Облак врабчета

— Господарю мой — обърна се към него старшият му телохранител. — Не рискувайте да се замърсите, като влезете в селище на отрепки. Няма причина за това. Как е възможно да има красавица сред тези, които дерат и обработват кожите на закланите зверове?

— А ако има — обади се друг телохранител, — кой мъж би преодолял отвращението си, за да се занимава с нея?

— Въпреки това ще продължим с нашия водач.

Щом видя детето, около тригодишно, Каваками разбра. Нямаше нужда Риоги да му казва, въпреки че той го направи.

— Тя ще съсипе много мъже — рече Риоги, — преди да бъде изхабена от тях. Кои са родителите й, братя, сестри?

Насъбралите се отрепки продължаваха да притискат главите си към земята. Никой не говореше. Всички бяха прекалено вцепенени и уплашени от присъствието на Каваками. Никога преди това самурай — още по-малко самият наследник, не бе стъпвал в селото им.

Каваками каза:

— Отговорете.

— Господарю. — Мъж и жена се придвижиха на ръце и колене, без да вдигат поглед от земята. Следваха ги две момчета и момиче на възраст между пет и осем години.

— Хей, жено, погледни ме.

Тя изпълни заповедта колебливо, вдигна глава, но така и не погледна. Лицето й бе забележително красиво, въпреки че бе отминал първият руменец на младостта, и тялото й почти не бе загубило елегантността си. Ако Каваками не знаеше, не би подозрял прокълнатия й произход.

— Не е лошо — отбеляза Риоги. — Но майката е нищо в сравнение с това, което ще бъде дъщерята.

По сигнал на Каваками един от телохранителите хвърли малко монети на земята. Малкото момиче беше поставено на една от кротките кранти, които вървяха след неговия кон. Групата потегли. В замъка Хино Каваками плати на Риоги с премия за отличните му инструкции. Сводникът тръгна за Йедо на следващата сутрин заедно с четирите нови стоки от търговията с хора. През нощта спря на пътна станция. Когато не дойде да закуси, ханджията отиде да провери какво става. Намери Риоги с прерязан врат от ухо до ухо. Три от малките момичета с него бяха напуснали живота по същия начин. Четвъртото липсваше.

Както бе инструктиран, Кума Мечката взе детето ета в своето село, дома на малкия род нинджи, на който той принадлежеше.

— Как се казваш?

— Мицуко.

— Аз съм твоят чичо Кума.

— Не си. Нямам чичо Кума.

— Имаш. Просто не си знаела досега.

— Къде е мама?

— Съжалявам, Мицуко. Стана ужасен инцидент. Майка ти, баща ти, братята и сестрите ти отидоха в Чистата земя.

— Не!

— Вече се познавате с Кума — говореше Каваками, — въпреки че запознанството не бе официално. Вашият чуждоземен приятел Старк го застреля веднага след обстрела на Йедо. Може би си спомняте.

— Да.

— Не е необходимо да казвам, че Мицуко — знаете я, разбира се, с професионалното й име — не е сираче. — Той даде знак на адютанта си, който му сипа саке. Това бе случай, който изискваше нещо по-празнично от чай, въпреки че се налагаше да пие сам. — И двамата й родители още са живи, както и двамата й братя и по-голямата й сестра. Помежду им има невероятна прилика. Особено между Мицуко, майка й и сестра й. Сега, когато е голяма, това личи още повече. Естествено, неизбежните трудности на живота на ета са взели своя данък. Но не и от Мицуко. Сигурен ли сте, че няма да ми направите компания с малко саке, господарю Генджи? То е наистина с най-добро качество. — Беше сигурен, че Генджи не е пропуснал ударението, което направи на „наистина“.

— Не, благодаря ви.

— Не бихте ли могли да кажете някои остроумни или мъдри думи, господарю мой?

— Не.

— Жалко, че не сте могли да предвидите това.

— Не, наистина — потвърди Генджи. — Но нищо не се е случило. Чувствата ми не са засегнати от вашето злословие.

— Вашите чувства? — Каваками се разсмя. — Те трябва най-малко да ви тревожат. Великият владетел дели леглото си с една ета, замърсените потомци на вонящите, хранещи се с помия, разпъващи кожи дегенерати. Съжалявам, че няма да преживеете фурора, който тази новина ще предизвика, когато стане публично достояние. Това ще хвърли неприятно и неотстранимо петно върху репутацията на вашия род дори когато вече е унищожен. Единственото по-добро нещо — или по-лошо в зависимост от гледната ви точка — е, ако вие с Хейко имате деца или дори се ожените. За съжаление натискът, който оказват чужденците, предизвика сгъстяване на събитията във времето. Когато те са тук, сякаш всичко се ускорява, нали?

— Никой няма да повярва на подобно смешно твърдение — настоя Генджи.

— Мислите ли, че няма? — попита Каваками. — Представете си майка й и сестра й от двете й страни. Тогава ще има ли човек, който да се усъмни и най-малко?

— Това няма да се случи — упорстваше Генджи.

— О? Да не би да пророкувате?

Генджи се усмихна. Усмивката му бе лека и бе лишена от увереността на предишната му усмивка, но въпреки това подразни Каваками.

— Пророкувам каквото е необходимо. И чувам пак само това. С ваше позволение, няма да ви се натрапвам повече.