Облак врабчета

Каваками бе приготвил главата на Шигеру според изтънчения етикет. Очите бяха затворени, лицето бе изчистено, без следа от болка или страдание, косата бе безупречно сресана, а ароматът на сандалово дърво почти напълно маскираше миризмата на кръв и започналото разлагане.

— Благодаря ви, господарю Каваками — рече Генджи. — Вашето благородство ме изненадва. Мислех, че ще предпочетете да я подарите на вашите предци.

— О, ще го направя, господарю Генджи. Моля ви, не се обременявайте с тази грижа. Когато вие умрете, ще възстановя както вашата глава, така и тази.

— Мога ли да попитам за местонахождението на тялото? Когато се върна в „Облак врабчета“, ще трябва да бъде извършена пълна кремация.

Каваками се разсмя, въпреки че не му беше до смях. Гостът му не реагира с ужас и страх, както Каваками очакваше. Ако Генджи имаше надежда за спасение, тя трябва да беше свързана с чичо му. Гледката на отрязаната глава на Шигеру би трябвало да го пречупи. Той даде знак на адютанта си, който затвори кутията и отново я зави с коприната.

— За жалост, тялото му, както и трупът на абат Сохаку бяха в залата за медитации. Можете да приемете, че кремацията вече е била извършена.

— Благодаря ви отново за вашата гостоприемност. — Генджи се поклони и се приготви да си тръгне.

— Моля, не бързайте. Трябва да обсъдим още нещо.

Генджи отново седна. Леката, постоянна, дразнеща усмивка бе все още изписана на устните му. Но не за дълго. Каваками искаше да обуздае гнева си. Не искаше негативните емоции да се смесват с предчувствието му какво ще се случи. Това бяха спомени, които той щеше да цени и да си припомня през следващите години.

Каваками продължи:

— Разбирам, че сте много щастлив, защото сте си осигурили привързаността на несравнимата красавица госпожа Майонака-но-Хейко.

— Така изглежда.

— Да, така изглежда — повтори Каваками. — Много често привидното и реалното са твърде различни. Онова, което ни прилича на любов, може да е омраза или, по-лошо, действие, предназначено да обърква и разсейва. Онова, което изглежда красиво, може да е невъобразима грозота. — Той направи пауза, очаквайки остроумна реплика, но Генджи мълчеше. — Понякога онова, което изглежда, и онова, което е, не е едно и също, но и двете са реални. Хейко например изглежда красива гейша и това е така. Но тя е и нинджа. — Той отново направи пауза. Генджи продължаваше да мълчи. — Съмнявате ли се в думите ми?

— Не, господарю Каваками. Не се съмнявам, че казвате истината.

— Не изглеждате изненадан.

— Както вече отбелязахте, посъветвани сме да не обръщаме прекалено голямо внимание на онова, което изглежда, че е така.

— Господарю Генджи, моля ви, бъдете така любезен да се престорите, че вярвате в наличието на малко интелигентност у мен. Без съмнение на вас ви е известен двойственият й характер.

— В името на спора нека го допуснем. — Сега Генджи направи пауза и погледна към него така, че Каваками бе убеден в обзелото го силно безпокойство. — Има и още нещо, разбира се.

— Разбира се. След като знаете, че тя е нинджа, тогава би трябвало да знаете също и че тя е на служба при мен.

— Да, стигнал съм до този извод.

— И аз, разбира се, съм знаел, че вие сте разкрили всички тези факти много отдавна. — Каваками разреши на удовлетворението, което изпитваше, да се изпише на лицето му. — Като всички умни хора, а вие сте умен, господарю Генджи, никой няма да ви го отрече, вие имате склонността да не уважавате ума на другите. За такъв глупак ли ме смятахте, че ще си въобразя, че тайната на Хейко ще си остане тайна?

— Трябва да призная, че преди имах подобни мисли — отвърна Генджи. — Виждам, че са били погрешни.

— Много по-погрешни, отколкото си представяте. Мислехте, че съм изпратил Хейко в леглото ви, за да може тя да ви предаде, дори да ви убие в момент, който сметна за подходящ. Не е неоснователно, след като самата Хейко смята, че това е задачата й. Може би двамата сте обсъдили това в известни подробности досега?

Каваками даде на Генджи възможността да отговори, но той не се възползва от нея.

— Как съм могъл да направя такъв план? За да направи Хейко подобни неща, тя трябва да е предателка и измамница до абсурдност. Никаква външна красота не би могла да скрие подобна грозота от човек с вашата изтънчена проницателност. Обратното, истинската ми цел изискваше напълно различен тип жена. Жена с огромна чувствителност, страст, искреност, задълбоченост. С други думи, точно Хейко. Като силно любящ баща имах само едно желание за нея. Да намери истинската любов.

Каваками отново направи пауза, предвкусвайки момента. Нарастващото объркване по лицето на Генджи го опияняваше.

— Мога ли да си позволя да се надявам, че я е намерила?