Обречен на мълчание

— Вижте, истинският ви проблем е в това, че могат да ви обвинят в убийство. Проблемът на жизнения ви стандарт е незначителен. Бих ви посъветвала да съсредоточите вниманието си най-вече върху обвинението в убийство, а не върху битовите си удобства. — Тя замълча. — Извинете, не би трябвало да ви поучавам.

— Но пък сте права. Аз стигнах до същото заключение. Възнамерявам да прекарам тук колкото се може повече време, докато всичко това свърши. Ако в крайна сметка се окажа в затвора, преходът няма да е чак толкова болезнен. Ако се намеря вкъщи, ще целуна контейнера си за боклук. — Той се усмихна.

— Признавам, че тук наистина е дяволски горещо — усмихна му се в отговор тя.

— Искате ли бира?

— Добре.

Тайсън отиде до кухнята и се върна с две отворени бутилки бира. Подаде й едната и каза:

— Купих ги от магазина. На външен вид много приличат на Будвайзър, но не са. Обичам да пия бира направо от шишето.

— Нима?

Тайсън надигна бутилката и погълна на един дъх половината бира. Тя отпи от своята.

— Какво има в плика? — попита той.

— Само няколко формуляра, които трябва да подпишете.

— Не подписвам никакви военни формуляри.

— Чух вече за това.

— Така ли. Клюките бързо се разнасят.

— В последно време сте станали обект на внимание на твърде много хора. Внимавайте да не ви се завърти главата. Вижте, това са просто формуляри, в които се посочва мястото и времетраенето на срещите ни, и които потвърждават, че са ви били прочетени правата ви. Можете да обсъдите въпроса с адвоката си преди да ги подпишете, но бих искала да ги получа утре преди да замина.

— А ако не успея да се свържа с адвоката си?

— Ами… изпратете ми ги по пощата във Вашингтон.

— Трябва да ги включите в доклада си, така ли?

— Да.

— Онзи, който ще предавате след пет дни, нали?

— Ами… Реших, че трябва да се погрижа за това, докато съм още тук. Освен това, трябваше да ви върна и чадъра…

— Много мило от ваша страна, че сте си направила труда да прекосите цялата база, за да ми връчите тези формуляри и чадъра. Особено като се има предвид, че можехте да уредите да ми предадат всичко това в музея утре сутринта. Но наличието на такова лично отношение ми харесва.

— Да, много мило от моя страна. — Тя смени темата: — Семейството ви ще дойде ли да живее тук с вас?

— Мисля, че след като им се предоставя избор между морски курорт и това място, те ще предпочетат морския курорт — отговори Тайсън.

Тя не каза нищо, но той знаеше, че обмисля думите му.

— Не става въпрос за лоялност, безоблачни семейни отношения или оказване на някаква подкрепа — добави той. — Въпросът е чисто прагматичен. Не искам да идват тук и им го казах. Ще се виждаме през уикенда. Тя кимна.

— Тясното жилище може да предизвика излишен стрес. — допълни той. — Синът ми няма да има тук никакви приятели. Марси може да се окаже обект на натрапчиво дразнещо внимание от страна на медиите. И изобщо такива неща.

Тя кимна отново. Тайсън се изкашля.

— Разбира се, съзнавам, че те могат да се върнат в Гардън Сити, и така ще бъдем много по-близо един до друг. Но мисля, че за всички ще е по-добре, ако са по-надалеч от мен, поне за през лятото.

— Навярно е така. — Тя остави бирата си на ниската масичка и погледна часовника си. — Тук съм вече десет минути. Горе-долу толкова, колкото е допустимо да оставам на това място.

— В случай, че ни наблюдават.

— Да, в случай, че ни наблюдават. Както се оказа, те знаят, че онази вечер съм идвала в стаята ви. И съм доволна, че го вписах в доклада си. Но не бих искала пак да ми се налага да давам обяснения. — Тя тръгна към вратата.

Тайсън остави бирата си и нахлузи сандали и една тениска. Отвори вратата и те излязоха заедно от къщата.

Тръгнаха надолу по Стърлинг Драйв, откъдето се виждаше крайбрежният булевард. Тайсън плъзна погледа си по повърхността на водата. Имаше нещо безспорно магическо в светлините на пристанището и на закотвените в него кораби в лятната нощ.

— Вероятно смятате, че дойдох в жилището ви, за да ви видя. Всъщност не знам дали наистина е така. Когато приближих до къщата, видях, че не свети и си рекох, че не сте си вкъщи. И почувствах… Почувствах…

— Смесица от облекчение и разочарование.

— Да. Първо мислех да се поразходя и да се върна отново с плика и чадъра, но после… после реших просто да ви ги оставя…

— И си помислихте, че междувременно аз може да съм отишъл да ви търся в хотела за гости и да се разминем.

Тя кимна.

— Защо ли не се чувствам като глупачка?

— Защото знаете, че аз не намирам това за глупаво. — Той спря, но не се обърна към нея. Вместо това устреми поглед към хоризонта, където черната шир на океана се сливаше с черното небе. — Обстоятелствата, при които се срещнахме, бяха напрегнати и наситени с емоции, следователно имаме основание да очакваме една от двете възможни интензивни и емоционални реакции: омраза, или… Отблъскване и привличане може би са по-подходящи думи.

— Знам. Чудя се дали ако се бяхме срещнали при нормални обстоятелства, щях изобщо да ви обърна някакво внимание.

— Ако ви бях срещнал при нормални обстоятелства — усмихна се Тайсън, — определено щях да ви обърна внимание.