Облак врабчета

Сохаку отиде до предната врата, залостена, както Йоши му бе описал, с греди и тежки бурета с ориз. Отвътре дочуваше свистенето на стомана във въздуха. Шигеру тренираше, вероятно с мечове в двете ръце. Той бе един от малкото съвременни воини, достатъчно силни и обучени, за да следват стила с двата меча на легендарния Мусаши отпреди двеста години. Сохаку се поклони почтително пред вратата и каза:

— Господарю Шигеру. Аз съм Танака Хидетада, командирът на кавалерията. Мога ли да говоря с вас? — Той си помисли, че предишното му име ще предизвика по-малко объркване. Надяваше се също така да получи отговор. Двамата с Шигеру бяха другари по оръжие в продължение на двайсет години.

— Можеш да видиш въздуха — обади се гласът отвътре. — Пластове багри на хоризонта, гирлянди за залязващото слънце. Красиво, спиращо дъха.

Сохаку не разбра смисъла на думите му и отговори:

— Мога ли да ви помогна с нещо, господарю?

Единственият отговор отвътре бе свистенето на мечовете, които разсичаха въздуха.

Баркасът цепеше водата по посока на сложната плетеница от пристани, които образуваха пристанище Йедо. Леката мъгла над морето, образувана от пръските на пречупващата се вълна, докосна бузата на Емили с ледената си роса. „Астерн“, японски лихтер, маневрира и застана до „Витлеемска звезда“, готов да прехвърля товара от кораба на брега.

— Ето къде отиваме — посочи Зефаная, — в този дворец до брега. Господарят му го нарича „Спокоен жерав“.

Брат Матю отбеляза:

— Прилича повече на крепост, отколкото на дворец.

— Отлично наблюдение, братко Матю. Добре е да имаме предвид къде отиваме. Сред най-опасните езичници на земята. „Едни — с колесници, други — с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим.“5

— Амин — отговориха брат Матю и Емили.

Емили се опита да не допуска очакванията й да надхвърлят действителността. Тук щеше да се реши съдбата й. А когато тя се разкриеше, дали щеше отговори на мечтите й? Седеше до своя годеник, преподобния Зефаная Кромуел, и даваше вид, че е постигнала душевен мир. „Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.“6 В пазвата й сърцето й биеше толкова силно и за нея беше изненада, че само тя го чува.

Обърна се към Зефаная и забеляза, че той я гледа. Бузите и веждите му както винаги бяха стегнати от праведно съсредоточаване, което караше очите му да изпъкват, устните му да се обръщат, а дълбоките бръчки по лицето му да се врежат още повече. Този свиреп и проницателен вид винаги я караше да усеща погледа му в най-тайните дълбини на съществото си.

— „Името на Господа е яка кула — рече Зефаная, — побегне ли в нея праведник, в безопасност е.“7

— Амин — отговори Емили. Зад себе си чу като ехо брат Матю също да казва „Амин“.

— Той няма да те подведе — продължи Зефаная, гласът му ставаше все по-силен, а лицето — по-червено, — нито ще те изостави!

— Амин — казаха Емили и брат Матю.

Ръката на Зефаная, която беше откъм нея, се вдигна, сякаш да я докосне, после той примигна и прибра изпъкналите си очи обратно в главата си. Ръката му падна върху собственото му бедро. Погледна през носа на кораба към приближаващия док. Библейски слова излязоха от гърлото му под формата на потиснат шепот:

— „Но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог.“8

— Амин — рече Емили.

В интерес на истината тя се страхуваше повече от това, което бе зад нея, отколкото от предстоящото. Какъвто и ужас да изпитваше от приближаването на неизвестното, той беше потискан и канализиран от очакването и отдавна се бе превърнал в надежда.

Япония. Никоя друга страна не би могла да е по-различна от нейната родина и все пак да принадлежи на зелената Земя на Господ. Религия, език, история — Япония и Америка нямаха нищо общо. Никога не бе виждала японец или японка, като се изключат музейните дагеротипи. А японците, беше й казал Зефаная, не са виждали чужденци в продължение на почти триста години. Станали са кръвосмесително затворени, твърдеше той, чувствата им били деформирани от изолацията, а ушите им — заглушени от демонични гонгове, очите им — замъглени от езически заблуди. Ние с тях ще погледнем към един и същи пейзаж и ще видим различни неща. Бъди готова за това, предупреди я той. Пази се от разочарование. Забрави всичко, което отдавна си смятала за даденост. Ще бъдеш пречистена, обеща й той, от всяка суета.

Тя не изпитваше страх, само предчувствия. Япония. Беше мечтала за нея толкова отдавна. Ако имаше място, където адовото проклятие можеше да бъде вдигнато от нея, това бе Япония. Нека миналото бъде наистина минало. Това бе най-страстната й молитва.

Докът приближаваше. Емили виждаше около двайсетина японци там, докери и чиновници. След минута щеше да види лицата им и те — нейното. Какво щяха да видят, когато я погледнат?

Кръвта препускаше във вените й.

2 Чужденците