Облак врабчета

— Бих го приел въпреки това.

— Тогава трябва да говорите с жена.

— Да — съгласи се Генджи, — но с коя?

— Това трябва да е очевидно.

— Така ли? Кажете ми.

Доктор Одзава се поклони.

— Исках да кажа, че трябва да е очевидно за вас, господарю мой. Вие сте този, който има видения.

Хейко слушаше, без да го прекъсва. Когато той свърши, тя продължи да мълчи. Генджи разбра. За нея не бе лесно да научи, че той ще стане баща на дете от друга жена. Но с кого би могъл да сподели случилото се? Не вярваше на никой друг толкова много.

— Само едно ми е ясно — говореше той. — Преди всичко това да се случи, Шидзука трябва да срещне Емили, защото медальонът, който тя носи, онзи, който дава на детето ни, сега е на Емили. Освен това аз съм напълно объркан.

Тя го попита:

— Не ми ли разказа веднъж за един чужд учител и неговото острие? Не мога да си спомня името му.

— Да не би да се сещаш за историята на Дамокъл и висящия меч?

— Не, не е това. — Хейко се замисли. — Името му приличаше на дзен учителя Хакуин Дзенджи. Хакуо. Хокуо. Окуо. Окао. Острието на Окао. Нещо такова.

— Бръсначът на Окъм.36

— Да, това е.

— Какво по-точно?

— Когато казваш, че нещо ти е ясно, ти не използваш бръснача на Окъм.

— О? Ти развиваш мислене на чужденец?

— Няма какво толкова да развивам. Доколкото си спомням, според Бръснача на Окъм, когато си изправен пред много възможности, е най-вероятно правилната да е онази, която изисква най-просто обяснение.

— Аз се ограничих само до тази част от видението, която може да бъде обяснена. Как да не съм приложил бръснача на Окъм.

— Ти допускаш, че майката е Шидзука, с която все още ти предстои да се срещнеш. Че идентифициращият медальон някак си ще се озове у нея от Емили и после ще отиде при детето. Има по-просто обяснение.

— Не съм успял да го видя.

Хейко му разясни:

— Детето получава медальона направо от Емили.

— Защо Емили ще дава медальона на детето ми?

— Защото то е и нейно дете — отвърна Хейко.

Генджи бе шокиран.

— Това е буквално абсурдно. Също и обидно. И изобщо не е в съответствие с правилото на простотата. За да стане майка на детето ми, ние първо трябва да спим заедно. Аз не виждам обикновен, пряк път към това, а ти?

— Любовта има свойството да улеснява и най-сложните и трудни ситуации — дълбокомислено заключи Хейко.

— Не съм влюбен в Емили, а сигурно и тя не е влюбена в мен.

— Може би не още, господарю мой.

— Никога — настоя Генджи.

— А какво е отношението ви към нея?

— Не изпитвам никакви чувства към нея, не от такова естество, за каквото говориш ти.

— Виждала съм ви да се смеете заедно с нея — не отстъпваше Хейко, — а и тя се смее често във вашата компания.

— Едва не умряхме заедно — отговори Генджи. — Вследствие на това между нас се породи връзка, която нямахме преди, така е. Приятелска, а не любовна връзка.

— Все още ли я намирате отблъскваща и тромава?

— Отблъскваща не. Но само защото свикнах с външния й вид. „Тромава“ е също твърде силен израз. — Генджи си припомни как лежеше в снега и размахваше ръце и крака, за да направи снежния ангел. Представи си я как се изкачва по ябълковото дърво, без ни най-малко да се притеснява. — Предполагам, че по нейния си чуждестранен начин тя е без съмнение невинна красавица.

— Говорите за нея така, сякаш изпитвате привличане към нея.

— Ще призная, че я харесвам. Но от харесването до любовта има дълъг път.

— Преди месец ви се налагаше да мобилизирате цялата си самодисциплина дори за да погледнете към нея. Сега я харесвате. Любовта не изглежда толкова абсурдна.

— Между двете има критично важна разлика. Сексуалното привличане.

— Което тя не предизвиква?

— Да.

— Разбира се, има още по-просто обяснение — продължи Хейко.

— Надявам се и да е по-приятно — заяде се Генджи.

— Вие го казвате това, господарю, не аз. — Хейко погледна към ръцете си, които стискаше в скут. — Едва ли е необходимо да се създадат нови условия, които да отведат вас с Емили в леглото, след като вече сте били там.

— Хейко, не съм спал с Емили.

— Сигурен ли сте?

— Не бих те лъгал.

— Знам.

— Тогава какво се опитваш да кажеш?

— Бълнувахте, когато Шигеру ви намери.

— Бил съм в безсъзнание. Бълнувал съм преди това.

— Преди да ви открие, вие с Емили сте били в покрито със сняг убежище в продължение на един ден и една нощ. — Тя погледна нагоре и впи очи в него. — Господарю мой, спомняте ли си как точно е станало така, че не сте замръзнали?

— Толкова се радвам да ви видя на крака — каза Емили. — Всички ние много се тревожихме. Моля, седнете.

— Благодаря ви — вътрешното аз на Генджи беше в безпорядък. То просто съответстваше на външното аз, което беше в една агония, състояние, което му бе причинено незабавно от погрешната форма на чуждестранния стол. Гръбнакът му излезе от изправеното си състояние, щом седна, а вътрешните му органи се притиснаха неестествено един в друг, препятствайки потока на енергията ки и причинявайки натрупване на опасни токсини. Отлично. Сега беше се разболял доброволно.

— Госпожа Хейко спомена, че искате да разговаряте с мен.

— Каза ли ви защо?