Облак врабчета

— Госпожо, нямате избор — рече Хиде. — Господарят Генджи нареди така.

Хейко с бързо движение измъкна кинжала си и опря върха му в шията си. Бърз удар щеше да отвори югуларната й вена. Тя отново каза:

— Няма да тръгна.

Емили, вцепенена от ужас, само успя да изрече:

— Хейко — но Хейко не й обърна внимание.

Старк, който бе непосредствено зад нея, си помисли да хване ръката й. Мисълта му още не бе отминала, когато тя измести ръката си така, че той се отказа от идеята. Тя беше готова за това, а той нямаше да успее преди нея. Хиде погледна Генджи:

— Господарю мой.

Генджи знаеше, че Каваками няма да убие Хейко, ако имаше полза. Тя щеше да бъде показана заедно с роднините си като окончателно доказателство за най-големия му триумф. Нейното унижаване щеше да бъде по-мъчително от смъртта на Генджи. Можеше да й спести това мъчение, като просто настоява тя да си тръгне. Не се съмняваше, че ще пререже гърлото си за миг, без да се колебае. Но не можеше да го направи. Каквото и друго да чувстваше към нея, той също така я обичаше. Той не можеше да бъде инструментът на нейната смърт. Все още имаше надежда. Неговото видение обещаваше живот. Може би осигурявайки го, Хейко щеше да бъде защитена.

Накрая Генджи я погледна. Той й се поклони дълбоко.

— Надявам се да се окажа достоен за подобно лоялно отношение.

Хейко свали кинжала. Отвърна на поклона му и каза:

— Отношението не се определя от достойнствата или лоялността, господарю мой.

Генджи се насили и се разсмя:

— Толкова безусловно? Тогава дългът ми към теб наистина е огромен.

— Да — каза Хейко почти с маниера на гейша, — и как ще го изплатите?

Сега мъжете се разсмяха също. Господарят и госпожата се държаха буквално все едно не се тревожеха от нищо. А как другояче биха могли да се държат? Сълзите бяха изтрити.

Емили попита:

— Хейко, какво правеше?

— Правех демонстрация — отговори Хейко. — Понякога за самурая думите нямат никакво значение.

Генджи отново заговори:

— Емили, Матю, можете да тръгвате. Моят враг няма да ви нарани.

— За къде да тръгваме? — попита Старк.

— Сигурно ще гарантира сигурността ви до резиденцията на американския консул в Йедо. Можете да се качите на следващия кораб за Америка.

— Аз не отивам в Америка — възпротиви се Старк. Той посочи към манастира Мушиндо с револвера четирийсет и четвърти калибър, — а там.

Емили допълни:

— Смятам, че вече ви казах, господарю Генджи, мисията ми е тук, в Япония.

— Заобиколени сме от неколкостотин мъже — отговори Генджи, — които ще направят всичко възможно да ни убият с пушки и мечове само за няколко минути. Наистина ли искате да останете тук?

— Ще бъда там, където Господ избере — настоя Емили.

Старк се усмихна и освободи предпазителите на двата револвера.

Генджи се поклони и насочи вниманието си към мъжете.

— Господарят Каваками възнамерява да си вземе обратно главата на чичо ми, когато дойде за моята. Във всеки случай не бих искал да го задължавам.

— Вместо това ние ще вземем неговата — бойко обяви Хиде. — Ще я забием да се разлага пред стените на собствения му горящ замък.

— Да! — възкликнаха едновременно много гласове.

— Защо да чакаме? Нека я вземем сега!

— Спрете — нареди Генджи тъкмо навреме, за да попречи на половината от шепата негови хора да предприемат незабавна самоубийствена атака срещу дулата на войниците на Каваками. — Някога в миналото получих видение, което изяснява настоящето. Това не е краят. — Той не добави, че видението му не показваше задължително оцеляването на някой друг освен на самия него. Думите му обаче постигнаха желания ефект. Видя увереността да се връща в очите и стойката на мъжете. — Разбира се, всеки, който силно желае да се самоубие, има разрешението ми да организира атака.

Дали бе поради съвпадение във времето или в резултат на гнева на Каваками, че усеща добро настроение сред обречените, но заобикалящите го пушки откриха огън. Между изстрелите нямаше никаква пауза. Мускетните гюлета разкъсваха защитните им стени от животинско месо така силно, че най-лошо ударените части започнаха да се разпадат. Над тях свистяха куршуми на вълни.

Дали това му беше показвано във виденията? Генджи започна да се съмнява. Сега изглеждаше доста по-вероятно неговата глава и главата на чичо му скоро да висят от седлото на Каваками — или може би, тъй като Лепкавото око изглеждаше доста по-изтънчен, от седлото на адютанта му. Но той си спомни едно правило, което знаеше от дядо си.

Можеш да бъдеш уверен, че предсказаното ще се случи по непредвиден начин.