Обречен на мълчание

— Искате ли да ви дам някакъв съвет?

Тайсън си помисли, че през последните няколко седмици се бе наслушал на толкова съвети, че щяха да му стигнат за следващите двайсет години от живота му.

— Не мисля, че ще бъде уместно за вас — отвърна той.

— Оставете аз да се грижа за това. Назначен сте под мое командване и аз мога да ви давам съвети във функцията си на ваш началник.

— Да, сър.

Левин отпи от водата си и каза:

— Ако случайно не знаете, армията е силно притеснена от всичко, което става. Страхуват се от вас.

— Значи в крайна сметка все пак има известни преимущества да бъдеш уважаван член на обществото? — кимна Тайсън.

— Точно така. И ще ви кажа какво именно плаши толкова армията. Страхуват се от скандала. В това отношение те много приличат на някоя религиозна организация.

— Скандал ли?

— Точно така. Чуйте какво ви казвам, Тайсън. Това може да ви спаси кожата. — Левин огледа столовата, приведе се над масата и заговори с поверителен глас: — От гледна точка на военните, всеки офицер, който се провали, е фактически ренегат, независимо от това колко добър е произходът му. Офицерският корпус много прилича на духовенството. То ви зове, и ако се отзовете на повика му, трябва да оставите света зад себе си и да навлезете в един нов свят. Не е като да сте вицепрезидент на някаква фирма, като тази, в която сте работил. След като веднъж сте станал офицер от армията на Съединените щати, вашето поведение се отразява както на армията, така и на целия офицерски корпус. Също като свещеника и църквата му. Така че пред съда сте изправен не само вие, но и всички ние: аз, капитан Ходжиз и главнокомандващите на обединените щабове. Разбирате ли?

— Да, сър. Но по времето на инцидента, капитан Ходжиз е бил на десетина години, а главнокомандващите на обединените щабове са се сменили няколко пъти от тогава.

— В армията има приемственост, колективна памет, характерна за институцията. Щом като се позовават на минала слава, трябва да приемат и вината. Например бившата ви част. Седма кавалерия. Все още се стреми да изживее битката край Литъл Биг Хорн. А вие, когато в крайна сметка си получите униформата, ще носите на нея почетния знак, връчен от президента на Седма кавалерия дълго преди да сте бил роден. Основното е да убедите армията, че сте типичен продукт на шибаното състояние, в което се намира цялата военна система може би не сега, но по онова време без съмнение. Трябва да ги убедите, че в детството си сте бил чувствително момче, преживяло тежко смъртта на канарчето си, поради което военното обучение в редиците на пехотата ви е оказало сериозни психически травми. Бил сте жертва на системата, която издава малки пластмасови карти, наречени „Правилник за водене на сражение“, където в по-малко от сто думи се определя кого имате право да убиете, а после са ви пуснали на бойното поле начело на взвода недостатъчно обучени, недисциплинирани и деморализирани седемнайсетгодишни въоръжени диваци от бедняшките квартали и са ви направили отговорен за техните действия. Ха ха, колко смешно, нали? Вие сте имали над тях също толкова власт, колкото аз имам над времето. Не съм ли прав?

Тайсън не отговори.

— Ако можете да ги заплашите, че ще сринете целия храм върху главите им — продължи Левин. — Ако успеете да подскажете, че американските момчета не само са убивали безразборно, но и мнозина от тях са намерили смъртта си поради лоша бойна подготовка, некадърно командване и бездарно тактическо ръководство… Следите ли мисълта ми, Тайсън? Не ми е лесно да говоря за това. Но аз знам какво беше там тогава. Бях там, Тайсън. Не в пехотата, но достатъчно близо до фронта, за да чуя и видя всичко, което исках да чуя и видя. — Левин се вгледа внимателно в Тайсън и каза: — Кажете им, че ако ви изправят пред военен съд, вие в продължение на цяла седмица ще давате показания, уличаващи вината на армията, и ще дадете многобройни интервюта в средствата за масова информация. Кажете им, че ще ги повлечете след себе си.

Тайсън отмести чинията си и запали цигара. Спомни си за Чет Браун, който му бе казал да не прави именно това, което сега подполковник Левин го съветваше да направи. Изглежда всички си мислеха, че може да разкрие някакви важни тайни. Но Тайсън не си спомняше навремето да е обвинявал армията за случилото се при болница „Милосърдие“. По онова време той изобщо не я обвиняваше нито за своите действия, нито за действията на хората си. Не беше протестирал срещу лошата подготовка и незрялостта на войниците си, нито срещу твърде общите тактически указания и собствената си неподготвеност като боен командир от пехотата. Ако имаше поне някакво дребно доказателство, че по онова време са го спохождали подобни мисли — писмо до вкъщи или доклад до висшестоящите му началници — то тогава положително би могъл да обърне ролите и да прехвърли вината за случилото се при болница „Милосърдие“ върху армията. Но тогава той бе приел вината и не беше никак справедливо да променя историята, за да се измъкне от отговорност сега.