Облак врабчета

Таро му рече:

— Съблечи се по превръзка. Няма смисъл да цапаш дрехите си. — Той самият свали робата си, сгъна я прилежно и я постави на рафта.

Когато минаха през градината и отново видяха колибата, Таро се ужаси при мисълта, че е оставил вратата отворена. Щом забелязаха това, двамата му спътници спряха рязко.

— Не затвори ли вратата, преди да тръгнеш? — попита Муне.

— Трябва ни още помощ — нервно отбеляза Йоши.

Таро се задоволи да каже:

— Чакайте тук.

Доближи колибата много предпазливо. Не само бе забравил вратата отворена, но и вонята бе толкова отблъскваща, че той не бе погледнал вътре, преди да отиде да извика помощ. Беше невероятно техният повереник да се освободи от оковите, които го задържаха на едно място. След вчерашния инцидент с Джиоджи не само ръцете и краката на владетеля Шигеру бяха вързани към тялото, но и четири въжета бяха опънати до всяка от четирите стени. Шигеру не можеше да се движи на повече от стъпка в едната посока, тъй като в противен случай някое от въжетата ограничаваше действията му. Все пак това беше задължение на Таро.

Вонящите миризми бяха силни както преди, но сега той беше твърде разтревожен, за да ги забележи.

— Господарю?

Отговор не последва. Огледа помещението набързо, за да се предпази от евентуално нападение. Четирите въжета все още бяха свързани със стените, но не и с Шигеру. Таро притисна тялото си към външната стена отляво и погледна към дясната страна на колибата, после смени положението си и провери другата половина от малкото пространство. Колибата бе съвсем празна.

— Информирайте абата — поръча Таро на Йоши. — Нашият гост е напуснал жилището си.

Докато Йоши тичаше да обяви тревога, Таро и Муне стояха един до друг и оглеждаха несигурно близката околност.

— Може да е напуснал територията на храма и да е тръгнал обратно към Акаока — рече Муне. — А може да се крие навсякъде. Преди да се разболее, той умееше да се крие майсторски. Може да е в градината с дузина коне и кавалеристи и да не го виждаме.

— Той няма нито коне, нито кавалеристи с него — отвърна Таро.

— Не искам да кажа — започна да обяснява Муне, — че може, а че би могъл, а и ние изобщо нямаме представа къде е. Когато е сам, е способен лесно да се изплъзне от преследването.

Таро не успя да отговори, първо, заради изражението на ужас и удивление, изписано на лицето на Муне, когато той погледна не Таро, а зад рамото му, и второ, както разбра по-късно, от камъка с размер на юмрук, който се стовари върху тила му.

Когато Таро се върна в съзнание, Сохаку се грижеше за раната на Муне, тъй като едното му око бе подуто и напълно затворено. С другото си око Муне погледна злобно Таро.

После му каза:

— Сгрешил си. Господарят Шигеру е бил в колибата.

— Как е възможно? Огледах добре, вътре нямаше никого.

— Не си погледнал нагоре — Сохаку провери превръзката на тила на Таро. — Ще живееш.

— Бил е прилепнал към стената над прага — обясни Муне. — Изскочил е навън, когато се обърна с гръб да говориш с мен.

— Това е непростимо, господарю — Таро се опита да зарови лице в земята. Сохаку му попречи да го направи.

— Успокой се — рече Сохаку невъзмутимо. — Нека не забравяме изключителната му подготовка. В продължение на двайсет години владетелят Шигеру е бил главен инструктор по бойни изкуства на нашия род. Не е срамно да бъдеш победен от него. Разбира се, това не е извинение за небрежността ти. Следващия път се увери, че е добре вързан, преди да го оставиш, и винаги заключвай вратата.

— Да, господарю.

— Вдигни глава. Усилваш кървенето, като я навеждаш. Освен това аз съм абат, а не господар.

— Да, преподобни абате — отвърна Таро. — Откриха ли господаря Шигеру?

— Да — Сохаку се усмихне без сянка от присмех. — В оръжейницата е.

— Той има оръжия?

— Той е самурай — обясни му Сохаку — и е в оръжейницата. Ти какво си мислеше? Да, има оръжия. Всъщност има всички оръжия. А ние нямаме никакви, като изключим предмети, които можем да пригодим за тази цел.

Йоши дотича, все още само по набедрена превръзка, но сега носеше триметров кол, току-що отсечен от бамбуковата горичка край храма.

— Не направи никакъв опит да избяга, господарю. Залостили сме вратата на оръжейницата, колкото е възможно по-здраво, с греди и бурета с ориз. Ако той обаче наистина реши да избяга…

Сохаку кимна. В оръжейницата имаше три бурета барут. Шигеру можеше да взриви всяко препятствие. Всъщност, ако вземеше подобно решение, щеше да взриви цялата оръжейница заедно със себе си. Сохаку се изправи.

— Остани тук — поръча той на Йоши. — Погрижи се за другарите си. — Той самият тръгна през градината към оръжейницата. Там откри другите монаси въоръжени като Йоши с триметрови бамбукови колове. Те изобщо не бяха идеалното оръжие, с което да се противопоставят на мъжа с меч, който въпреки отслабващата го лудост беше несъмнено най-добрия в страната. Със задоволство отбеляза, че хората му се бяха построили както трябва. Тънка преграда от четирима наблюдатели край затворената задна част на постройката и три групи, всяка от петима мъже, отпред, където Шигеру би се появил, ако опиташе да избяга.