Облак врабчета

Старк яздеше до Генджи с револвер във всяка ръка и застрелваше доближилите се най-близко нападатели. Стреля единайсет пъти и деветима от хората на Сохаку паднаха мъртви на седлата си. Енергичните усилия на Масахиро държаха Сохаку на дистанция. Това бе единствената причина, поради която дванайсетият куршум не влезе в сърцето му. Той видя Старк да насочва огромен револвер срещу него и забеляза струйка дим. Странно, но не чу нищо. Невидим удар с огромна тежест порази лявата страна на гърдите му. После чувството за безтегловност като че ли щеше да го издигне в небето. Той се хвърли напред и се прилепи към шията на коня, като се опитваше да не губи съзнание и се бореше яростно да се задържи на седлото.

— Преподобни абате! — Някой хвана юздите му, но той не бе с достатъчно ясен разсъдък, за да разбере кой. — Дръжте се!

Един кон галопираше под него. Колко срамно бе да умре от огнестрелна рана, без нито веднъж да е кръстосал меч с господар от рода Окумичи.

Когато чу виковете на хората на Сохаку, Шигеру разбра, че е допуснал грешка. Никой не го чакаше в засада. Той препусна към хребета на хълма точно навреме, за да види атаката. Докато пристигне, всичко бе свършило.

Сайки го уведоми:

— Загубихме шестима души. Сохаку тръгна право срещу нашите мускети.

— Това е препотвърждение на Нагашино — отбеляза Генджи. — Той използва тактика, която се е провалила преди триста години.

— Тя обаче беше подходяща за целите му — намеси се Шигеру. Той слезе от коня си и започна да разглежда мъртвите врагове.

— Не е сред убитите — каза му Сайки. — След като мистър Старк го застреля, един от хората му го отведе.

— И ти го позволи?

— Не съм стоял на едно място — оправда се Сайки. — По-неотложни дела изискваха вниманието ми.

Шигеру не си направи труда да отговори. Той отново скочи на коня и го пришпори към манастира Мушиндо.

— Този метод на водене на битката е много ефективен, господарю мой — рече Сайки.

— Не виждам да си толкова доволен, колкото показват думите ти — отговори Генджи.

— Аз съм стар човек — оправда се Сайки. — Моят начин е старият начин. Участието в битка, която се решава от огнестрелни оръжия, не ми носи радост.

— Дори когато си на печелившата страна?

Най-сетне Сайки се усмихна.

— По-добре е да си на печелившата страна. Това поне мога да приема с щастие.

Не им отне много време да огледат мъртвите врагове. От уважение към Емили Генджи забрани обезглавяването и дори нареди телата да бъдат покрити колкото може по-добре, докато тя минава край тях.

Той си помисли, че Шигеру ще намери Сохаку бързо и ще го чака, когато той наближи манастира Мушиндо. Бившият му кавалерийски командир, изглежда, имаше смъртоносна рана от куршума на Старк. Не би могъл да язди надалеч. Но когато Генджи наближи стените на манастира, чичо му не се виждаше никъде. Очевидно Сохаку бе останал жив достатъчно дълго, за да се наложи по-продължително преследване.

Сайки предложи:

— Господарю мой, моля, почакайте тук, докато се уверим, че не ви очакват никакви уловки. — Той се запъти напред с Масахиро.

— Точната ви стрелба е впечатляваща — каза Генджи на Старк. — Сигурно в Америка малцина могат да се сравняват с вас.

Силна експлозия попречи на Старк да отговори.

Залата за медитация се разпадна и оттам се разхвърчаха обломки във всички посоки. Неколцина от придружаващите ги бяха ударени и намериха моментално смъртта си. Част от тежка греда счупи предните крака на коня на Генджи и хвърли животното и ездача на земята. Почти в същия момент заобикалящата ги гора избухна в масиран мускетен огън.

Хейко затегли Емили от седлото и я покри със собственото си тяло. Ако тя щеше да е майката на наследника на Генджи, не биваше да бъде наранена. Всички около тях — хора и коне — загинаха. Телата им поглъщаха куршумите, които продължаваха да летят из въздуха. Хейко не можеше да вдигне глава, за да види какво става с Генджи и Старк. Тя се молеше безмълвно на Амида Буда да ги защити с лъчистата си благодат.

Сякаш в отговор на молбата й откъм гората се чуха гласове:

— Прекратете огъня! Прекратете огъня!

Стрелбата спря. Друг глас каза:

— Господарю Генджи! Господарят Каваками ви поканва да се приближите и да обсъдите условията на вашата капитулация.

Хейко видя Таро и Хиде да измъкват Генджи изпод мъртвия му кон. Той каза нещо на Хиде. Главният телохранител се изсмя и се поклони на господаря си. После каза:

— Господарят Генджи кани господаря Каваками да се приближи и да обсъдим условията на неговата капитулация!

Предчувствайки подновяването на атаката, всеки оцелял от придружителите на Генджи се притисна още по-силно към земята. След няколко мига тишина откъм гората дойде отговор.

— Господарю Генджи! Вие сте обкръжен от шестстотин души! С вас има жени и чужденци! Господарят Каваками ще гарантира живота им, ако се срещнете с него!

Хиде отбеляза:

— Очевиден трик.

Генджи бе на друго мнение.

— Може би не. Той не се нуждае от трикове. Ние не можем да избягаме. Достатъчно е само да стегне обръча с огнестрелните оръжия около нас и много скоро ние ще бъдем мъртви.