Облак врабчета

— Ти не изказа съображенията си.

— Вашите инструкции са доста уместни, господарю мой, и пълни. Нямам какво да добавя. — Сайки беше спокоен. Каквото щеше да се случи, щеше да се случи. Не знаеше дали ще живее, или ще умре. Знаеше само, че ще действа като лоялен васал. Това му бе достатъчно да знае.

Хейко не беше доволна от инструкциите, които получи. Въпреки това им се подчини. Вече бе обещала, че ще се подчинява, като условие да получи извинение.

Докато аз кажа, ти ще си само гейша. Няма да използваш другите си умения нито срещу Сохаку, нито срещу Каваками. Договорихме ли се?

Мога да се съглася за Сохаку, но не и за Лепкавото око. Той трябва да бъде елиминиран в първия възможен момент.

Не съм искал мнението ти. Съгласна ли си или не? Изражението му не издаваше и най-малко чувство за хумор.

Да, господарю мой, съгласна съм.

И ето я сега, облечена в пъстро, многопластово кимоно за пътуване — много красиво и напълно неудобно, ако трябваше да влезе в битка. Яздеше на седло кобила, която бе точно толкова спокойна, колкото и онази, която носеше Емили. Изобщо нямаше оръжия, като се изключат ръцете й.

— Госпожа Хейко? — повика я Ханако.

— Да?

— Ако ви дотрябват, в дясната чанта на седлото ми има кинжали за хвърляне, а в лявата чанта — къс меч.

— Господарят Генджи ми забрани да ги нося.

— Не ги носите вие, госпожо, а аз.

Хейко се поклони от благодарност.

— Нека се надяваме, че няма да потрябват.

Емили се обърна към Старк:

— Какво ще стане, ако човекът, когото търсиш, не е в манастира?

— Тогава ще продължа да го търся.

— Ами ако е умрял от епидемията?

— Не е.

Чрез Хейко той бе разговарял с Таро за монаха чужденец в Мушиндо. Японците го наричаха Джимбо, което бе съкратена форма от името на мъжа. Джим Боханън. Тъй като японската дума за монах бе „бодзу“, това бе също и каламбур. Както и да се бе нарекъл, описанието му като Етан Круз пасваше точно.

— Какво е каламбур? — попита Старк.

Игра на думи, обясни му Хейко — в случая един звук предаваше повече от едно значение.

О, да.

Хейко и Старк се спогледаха. И двамата се разсмяха. Старк каза, предполагам, че ще трябва да ме учиш на английски, преди да започнеш да ме учиш на японски.

— Не знам с какво те е засегнал — обърна се към него Емили, — но отмъщението е горчив плод. По-добре е да простиш. В Библията се казва, че ако простиш на хората техните грехове, небесният Отец също ще ти прости.

— Амин — отговори Старк.

— Шигеру не е с тях — съобщи разузнавачът.

— Разбира се, че не е — каза Сохаку. — Той обикаля, за да ни направи засада, когато ние направим засадата, която той очаква, че ще направим.

Той се засмя и заместникът му се засмя заедно с него. Подобно на всички обречени хора, те бяха в леко приповдигнато настроение, понеже все още стъпваха по земята, и бяха напълно лишени от страх. Един от тях извади мускета си от калъфа, огледа го така, сякаш го виждаше за пръв път, и го хвърли на земята. Другите мускети също започнаха да падат, докато всички бяха изхвърлени.

Сохаку се обърна към петте реда кавалеристи зад него.

— Готови ли сте?

Един самурай се изправи на стремената, вдигна копието си и изкрещя с всичка сила.

— Десет хиляди години! — Не след дълго неговият вик бе подет от всички. Мъжете, които се смееха малко преди това, сега плачеха и крещяха едни и същи думи в един глас.

— Десет хиляди години!

— Десет хиляди години!

— Десет хиляди години!

Сохаку измъкна меча и пришпори коня си в атака.

Емили чу силни възклицания откъм пътя пред тях.

— Банзай! Банзай! Банзай!

— Да не би някой да приветства владетеля Генджи? — попита тя.

— Да — потвърди Хейко.

— Какво означава „банзай“?

— Древен начин да се каже „десет хиляди години“. Истинското значение е по-трудно за обяснение. Може да се обясни като израз на най-дълбока искреност и вярност. Изговарящият го изразява готовността си да размени вечността за един кратък момент.

— А, тогава това са съюзници на владетеля Генджи — заключи Емили.

— Не — отвърна Хейко. — Това са смъртните му врагове.

Старк извади и двете си оръжия и пришпори коня си към Генджи.

Когато навлязоха в прохода, хората на Сохаку не бяха посрещнати от контраатака, както очакваха, а от град мускетен огън, който идваше откъм дърветата на левия им фланг. Четвърт от тях паднаха, повечето, защото техните коне бяха ударени. Следвайки командира си, останалите заобиколиха фланга и атакуваха по посока нагоре, към линията на дърветата. Мускетният огън се изсипа още на два пъти и бе много по-опустошителен. Едва тогава хората на Генджи отново станаха кавалеристи и предприеха атака извън прикритието на дърветата.

Сохаку се насочи право срещу Генджи. Той си проби път през първите двама мъже, които срещна. Следващият, Масахиро, беше самурай, когото той бе обучавал и бе обучил добре. Масахиро отклони острието, насочено към него и блъсна коня на Сохаку със своя. Сохаку усети, че коляното му прищрака. Като използва само единия си крак, за да се уравновеси на стремето, той се приведе с цялата си тежест напред, за да попречи на Масахиро да нанесе смъртоносния удар. Това забавяне спаси живота му.