Облак врабчета

Хиде видя усмивката на лицето на Генджи и почувства, че увереността му нараства, независимо че ситуацията като че ли се влошаваше бързо. Повечето от конете, разкъсани от мускетни гюлета, започнаха да се разпадат и месото им се превръщаше в гъста каша. Преден крак удари Хиде по рамото и се стовари в кървавата течна маса. В кръга от накълцано животинско месо всички бяха прогизнали в конска кръв. Адът се материализираше около тях. Но Генджи продължаваше да се усмихва. Хиде се хвана още по-здраво за меча си. Повече от всякога той бе сигурен в тяхната победа. Как обаче щяха да я постигнат, беше пълна мистерия.

— Ако е възможно — нареди Каваками на адютанта си, — хванете Генджи и Хейко живи. В никакъв случай не повреждайте лицето на госпожата.

— Да, господарю. Но те и двамата може вече да са умрели, а лицата им да са обезобразени. Изстреляхме неколкостотин куршума по тях.

— Единственото, което направихме, бе да убием на няколко пъти едни и същи коне — сопна се Каваками. — Те чакат да се приближим, за да ги хванем. Тогава те ще се бият. Оставете огнестрелните оръжия и ги нападнете с мечовете.

— Да, господарю.

— Чакай. Нека десетимата най-добри стрелци задържат оръжията си. Възложи им да убият чужденеца с пистолетите веднага щом той се покаже.

— Да, господарю.

Каваками наблюдаваше от голямо разстояние както винаги. Хората му прибраха мускетите и измъкнаха мечовете. Преди го правеха с голямо удоволствие. Не и сега. Вече бяха повярвали в превъзходството на огнестрелното оръжие. Както и Каваками. Не защото неговите шестстотин оръжия имаха предимство срещу десетте или двайсетте меча от страната на Генджи. Това не доказваше нищо. А защото пушките бяха убили непобедимия Шигеру с лекота. Едно селско момче с мускет би могло да го стори. След двуседмични тренировки селянин с оръжия можеше да победи самурай, който прекарваше години, за да усъвършенства уменията си с меч. Нямаше друг аргумент срещу това, освен историческата инерция.

Все още предстоеше да се разработи нова тактика. Или да се научи от чужденците. Не се изискваше кой знае каква проницателност за използване на пушки при отбрана или из засада. Все още проблемна бе атаката особено срещу въоръжен по сроден начин противник. Нуждата огънят да се прекрати, за да може оръжието да се презареди, изглеждаше непреодолимо препятствие пред непрекъснатата атака. Как го правеха чужденците? Каваками беше твърдо решен да научи. Когато свършеше с Генджи, той щеше да посвети вниманието си на огнестрелните оръжия и бойната тактика с тях. Може би сред чужденците имаше майстор, равен на Сун Цу39. Ако беше така, Каваками щеше да изучи неговата версия на „Изкуството на войната“. Контролът на рода Токугава върху шогуната отслабваше. Той щеше да бъде отвоюван скоро от него, но не по древния метод — от самураи с мечове. Новият шогун щеше да вземе властта с огнестрелни оръжия. Можеше да е той самият. Защо не? Ако старите правила вече не се прилагаха към войната, те не можеха да се прилагат и към йерархичните прецеденти. Родословието щеше да има по-малко значение от огнестрелната мощ.

Оръжия. Той имаше нужда от повече оръжия. По-добри оръжия. По-големи. Оръдия. Бойни кораби.

Чакай. Нямаше полза да изпреварва сам себе си. Първо Генджи.

Каваками се придвижи напред, но внимателно. Хората на Генджи, колкото и малко да бяха, също имаха мускети. Колко трагично, ако го застрелят в момента на най-големия му триумф. Той внимаваше да държи предпазна стена от дървета между себе си и врага.

— Защо прекратиха стрелбата? — попита Хиде.

— Главата ми — обясни му Генджи. — За да я вземат, трябва да използват мечове.

Таро внимателно надзърна през защитаващите ги конски трупове.

— Ето ги, идват.

Генджи погледна към своите хора. Всеки един държеше меч. Мускетите се въргаляха на земята в кървавата маса. Щеше да е много по-ефективно да посрещнат атаката с изстрели вместо с мечове. Но в момента те не мислеха за ефективността. Те бяха самураи. В решителния момент на живота или смъртта, работа вършеше само мечът.

Генджи измъкна собствения си меч. Може би той бе последният Окумичи и като последен представител на рода виденията му бяха напълно фалшиви. Никакво убийство не го чакаше в бъдеще. Нямаше никаква госпожа Шидзука, нямаше да се роди наследник, нямаше да има трето видение. Всичко бе пълна заблуда. Той погледна Хейко и видя, че тя го гледа. Усмивките се изписаха едновременно на лицата им. Не, не всичко е било заблуда.

— Пригответе се — нареди Генджи на своите хора. — Ще атакуваме. — Това бе начинът един самурай да умре. В атака. Като огромен камък, който пада от огромна височина в бездънна бездна. — Готови…

Силен мускетен огън откъм стените на манастира Мушиндо заглуши последните думи от командата му. Половината от първия ред самураи на Каваками паднаха. Настъплението веднага се превърна в хаотично отстъпление, обзети от паника мъже бягаха във всички посочи от Мушиндо. Последва втори залп от мускетен огън и още от хората на Каваками изпопадаха.