Облачен воин

— Това е друг вид номер. Той не се нуждае от идентификационна карта. Той е тридесет и първият Джеферсън, който оглавява Федерацията Амтрак. Джеферсънови управляват от самото начало. Те са началото. Затова са наречени Първото семейство. Те са ни дали светлината и въздуха, който дишаме, те са изобретили всички неща, те са проектирали нашите градове, те могат да направят всичко. Те са научили Кълъбмъс на всичко, което той знае. Те са нашите лидери, нашите учители, нашите съветници, наши водачи по пътя към света със синьо небе. — Край на лекцията.

— Генералният президент е техният главен старейшина. Най-важният човек.

— Капо ди капи — промърмори Мистър Сноу.

— Какво?

— Капо ди капи — повтори Мистър Сноу. — Шеф на шефовете. Кръстник. Най-важният човек. Не знаеш ли думите от Старото време?

— Тези не — отговори Стив.

Мистър Сноу се усмихна.

— Тогава може би ще можеш да научиш нещо от нас. Както ние се надяваме да…

Впечатлен от списъка на дарбите на Джеферсън, Кадилак забрави обичайното си почтително отношение към Мистър Сноу и го прекъсна нетърпеливо.

— Този голям шеф, за когото говориш. Казваш, че той е… твои баща?

Стив отпусна глава на кожите.

— Вече ви казах. Той е баща на всички.

Кадилак погледна въпросително Мистър Сноу. Мистър Сноу повдигна вежди и каза:

— Трябва да е много зает човек…

Кадилак погледна Стив и попита:

— Кое от трите ти имена е име на сила?

— Не те разбирам — промърмори Стив. Очите му блуждаеха по тавана на колибата. Беше му все по-трудно да отговаря на безсмислените въпроси, които му задаваха тези двама чудаци.

— Ти си облачен воин — обясни Кадилак. — Нямаш ли име, което ти дава сила да се биеш?

— Не ми е необходимо — отговори Стив. — Аз съм обучен да се бия. Имената нямат нищо общо с това.

— Но ти току-що ни разказа за големия шеф. Джеферсън не е ли име на сила?

— Не по начина, който имате предвид вие — отговори Стив. — Човек може да се казва Пит, Дик, Джим, Лари или както го нарекат. Това е просто име. Каквото и име да имам, аз ще съм си аз. Същото е и с Генералния президент.

Кадилак, объркан от отговора на Стив, погледна Мистър Сноу за помощ. Мистър Сноу не каза нищо и Кадилак пак се обърна към пленника.

— Но името изразява същността. Едно име на сила ти позволява да черпиш сила от небето и земята.

— Може би за вас — отговори Стив. — Ние не се нуждаем от такива идиотщини.

Кадилак пак погледна Мистър Сноу.

— Идиотщини?!…

— Това трябва да е друга дума от Старото време — каза учителят и повтори: — Идиотщини… ммм, не е лошо… — Реши да помоли по-късно облачния воин да му обясни значението на тази дума.

— Вярваш ли, че има сили на земята и небето? — попита Кадилак.

— Вярвам — призна Стив. — Гравитационни, геомагнитни, статично електричество, сила на вятъра и водата. Начинът, по който действа всичко. Ние знаем как функционира светът. Но когато ми говориш за „същина, дух, имена на сили“, аз не зная какво означават тези думи. Идеите, че има нещо друго, някаква невидима сила, са празни работи. Всичко това са идиотщини… като магията, в която, както казват, вярват твоите хора. Ако не можеш да видиш нещо с микроскоп или да докажеш, че се подчинява на законите на физиката или някакви други закони, значи то не съществува.

— Интересна гледна точка — отбеляза Мистър Сноу.

— Това е единствената гледна точка — каза Стив. Беше изтощен от усилието да поддържа смислен разговор. Имаше впечатлението, че те очакват да каже нещо поучително, и се помъчи да се съсредоточи върху предишния им разговор. — Рузвелт е бил много силен човек — каза той. — Той е бил президент на Америка. Велик воин, който дълго управлявал света на синьото небе.

— А! — възкликна Кадилак. — Разбирам. Рузвелт е твоето име на сила.

— Щом казваш — отвърна Стив. — За мен е без значение. — Той повдигна глава. — Ти как се казваш?

— Аз съм Кадилак от племето М’Кол, първородният на Скай-Уокър и Блек-Уинг.

— Кадилак… това име на сила ли е?

— Да.

— Кадилак… — повтори Стив. — Никога не съм чувал тази дума. Интересно. — Той се обърна към стария белокос мъж с буци по главата. — А твоето?

— Моето е Мистър Сноу23.

— Заради косата ти ли? Или и то е име на сила?

Мистър Сноу поклати глава.

— Аз не съм воин. Името ми е взето от думите на една стара песен.

— От Старото време — добави гордо Кадилак. — Преди войната на Хилядата слънца.

— Предполагам, че имаш предвид онова, което ние наричаме Холокост. Преди почти хиляда години…

Мистър Сноу кимна.

— И така, какъв си ти… лечител?

Мистър Сноу се усмихна.

— Покрай другите неща.

— Какви например.

— Той е летописец — каза Кадилак гордо. — Най-великият и най-умният от всички.

Мистър Сноу вдигна скромно рамене и направи знак на ученика си да замълчи.

Кадилак, решен да изтъкне достойнствата на учителя си, продължи, без да обръща внимание на жеста:

— Паметта му достига назад отвъд началото на Плейнфолк в света, който е бил изгубен в огнени облаци. Той знае за ледените колиби, натрупани една върху друга чак до облаците, за гигантските бръмбари с хора в коремите, за квадратните кошници от замръзнала вода, пълни с музика и картини…