Обречен на мълчание

Тя отново тръгна да върви и той я последва.

— Хайде да говорим за нещо друго — каза тя. — Исках да ви дам някои напътствия относно показанията, които бихте могли да включите в доклада ми.

— Дадох ви показания, които можете да ползвате, още при първата ни среща — отговори той. — Какъв е смисълът сега да давам още някакви показания?

— Вижте, в първите си показания вие ми казахте, че сте провеждали бойни действия срещу въоръжен противник. И до един определен момент всичко беше чудесно. Но сега трябва преди всичко да отречете категорично обвиненията, които отправят срещу вас Бранд и Фарли. Разберете, тези двама свидетели са всичко, с което правителството разполага срещу вас. Това, което Пикард може да разкаже от разговора си със сестра Тереза, е косвена информация и затова не може да се приеме като доказателство в съда. Освен това няма никакви уличаващи документи и веществени доказателства срещу вас. Затова делото, с което разполага армията, ако изобщо съществува такова, се върти около Бранд и в по-малка степен около Фарли.

Тайсън кимна. И сам беше стигнал до същото заключение.

— Затова трябва директно да опровергая техните показания?

— Да. Или да докажете, че те лъжат, или че имате основание да смятате, че двамата не са безпристрастни свидетели в полза на обвинението. С други думи, трябва да разклатите достоверността на показанията им, като разкриете, че е възможно между вас да е съществувала омраза. Или, както казва закона, трябва да дискредитирате свидетелите.

— Много мило от ваша страна, че ми го напомнихте.

— Всеки адвокат би ви казал същото. Но фактът, че получавате тази информация от мен, трябва да ви подскаже, че ако успеете да дискредитирате Бранд, а той е ключът към всичко, аармията ще трябва да прекрати разследването.

Тайсън кимна.

— Можете ли да дискредитирате Бранд?

— В известен смисъл може би да. Но това, разбира се, би означавало да разкажа за онова, което той правеше там. Не за живота му след това, защото всичко, което знам за него, е от прочетеното във вестниците, а според тях той е чудесен лекар, радващ се на шестнайсетгодишен брак, от който има син, връстник на моя, и дъщеря. Но защо да разказвам нещо, което се е случило преди близо две десетилетия? Толкова ли е важно да спася собствената си кожа?

— Надявам се.

— Но това противоречи на всичко, в което вярвам, а аз вярвам, че трябва да забравим миналото. Ако искам да ме съдят според онова как съм живял след Виетнам, какво основание бих имал да измъкна нещо от забравата на миналото и да го хвърля в лицето на Браун?

— Той обаче го стори.

— Негов проблем. Не искам да го превръщам и в мой.

— Подполковник Левин беше прав — поклати глава тя.

Тайсън я погледна косо.

— Не че нямам чувство за самосъхранение — каза той. — Напротив, имам. Но всички съвети, които получих досега, някак си противоречаха на разбиранията ми. А аз съм човекът, който ще трябва да живее с Бен Тайсън, след като всичко това свърши. Ще се опитам да се преборя, но не чрез измама, компромиси и опетняване на други хора. Искам да получа справедлива присъда, дори ако тя е „виновен“.

— Действайте както намерите за редно — кимна тя. — Но имайки предвид събраните от мен факти и това, че вие не възнамерявате да дадете показания, опровергаващи показанията на Бранд, надявам се разбирате, че нямам друг избор, освен да препоръчам на армията да ви предяви обвинение.

— Няма да го приема лично.

Тя се отклони от пътеката, спря на тревистия склон и се загледа в колите, минаващи по крайбрежния булевард, с ръце, пъхнати в джобовете на бежовия й панталон.

— Нима имам друг избор? — тихо промълви тя, сякаш на себе си.

Тайсън застана малко настрани от нея и я погледна. Откъм сушата се надигна лек ветрец и развя косата й. Той си помисли, че тя изглежда много естествена на открито, в хармония с природните стихии.

— Защо не вярвате на Садовски и на Скорело? — попита той. — Нима ги смятате за безочливи лъжци? И аз ли съм лъжец?

— Не — тя обърна главата си към него. — Но на практика хората вярват повече на обвиненията в закононарушение, отколкото на отричането на закононарушенията.

— Защо?

— Много просто. Логично е. Стивън Бранд е уважаван лекар…

— Ясно. Разбирам какво искате да кажете. — Той погледна наляво. На около сто и петдесет километра оттам се намираше Саг Харбър, и Тайсън изпита известна злост и огорчение, че сега не е заедно с жена си и сина си на задната тераса на лятната вила. Но същевременно почувства, че ако може да бъде с тях в Деня на благодарността, това ще е по-хубаво и по-истинско. — Деветдесет дни, така ли? — попита той.

— Да, такъв е законът.

— Ще може ли армията да подготви всичко това за деветдесет дни?

— Могат да приключат въпроса и за една седмица, ако решат да не ви предявят обвинение. Но ако решат да продължат разследването, всичко, което остава да се направи по делото, е да се издирят останалите свидетели и да се определи дали ще са свидетели на защитата или на обвинението.

— Успяхте ли да откриете някой от тях?

— Оставила съм ви справка за това в плика.

— И какво се казва в тази справка?