Обречен на мълчание

— Как стана срещата? При какви обстоятелства? Това също ли ще остане поверително?

— Не — отговори тя. — Не мога да получа подобна информация без да я включа в доклада си. Длъжна съм да докладвам за това.

Тогава го забравете. Тя кимна със съжаление, после каза: — Може ли да ви дам един ценен съвет?

— И вие ли?

Тя не обърна внимание на репликата и продължи: Вземете си добър адвокат. Не Слоун. Говорих с него и той не разбира от тези неща. Наемете си защита от военната прокуратура или цивилен адвокат с правомощия да се явява пред военен съд.

— Това е чудесен съвет, майоре. Малко странно е, че идва от следователя по делото ми, но въпреки това е чудесен. Приемам го като знак, че сте приключила работата си по случая ми.

— Да. Утре се връщам във Вашингтон да завърша доклада си. Това е една от причините, поради които исках да се видя с вас. Щеше ми се да ви питам дали желаете да включа ваши писмени или устни показания в доклада си.

Тайсън си рече, че тя би могла да го попита за това и по телефона.

— Ще си помисля. Не трябваше ли вече да са ви освободили от действителна военна служба? — попита той.

— Трябваше. Но няма да го сторят. След като предам доклада си, аз официално ще съм приключила работата по случая. Но те предпочитат да съм им подръка, ако се наложи да давам някакви обяснения, а не да ме призовават като цивилно лице. Затова ще трябва да остана на служба до окончателното решаване на делото ви.

— Неприятна отсрочка. Предполагам обаче, че истинската причина да ви задържат е, че армията не иска да ви предостави възможността да дадете изявление пред пресата. С други думи, вие сте видяла и чула твърде много, за да ви позволят да си отидете просто така. Трябвало е да се сетите за това, когато сте приемала този случай. Е, важното е, че все някога ще ви освободят.

— Продължаването на срока на военната ми служба не ме притеснява особено, въпреки че леко промени плановете за цивилния ми живот. Трябваше да постъпя на работа в една адвокатска кантора, тук — В Ню Йорк.

— Ще ви потърся, когато реша да напиша ново завещание.

— Моите проблеми са незначителни в сравнение с вашите.

— Проблемите ви ще станат много по-значителни, ако продължите да следвате теорията си, според която подозирате правителството в опит да манипулира случая. Просто ще ви изядат жива, майоре. Така че, вслушайте се в съвета на един по-възрастен от вас човек, който е оцелял от много корпоративни битки, включително и от азиатската джунгла. Не се правете на герой. Оставете ме аз да си блъскам главата над това какво се опитва да направи правителството.

— Аз не се тревожа лично за вас, разбирате ли? Притеснявам се, че справедливостта…

— Моля ви. В последно време ми се гади само като чуя тази дума. Вижте, просто играйте си ролята, подсигурете си гърба и внимавайте някой да не се втурне към вратата или да не посегне към копчето за осветлението.

— Глупости — измърмори тя.

— Керън, има моменти, в които ми се иска да сте мъж, и други, в които се радвам, че не сте.

— Това изказване е обременено от сексуални предразсъдъци и е твърде лично. Не можете да се обръщате към мен с малкото ми име.

И двамата замълчаха, после Тайсън каза:

— Като изключим проблемите с приятеля си, имахте ли и други служебни проблеми?

Тя се почеса по брадичката и отговори:

— Ами, да. Затова и ме натискат да приключа предварителното следствие.

Той се разсмя.

— Не е смешно.

— Мъжете и жените са смешни. Кой ви създава проблеми? — попита Тайсън. — Този надут пуяк Ван Аркън? Доста съм чел и слушал за характера му.

— Мисля, че може би ще ви поставят под наблюдение — каза тя вместо отговор.

— Какво от това? Нямам намерение да се измъкна от страната, не се срещам с чуждестранни агенти, и не ходя по жени.

— Браво. Бихте ли ми дали една цигара?

— Втора ли? Изпушихте една и миналата седмица. Извади пакета и й подаде цигара. Тя я взе и той й я запали. Тя си дръпна, после издиша дима и се закашля. Когато успя да си поеме дъх, каза:

— Трябва да ги откажете.

— Вие кашляте.

— Вижте, лейтенанте, да отричаме или да се правим, че не е имало… — тя отново дръпна от цигарата и си погледна часовника. — Трябва да вървя.

— Довършете изречението.

— Да — кимна тя. — Ами… някои думи и, предполагам, че вие бихте казали и чувства… които се породиха между нас… извън рамките на служебните ни отношения и без връзка със следствието…

— Започвам да губя мисълта ви. Дали не искате да кажете, че между нас са се породили лични отношения?

— Да, това искам да кажа.

— Някакъв вид привличане?

— Нещо такова.

— И аз мисля така. А по време на първата ни среща казахте, че нищо такова няма да се случи — припомни й той.

— Така ли?

— Да. Но това няма значение, аз много ви харесвам, а сега вече и двамата сме наясно със себе си.

— Да.

Той видя как ръката й с цигарата трепери и осъзна, че устата му е пресъхнала.

— Ами… тогава? Какво ще правим?

— Нищо. — Тя се изкашля и хвърли цигарата. Ако искате да включите свои показания в доклада ми, трябва да ме уведомите до утре на обяд.

— Къде сте отседнала?

— В хотела за гости. Тук.

— Не може ли да вечеряме заедно днес?