Облак врабчета

— Трябваше да го арестуваме, когато регентът беше убит.

— Това беше акт на ксенофобски настроени радикали, а не на християнски симпатизанти — отвърна Мукай. — Той изобщо не беше замесен.

Каваками се намръщи.

— Започваш да говориш като чужденец.

Мукай осъзна грешката си и се поклони ниско.

— Прости ми, господарю. Не се изразих правилно.

— Ти цитира факти и доказателства, сякаш те са по-важни от онова, което е в сърцето на човек.

— Моите най-искрени извинения, господарю мой. — Лицето на Мукай все още бе притиснато към пода.

— Мислите са толкова важни, колкото и действията, Мукай.

— Да, господарю.

— Ако мъжете, особено великите владетели, не са отговорни за своите мисли, тогава как цивилизацията ще оцелее след клането на варварите?

— Да, господарю мой. — Мукай повдигна леко глава да погледне Каваками. — Да издам ли заповед за арестуването му?

Каваками се обърна отново към телескопа. Този път той се съсредоточи върху кораба, който Мукай бе нарекъл „Витлеемска звезда“. Благодарение на мощното увеличение, което му даваше холандският уред, видя на палубата забележително грозен мъж — дори за чужденец. Очите му бяха изпъкнали, сякаш вътре в ъгловатата му глава нещо оказваше огромен натиск и ги изтласкваше навън. Лицето му беше насечено от причинени от страдания бръчки, устата му бе изкривена вероятно в постоянна гримаса, раменете му се повдигаха и бяха извити от неимоверно напрежение. До него стоеше млада жена. Кожата й изглеждаше изключително мека и гладка, без съмнение илюзия, създадена от техническите възможности на оптичното стъкло. Иначе тя беше звяр като всички тях. Мъжът каза нещо и коленичи на палубата. След малко жената коленичи до него. Двамата се отдадоха на някакъв християнски молитвен ритуал.

Вина заради собствените му мисли накара Каваками да реагира малко по-остро на едва забележимото чуждо влияние в думите на Мукай. Разбира се, не можеше и дума да става за арест. Акаока бе дребна провинция, но свирепостта на нейните верни самурайски корпуси бе легендарна от векове. Всеки опит за арест щеше да доведе до вълна от убийства, които можеха да замесят и други велики владетели, да предизвикат повсеместна гражданска война, която от своя страна би била твърде съблазнителна възможност за чуждо нахлуване. Ако трябваше да бъде елиминиран великият владетел на Акаока, това би трябвало да стане с не толкова директни средства. Средства, с които Каваками вече разполагаше.

— Не още — отговори Каваками. — Оставете го на мира засега и нека видим кого още можем да хванем в паяжината.

Оръжието беше в дясната му ръка, а ножът — в лявата, точно преди да отвори очи. Старк се събуди, в ушите му отекваха яростни викове. Бледата утринна светлина проникваше в каютата му и хвърляше леки, движещи се сенки. Пистолетът проследи очите му, докато те претърсваха помещението. Никой не се бе скрил там в очакване на смъртта. Все още беше сам. За момент си помисли, че отново сънува кошмар.

— И тъй, чакайте Ме, казва Господ, до оня ден, когато ще се дигна за опустошение…

Той позна гласа на Кромуел, който идваше от палубата над каютата му. Въздъхна и отпусна оръжие. Свещеникът отново се бе заловил със задълженията си и бълваше адски огън от дробовете си.

Старк стана от койката. Сандъкът му бе отворен, готов за последни приготовления. След няколко часа щеше да стъпи на брега на непозната земя. Усети успокоителната тежест на големия пистолет в ръката си. Беше четирийсет и четвърти калибър, револвер „Колт“, армейски модел с шестинчова цев. Можеше да освободи близо килограм стомана и барут само за една секунда, поразявайки човешко тяло на шест метра от първи изстрел три пъти от пет опита, и от втори изстрел — другите два пъти. От три метра можеше да изпрати първия куршум между очите на човек, или в дясното, или в лявото му око, както предпочитате, два пъти от три опита. Третият път, ако човекът тичаше, Старк можеше да прониже гръбнака му точно в основата на врата и да отдели главата от раменете му.

Предпочиташе да носи колта винаги със себе си — в отворен кобур, ниско на дясното си бедро. Сега обаче не беше време да носи оръжието си открито. Нито пък нож с размерите на малък меч. Ножът се върна в калъфа и бе прибран в сандъка между двата пуловера, които Мери Ан му беше изплела. Загъна колта в стара кърпа за баня и го сложи до ножа. Покри ги със сгънати ризи, а върху дрехите подреди десет библии. В трюма на кораба имаше още петстотин. Как японците щяха да четат версията на крал Джеймс, знаеха само Бог и Кромуел. За Старк нямаше значение. Неговите интереси към скрижалите започваха и свършваха с втори стих от Битие. „А Земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната…“3 Съмняваше се, че изобщо може да бъде повикан да проповядва. Кромуел твърде много обичаше звука на собствения си глас.