Облак врабчета

Той отмести телескопа от дворците към залива. Шест от седемте кораба на котва бяха бойни. Чужденците. Те промениха всичко. Първо пристигането на флотата на Черните кораби преди седем години под командването на арогантния американец Пери. Последваха унизителните договори с чужди държави, които им дадоха правото да влязат в Япония и ги освободиха от юрисдикцията на японското законодателство. Все едно те измъчват и насилват, неведнъж, а неколкократно, а в същото време се налага да се усмихваш, покланяш и изразяваш благодарност. Ръката на Каваками се сви в юмрук, сякаш стискаше меча му. Колко пречистващо би било да ги обезглави всичките. Някой ден и това несъмнено ще стане. За нещастие нямаше да е днес. Замъкът Йедо бе най-укрепеното място в цяла Япония. Самото му съществуване помагаше съперничещите си родове да се въздържат от опити да изпробват силата на управлението на Токугава в продължение на три десетилетия. Всеки от тези кораби обаче би могъл да превърне величавата крепост в окървавен куп камъни за броени часове. Всичко се промени и онези, които ще оцелеят и ще благоденстват, също трябва да се променят. Начинът на мислене на чужденците, научен, логичен, безпристрастен, беше онова, което им позволяваше да произвеждат техните удивителни оръжия. Трябваше да има начин тяхното мислене да бъде използвано, без да се превърнат в демони — противни консуматори на мърша, каквито бяха чужденците.

— Господарю — гласът на неговия заместник Мукай се чу пред вратата.

— Влез.

Застанал на колене, Мукай приплъзна и отвори вратата, поклони се, влезе пак на колене и плъзна обратно вратата.

— Новопристигналият морски съд е „Витлеемска звезда“. Тръгнал е от Сан Франциско, на западния бряг на Америка, преди пет седмици и се е отбил в пристанището на Хонолулу, Хавайските острови, преди да продължи насам. В товара му няма експлозиви, нито огнестрелни оръжия, никой от пътниците му не е известен като агент на чуждо правителство, военен експерт или престъпник.

— Всички чужденци са престъпници — отвърна Каваками.

— Така е, господарю — съгласи се Мукай. — Исках да кажа само, че никой от тях няма криминално досие, доколкото показва нашата информация.

— Това е без значение. Американското правителство е много слабо в проследяването на хората си. Това е съвсем разбираемо, тъй като повечето от тях са неграмотни. Как може да се поддържа разумен архив, когато половината архивари не могат нито да четат, нито да пишат?

— Съвсем вярно.

— И какво още?

— Трима християнски мисионери с петстотин библии на английски език.

Мисионери. Виж, това разтревожи Каваками. Чужденците бяха изключително свирепи по въпроси, които те характеризираха като „религиозна свобода“. Това беше, разбира се, напълно абсурдна идея. В Япония хората от всяка провинция бяха последователи на религията, определена от техния велик владетел. Ако великият владетел принадлежеше към конкретна секта на будизма, тогава народът му също бе от тази секта. Ако той бе шинтоист, и те бяха шинтоисти. Ако беше и будист, и шинтоист, то и те бяха и от двете секти. Поданиците освен това имаха свободата да следват всяка друга религия, която изберат. Религията се интересуваше от друго царство, а шогунът и великите владетели не се интересуваха от никое друго царство освен от тяхното. Християнството беше съвсем различно. Предателството бе просто вградено в доктрината на чужденците. Един Бог за целия свят, Бог, който е поставен над боговете на Япония и над Небесния син, негово най-августейшо императорско величество император Комей. Първият шогун Токугава — Иеясу, мъдро осъди християнството. Той изгони чуждоземните свещеници, разпъна на кръст хиляди покръстени, това стана преди повече от двеста години. Християнството все още бе официално забранено. Но този закон повече не можеше да бъде налаган със сила. Японските мечове не можеха да се опълчат на пушките на чужденците. И така „религиозната свобода“ означаваше, че всеки човек може да практикува избраната от него религия, с изключение на всички останали. Освен насърчаването на анархията, което бе достатъчно лошо, това даваше на чужденците достатъчен претекст за намеса на страната на техните братя по религия. Каваками беше убеден, че това е истинската причина за „религиозната свобода“.

— Кой ще приеме мисионерите?

— Великият владетел на Акаока.

Каваками затвори очи, пое дълбоко дъх и се съсредоточи. Великият владетел на Акаока. Напоследък чуваше името му много по-често, отколкото би искал. Феодалното му владение беше малко, отдалечено и незначително. Две трети от великите владетели притежаваха по-богати земи. Сега обаче, както винаги във времена на несигурност, великият владетел на Акаока придоби известност, която изобщо не съответстваше на истинската му значимост. Нямаше значение дали е лукав стар воин и политик, като покойния владетел Киори, или е женствен дилетант като наследника му владетеля Генджи с момчешкото си поведение. От векове слухове ги въздигаха далеч над мястото, което заслужаваха. Слуховете за предполагаемата им дарба да правят предсказания.