!

За Стив следващите седмици се сляха в едно и той не можеше да подреди във времето важните събития. Спомняше си само, че го хранеха два пъти дневно с гъста супа от дървена купа — хранеха го Кадилак, Мистър Сноу и няколко жени с израстъци по главите. Жените бяха от непривлекателни и просто обикновени до ужасно уродливи. Отначало мисълта да яде мютска храна го изпълваше с отвращение и той я отказва два дни, но после толкова огладня, че ядеше всичко, което му предлагаха — и се разболя.

След още няколко дни на умствено и стомашно разстройство Стив вече можеше да задържа храната, без да му се повдига, и накрая започна да очаква с голямо нетърпение следващото ароматно блюдо. Не попита обаче какво яде. Прогресът му беше възнаграден с ястие, което можа да познае — риба със сочно розово месо, печена на огън. Точно като онази, която бяха видели с Роз. Докато я ядеше, той се чудеше как е могъл да придобие това знание. Може би това не беше спомен от минали събития, а поглед в бъдещето? Може би той беше предвидил този момент — по същия необясним начин, по който често можеше да предсказва посоката на светлините за курс, когато летеше в Змийската яма?

Мистър Сноу го посещаваше периодически да го прегледа и да превърже раните му. Понякога с него идваше Кадилак; друг път мютът с правите крайници идваше самичък и клякаше мълчаливо до него. От време на време Стив водеше с тях несвързани разговори; несвързани, защото редовно му даваха малки дози дрийм кап, което го поддържаше в състояние на сънлива еуфория. Два или може би три пъти Стив смътно усещаше, че го слагат на носилка от дърво и кожи и след това го отнасят някъде през тъмнина. Едва си спомняше хладния нощен въздух върху лицето си и гледката на чудното трепкащо сияние на безброй точки светлина, осеяли кадифеночерното небе. От дочутите откъслечни разговори, които влизаха в замаяния му мозък, Стив разбра, че неговите мютски похитители преместват лагера си под прикритието на тъмнината и лежат скрити през деня, за да не бъдат съгледани от стрелолистите, които редовно кръстосваха небето.

Веднъж, докато лежеше под широкото укритие от клони, той видя през една пролука в листата два грациозни скайхока да прелитат в небето; видя белите панели в края на крилото и ги позна — бяха от „Дамата“. Разбра, че тя сигурно се е върнала с нови планеристи, за да продължи нахлуването си в територията на Плейнфолк. Зачуди се дали Гас Уайт е един от двойката, която беше сега в небето и дали търсят него, или просто търсят мюти. Изпита внезапно съжаление, че е свален, после се успокои с мисълта, че противно на всички шансове все още е жив и цял, хранен и лекуван. Ако успееше да остане жив, ако тялото му се възстановеше, би могъл да започне подготовка за бягство — при условие че неговите похитители не бъдеха подложени на друго напалмово нападение. Въпреки упойващия ефект на дрийм кап тази мисъл беше полезно напомняне, че той, Стив Рузвелт Брикман, сега е един от преследваните. Съдбата му беше свързана с тази на неговите похитители.

След един месец Мистър Сноу престана да му дава нишки дрийм кап и Стив установи, че може да сяда и да понася болката в ребрата. Лявото му рамо все още беше болезнено схванато, но вече можеше да движи лявата си ръка. Дясната беше с шина; откритата зейнала рана обаче се беше затворила.

Мистър Сноу заяви, че е доволен от възстановяването му.

— Скоро ще можеш да започнеш да ходиш. Ще видя дали можем да ти стъкмим нещо, на което да се подпираш.

— Искаш да кажеш патерици?

— Да, патерици — отговори Мистър Сноу. — Трябва да поговорим повече. Ти сигурно знаеш много забравени думи.

— И ти сигурно знаеш много, които никога не съм чувал — отвърна Стив. — Ако имаш време, хм… може би ще можем да научим много неща един от друг.

Перейти на страницу:

Похожие книги

"Фантастика 2024-125". Компиляция. Книги 1-23 (СИ)
"Фантастика 2024-125". Компиляция. Книги 1-23 (СИ)

Очередной, 125-й томик "Фантастика 2024", содержит в себе законченные и полные циклы фантастических романов российских авторов. Приятного чтения, уважаемый читатель!   Содержание:   КНЯЗЬ СИБИРСКИЙ: 1. Антон Кун: Князь Сибирский. Том 1 2. Антон Кун: Князь Сибирский. Том 2 3. Антон Кун: Князь Сибирский. Том 3 4. Антон Кун: Князь Сибирский. Том 4 5. Игорь Ан: Великое Сибирское Море 6. Игорь Ан: Двойная игра   ДОРОГОЙ ПЕКАРЬ: 1. Сергей Мутев: Адский пекарь 2. Сергей Мутев: Все еще Адский пекарь 3. Сергей Мутев: Адский кондитер 4. Сириус Дрейк: Все еще Адский кондитер 5. Сириус Дрейк: Адский шеф 6. Сергей Мутев: Все еще Адский шеф 7. Сергей Мутев: Адский повар   АГЕНТСТВО ПОИСКА: 1. Майя Анатольевна Зинченко: Пропавший племянник 2. Майя Анатольевна Зинченко: Кристалл желаний 3. Майя Анатольевна Зинченко: Вино из тумана   ПРОЗРАЧНЫЙ МАГ ЭДВИН: 1. Майя Анатольевна Зинченко: Маг Эдвин 2. Майя Анатольевна Зинченко: Путешествие мага Эдвина 3. Майя Анатольевна Зинченко: Маг Эдвин и император   МЕЧНИК КОНТИНЕНТА: 1. Дан Лебэл: Долгая дорога в стаб 2. Дан Лебэл: Фагоцит 3. Дан Лебэл: Вера в будущее 4. Дан Лебэл: За пределами      

Антон Кун , Игорь Ан , Лебэл Дан , Сергей Мутев , Сириус Дрейк

Фантастика / Альтернативная история / Попаданцы / Постапокалипсис / Фэнтези
Инфер 7
Инфер 7

Мутатерр…Огромная территория внутри глобального убежища Формоз. Здесь нет правил, здесь царит системный сумрак, здесь выживают сильнейшие. Оказавшись в Мутатерре гоблин Оди, с жалкими остатками разошедшегося в разные стороны отряда, вынужден задержаться в этом месте, чтобы набрать и обучить новых бойцов. И чтобы разобраться в секретах взрывных сундуков, стальных кубов Монолита, серых гигантах и беспричинной жестокости к бывшим заключенным со стертой памятью, коих насильно превращают в раздутых уродливых и почти беспомощных мутантов. Дрожит под ногами фальшивая земля, стонут сомкнутые плавучие города, рвутся на поверхность огромные твари…Героям придется пройти Мутатерр насквозь, чтобы вырваться за его пределы и оказаться на неизведанных землях Формоза… многие пытались это сделать. Но еще никому не удалось…Тут главное слишком сильно не шуметь… ведь если привлечешь к себе внимание, то может и идти никуда не придется — смерть явится за тобой сама…

Дем Михайлов , Руслан Алексеевич Михайлов

Фантастика / Боевая фантастика / Постапокалипсис / Боевики / Детективы / Самиздат, сетевая литература